Специфика на семейното влияние при възпитанието на пет-шестгодишните деца

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Факултет по начална и предучилищна педагогика

Катедра „Предучилищна педагогика”

ДИПЛОМНА РАБОТА

Тема: Специфика на семейното влияние при възпитанието на пет-шестгодишните деца

Магистърска програма: Мениджмънт на образованието в предучилищните заведения

Научен ръководител:                                                      Дипломант:

Доц. д-р. Р. Пенев                                                         Ели Христова

                                                                                       Ф№: М 48458

София

2010

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод............................................................................................................................................с.3

Глава първа: Постановка на проблема.

1 .Социализиращи възможности на семейството...................................................................с.5

2. Особености, същност, цел, принципи и задачи на семейното възпитание......................с.8

3. Социално - личностно развитие на детето от предучилищна възраст............................с.21

4. Специфика на семейното възпитание в предучилищна възраст.....................................с.31

5. Същност и характеристика на педагогическото образование на родителите...............с.36

 Глава Втора: Хипотеза, основни задачи, методика и организация на изследването.

1. Хипотеза и основни задачи на изследването....................................................................с.44

2. Организация и методика на изследването........................................................................с.45

Глава Трета: Анализ на резултатите от изследванетo.

1. Актуалност на педагогическото образование на родителите.........................................с.49

2. Анализ на резултатите от констатиращия експеримент.................................................с.57

3. Образователно съдържание и технология на педагогическото образование...............с.67

4. Анализ на резултатите от формиращият експеримент...................................................с.72

Заключение и изводи............................................................................................................с.73

Литература............................................................................................................................с.75

Приложения...........................................................................................................................с.76

УВОД

Свободата на личността, свободата на избора е израз на хуманизиране на възпитателните взаимоотношения в семейството. За да достигнат развитието на самостоятелността на детето, родителите трябва да го наблюдават, да открият специфичното нестандартното у него, да го насърчат към самостоятелна изява. Ограничаване на свободата на детето в семейството означава страх, пасивност, неспособност да взема решения. Но и прекалената свобода и самостоятелност на децата, липсата на заинтересуваност, подкрепа на родителите води до отчуждаване от семейството, обърканост и т. н.

Семейството обезпечава базисното чувство за безопасност при взаимодействието на детето със света. Възприемайки непосредственото влияние на тази среда, детето акумулира първичен социален опит, който продължава да се развива както самостоятелно така и за дълъг период от време чрез взаимодействието с родителите. Семейството създава оптимални възможности за интензивно общуване, осъществяващо се в условията на особен, невъзпроизводим в други групи микроелемент. Отговорностите на родителите са не само генетични, но преди всичко социални. Те водят до осигуряване на благоприятна психологическа среда за правилно отглеждане и възпитание, особено в периода на детството. Процесът на семейното възпитание се характеризира с неравномерност, стихийност в сравнение с общественото възпитание, като причините за това са свързани с биологични и социални предпоставки, материално - битови, културни влияния, както и от личностните особености на семейните членове.

Във взаимоотношенията между родители и деца от двете страни се поставят изисквания относно правата и задълженията на партньорите. Родителите са задължени да осигуряват благоприятни условия и предпоставки за отглеждане, възпитание и развитие на детето. Децата също имат свои задължения и отговорности. Те трябва да приемат и изпълняват родителските поръчения, да се вслушат в съветите и изискванията на родителите. Детето има право на свой собствен живот, на свой избор, на начин на мислене и действие. Те трябва да зачитат правото на родителите на собствен живот, на свои занимания и развлечения, а също и правото им на родителски контрол. Родителите също следва да зачитат правата и свободата на детето. Хуманизирането на общуването в семейството е един от пътищата за повишаване ефективността на семейното възпитание. В процеса на общуване с родителите се осъществява социализацията на децата, реализира се взаимно влияние на родители и деца. Всекидневното общуване в семейството протича естествено, непринудено, спонтанно. Духовната близост между членовете на семейството, родителската обич, нежността и вниманието пораждат взаимно доверие, уважение. Семейното равновесие, справедливостта, сдържаността, умението да се владееш изграждат душевно здраве, и психическо равновесие на децата. Особено важни са положителните емоции в общуването в семейството. Играта и игровия елемент, шегата, хуморът смехът имат голямо емоционално въздействие в семейното общуване. Те снемат отрицателните емоционални преживявания, разтоварват, сближават, дават импулси за дейност. Празниците в семейството също донасят много положителни емоции в общуването. Особено силно възпитателно значение в общуването с децата има родителския авторитет. Личните отношения между родителите и децата се изграждат в процеса на общуването им. Ето защо правилният избор на стила и тона на общуване в значителна степен предрешава хода на възпитателното взаимодействие и въздействие. Родителите трябва да се пазят от две грешни стратегии а именно да оставят детето на пълна свобода и воля или да осъществяват диктаторско поведение. Разбирателството в семейната среда като начини на взаимодействие се изразява във взаимна близост, обич, дружба. Друго необходимо качество на родителя е умението по външните признаци, по средствата на общуване и начините на поведение на детето да отгатва неговото душевно състояние.

