Добра педагогическа практика

Казвам се Ели Иванова Христова. Учител съм в ДГ №25 „Изворче“, град Банкя, където имам възможността да реализирам своите идеи за успешно сътрудничество между деца, родители и педагози. Основната цел е приобщаването на родителите към живота в детската градина и включването им в различните дейности на децата. За реализирането на тези идеи е необходимо педагога да има ясна визия за това как да мотивира родителите да поискат сами да участват в процесите, а и сами да инициират такива. В работата си като педагог съм експериментирала с различни модели за работа с родители като например организирането на работилнички за деца и родители, в които заедно изработваме предмети; открити работни моменти с децата пред техните родители, спортни празници, ден на бащата, но най – успешни за мен, в моята практика остават тържествата, които се превръщат в едно истинско сътрудничество между деца, родители и учители. Практиката, която искам да споделя с Вас е Интерактивнa педагогическа ситуация с деца от IV подготвителна група на тема „ Довиждане, детска градина“. Тя беше проведена като заключително тържество за изпращане на децата от детската градина преди постъпването им в първи клас. Основната цел беше да представим пред родителите една продукция на цялостното развитие на децата през годината и подготовката им за социалната роля на ученици. За тази цел бяхме подготвили образователни задачи под формата на състезателни игри за самите деца, както и за техните родители по направленията български език, математика и околен свят. Всяка игра беше предварително обмислена и атрактивно представена, като родителите имаха момент на изненада, тъй като очакваха едно тържество, представено от децата, но не подозираха, че и те самите ще бъдат участници. Началото пренесе всички в едно импровизирано телевизионно студио, от където имаше дори включване „на живо от мястото на събитието“. Това предизвикателство направих в последният момент с помощта на информационните технологии, които са моя страст. Снимах клип с децата, който пуснах на интерактивната бяла дъска сякаш свързваме нашият „репортер“. Първата игра беше свързана със знанията по математика. Отборите бяха майки и синове, като детето трябваше да познае чрез гатанка, поставена от учителя, геометричната форма и да я прошепне в ухото на своята майка. Тя със завързани очи трябваше да успее да извади възможно най – много предмети с тази форма от предварително поставена кутия. Втората игра се проведе под формата на състезание между деца и родители за откриване на „грешка – смешка“ в изписването на думи върху детския „простор“. Отново с помощта на въпроси - гатанки от учителя, децата трябваше да познаят вярната дума, да открият сгрешената буква и да открият в купчината букви вярната, която родителя да закачи на „простора“ и да поправи сгрешената дума. Най – атрактивната, според мен, игра беше последната, свързана с направлението околен свят. За да бъде вълнуваща и запомняща се, използвах интерактивна дъска, на която се сменяха изображения на познати българи, будители, възрожденци, както и символи, свързани с нашата история. Родителите и децата в отбора трябваше да разгледат изображението, да изслушат краткото описание от учителя и да дадат верен отговор на въпроса: „Кой / какво виждате на стената?“ Финала беше едно предизвикателство за всички, тъй като не бях сигурна дали ще се получи без предварителна подготовка на родителите. Предизвикателството се наричаше „Танц Анастасия“, в който да се включат бащи и дъщери. За моя огромна и приятна изненада нямаше останала сама дъщеря, а танца беше с хореография, изготвена и представена от музикалният ръководител в детската градина. Безкрайно съм щастлива от работата си с децата и техните родители, защото пламъчето в очите им ми показва колко много доверие има между нас. Доверието се поражда с едни честни отношения и с много любов!