Особено опасни са семейните конфликти и противоречия, те се отразяват на тяхната психика, потискат ги и ги озлобяват. Често неразбирателството се дължи на несъгласуваност между родителите, отсъствие на душевен контакт, неразбиране на децата, липса на родителско съзнание родителско съпреживяване. Характерът и стилът на общуване в семейството се определят от степента на културата на участниците. То зависи от кръга на интересите, особеностите на начина им на живот, черти от характера. При възпитателното общуване в семейството се предполага, че има известна готовност и способност у партньорите да разменят социални ценности, норми, оценки, да контролират нагласите за взаимодействие и начина на поведение. При възпитателните взаимодействия между родителите и децата с помощта на различни методи и похвати се извършват определени конкретни действия. Този възпитателен процес изисква определени педагогически умения у родителите, изразяващи се в:

- Умение на родителите да анализират задълбочено живота, постъпките и качествата на децата, тяхното общуване, дейност и поведение;

- Познаване на основните методи и похвати за организиране на възпитателно взаимодействие в тяхната разновидност;

- Притежаване на необходимия обем от знания и умения за плодотворно практическо използване на методите и похватите на възпитателното взаимодействие.

Цел на настоящото изследване е проучване и обогатяване на възпитателните ориентации на родителите за процеса на развитие в предучилищна възраст и взаимоотношенията „родители-деца.”

ГЛАВА ПЪРВА: ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА

1. Социализиращи възможности на семейството.

Понятието „социализация” е въведено от френския социолог Емил Дюркем през 1907 година. Той разглежда социализацията като методична подготовка на младото поколение за живот в условията на социална солидарност. Социализацията означава процес,при който човешкото общество притежава определени биологически заложби, придобива качества, които са му необходими за жизнената му дейност в обществото. Тя е обществена и индивидуална дейност и самодейност по предаване и усвояване на социалния опит на човечеството. Процесът на социализация може да се интерпретира най-общо като „влияние на средата, като цяло, която приобщава индивида към участие в обществения живот, учи го да разбира културата, поведението, да утвърждава себе си и да изпълнява различни социални роли”.

Според Б. Д. Паригин, под социализация следва да се разбира навлизането на индивида в социалната среда, процес който предполага социално познание, социално общуване, овладяване на роли, норми, права и задължения. Швейцарския психолог Жан Пиаже твърди, че социализирането на индивида започва от първите дни на неговия живот, и че обществото не просто въздейства на индивида, но и непрекъснато трансформира неговата структура, изменя мисленето му, предлага нови ценности. Социалният живот трансформира интелекта според изследванията на Жан Пиаже, чрез въздействието на три посредника: език, съдържание на взаимодействията на субекта с обектите и правила. Той твърди, че детето се адаптира към външните социални структури, благодарение на прогресивното си интелектуално развитие, и че то усвоява практически схеми за действие, пространство, време и причинност.

Представителите на съвременната философия и социология смятат, че социализацията е глобалният процес на взаимодействие на индивида със социума, чрез който той усвоява социалният опит, навлиза в социалната среда и се приобщава към системата от социални връзки.

Анри Першерон смята, че социализацията не е само предаване на ценности, норми и правила, но и развитие на една цялостна представа за света. Тази представа се формира първо в семейството и училището, продължава и в последствие.

М. Мийд твърди, че детето първо в свободните ролеви игри, а след това в игрите с правила усвоява социалния ред, изработва умение да живее и да действа съвместно в екип.

Базил Бернщейн разработва оригинална социолингвистична теория. (Иванов, И. Семейна педагогика. Аксион, 1998, с.48).

Езикът е средство за комуникации, според него, той е един начин на социализация. Във всяка група има определен речник и стил на изразяване. Комуникацията е тази, която конструира субективността на партньорите, техните гледни точки за живота, техните афективни реакции.

Макс Вебер дефинира две насоки в социализацията: комунотерна и социетерна. Комунотерната социализация е характерна за групи като: семейство, други общности, нация. Доминиращото социално отношение тук е взаимно разбирателство. Социетерната социализация е характерна за групи като училище, държава и църква.

В културната антропология социализацията се разглежда като формиране на личността на човека, чрез прогресивно усвояване на културата на обществото. Усвоявайки културата, човек се адатира към обществото като цяло. Културата моделира нашето поведение, което не е напълно свободно, а е в рамките на културния модел, както и създаване на лична и колективна идентичност.

Ролф Линтън определя четири типа културни измерения на личността:

1. Базови черти: общи за всички членове (език, ценности, модели на поведение).

2. Социализирани черти: (общи за определен кръг хора и се определя от техния социален статут, полови черти, социални класи, професионални групи).

3. Алтернативни черти (др. реакции във всички ситуации).

4. Индивидуални черти (определяни от индивидуален избор). Цялостният светоглед на един човек в частност схващането му за него самия се формира от различните му социални партньори.

Х. Хайман, Т. Нюкомб, Х. Кели, Р. Мертън, твърдят, че във всяко общество съществуват множество групи с различаващите се ценности и всеки индивид в хода на социализацията се свързва с някой от тях, както и че елементите на светогледа и аз-концепцията на индивида се формират под влиянието на различни групи.

За Т. Парсънз терминът „социализация” се отнася до процеса на развитие на детето осъществяващ се в различни механизми, продължаващ през целия му живот. Теорията на Парсънз е известна с абревиатурата „система LIGA”. Според нея социалната система функционира при присъствие на следните елементи:

1 .L(latence) нормативна стабилност. Социалната система трябва да има стабилни ценности и норми. Или нормативната стабилност обезпечава свързването на социалната и културните системи и гарантира връзка между културните ценности и норми, които регулират отношенията между хората.

2. 1(integration)-интеграция. Социалната система трябва да кординира отношенията. Интеграцията гарантира колективна ефективност на нормите.

3. G(goal-attaiment)-интеграция .Социалната система трябва да дефинира и да следва целите си. Целенасочеността осигурява връзка между социалната система и личността и гарантира съответствие между целите на дейността, нормите и ценностите.

4. А (adaptation) адаптация. Социалната система трябва да дефинира и следва целите си. Адаптацията осигурява връзката между социалната система и организма. Това е един процес на социализация, през който индивидът интериоризира в личността си особеностите на социалната система с нейните задължителни функции. (LIGA). Той разглежда четири фази на социализация:

1. „Първична идентификация” на малкото дете. Това е първото запознаване на детето с норми и ценности. Парсънз акцентира тук на властта на майката – първият агент на социализация. Тя определя новите цели, и новите отношения с обектите, както и регулира детското поведение.

2. Анална фаза - тук детето вече се диференцира от майката благодарение на фрустрацията, в която изпада в ежедневието си с нея. Неговите чувства стават по-разнообразни „то не я обича винаги, но я обича активно”.

3. Латентна фаза е консумацията на системата от четири семейни роли, свързани със социалността на личността. Детето има възможност да се интегрира в първата глобална социална система (семейство, училище, приятели). Това дава възможност придобивките от ранните фази на социализацията (норми, ценности) да се глобализират като и да се усвоят нови отношения. Тя приключва с втората голяма криза - юношеството. Социализацията на личността започва в семейството и се решава главно в детството. В антропологията се изтъква че „с майчиния език” всъщност се предава и социалния език на интерперсоналните връзки.

Чрез две основни функции семейството социализира детето: консумация и трансмисия в икономически план и социална и културна йерархия в социален план. В него основно се извършва началната (базова) социализация, става усвояването на половите роли, развиват се процесите на асимилация. Социализацията в семейството е исторически обусловен процес, при който децата усвояват система от норми ценности, еталони на човешкото поведение. Семейството не е затворена социална общност, защото в него настъпват промени и в състава му, и във взаимоотношенията с околната социална среда. (Пенев, Р. Педагогическо образование на родителите. ИК, Д. Убенова, С., 2002, с.46).

През семейството се пречупва влиянието на другите социално-педагогически фактори училището, предучилищните и извънучилищните заведения, обществените организации, културните институции, средствата за информация и неформалните обединения. При формиране на процеса на социализация и възпитание на детето огромна роля оказва статусът на семейството. Позицията на семейството в социалната структура, образователното равнище на родителите, професията, социалната и етническата, религиозната принадлежност, духовните интереси и материалното състояние определят отношението на обществото към детето.(Костова ,П. Семейно възпитание. Абагар, В.Търново, 1997, с.24).

В съвременните педагогически изследвания семейството се разглежда като първа педагогическа система, като важен фактор за формиране на личността, като първичен възпитателен колектив, помощник на училището. Възпитателната функция на семейството според К. Е. Игошев и Г. М. Малковски включва цели и средства, права и задължения, място и система на формиране на личността, взаимодействие с училището. Те разглеждат възпитателния процес като взаимодействие на родители и деца на основата на действащата в обществото система от правови и морални норми.

В семейството се осъществяват разнообразни форми на взаимодействия и се изграждат взаимоотношения от различен тип: мъж-жена, родители-деца, деца-родители, деца-деца. От социално-психологическа гледна точка семейството представлява социална група, съответстваща на нормите и ценностите на дадено общество, обединено от формирана в съвместна дейност, съвкупност от междуличностни отношения. Възпитанието в семейството е органична част на социализацията на децата. Подобряването на възпитанието на децата в семейството като бъдещи граждани е един от важните резерви за усъвършенстване на обществото в социален, икономически и нравствен аспект.

2. Особености и същност, цел, принципи и задачи на семейното възпитание.

2.1 Същност и особености на семейното възпитание.

Семейното възпитание е процес на взаимодействие (въздействие) между родителите и детето, ориентиран към предаване в трансформирана форма на обществени норми и изисквания, както и към взаимен обмен на индивидуално-личностна култура, ориентации, позиции и модели на поведение.

Влиянието на семейството започва тогава, когато върху формирането на потребности, мотивите, ценностите и отношенията на детето към света не оказва въздействие нито обществената система на възпитание, нито други институции и продължава през целия човешки живот.^.(Пенев, Р. Систематика и типология на семейното възпитание в детството., Веда Словена - ЖГ, 2006, с.16).

Джон Лок твърди, че домашното възпитание е несравнимо по-полезно от училището. Ж. Ж. Русо, счита че възпитанието трябва да започне от деня на раждането на детето, че следва да се развиват неговите природни качества, да се изучава характера му и се предоставят случай то да се прояви. Той изтъква необходимостта от: добро познаване на децата, ясна насоченост какви качества ще се формират последователност и единство в изграждане на компонентите на духовната култура.

Л. Н.Толстой защитава семейното възпитание като едно от най-важните родителски задължения като главно условие за първоначално семейно възпитание той счита здравия семеен ред, съгласие и взаимно уважение на родителите.(Костова, П.Семейно възпитание. Абагар. В. Търново, 1997, с. 12).

Според Я. Корчак, важна е родствената любов и грижа, а от майката зависи какво ще стане детето, неговата жизнена програма, неговата сила и творчество. Според А. С. Макаренко най-силно е влиянието на личния пример на родителите-техният морален облик определя успехите на семейството. З.Фройд счита, че идеална среда за възпитание е семейството, тъй като детето като биологично същество до 5-6 годишна възраст се осъществява в него целия свой път на развитие и възпитание. В съвремените педагогически изследвания темата за семейното възпитание се разглежда от М. Андреев, Ж. Атанасов, Г. Пирьов, Г. Стоянов, и др.

М. Гитуни разглежда ролята и възможностите на емоционално-личностния характер на семейната среда за придобиване от детето на устойчива индентичност и интерпретира понятието „емоционална интелигентност” в моделен план чрез следните взаимосвързани аспекти:

- Опознаване на емоциите. Проблемите в човешките отношения са вследствие от неправилен прочит на собствените потребности и желания и очаквания от другите. Опознаването на емоциите от родителя предполага правилен прочит на: собствените рационални потребности, включително и към децата (самодоказване, надмощие, амбиция, кураж), очакванията към другите включително и към децата (солидарност, подкрепа, помощ, приятелство), евентуални негативни последствия върху себе си включително и от страна на децата (отхвърленост, непризнатост), евентуални негативни последствия върху други и най-вече върху децата (ревност, злоба, агресия, подозрение).

- Равновесие (управление) на емоциите. Изразява способността на родителя да приспособи емоциите си в зависимост от ситуацията, разграничавайки личните си чувства от тези на децата. Равновесието на емоциите изисква осъзнаване на собственото „Аз” чрез преодоляване на независимостта на индентичността от посочените външни фактори, включително семейството.

- Самомотивация - тя изразява способността на индивида да се мотивира, за да постигне дългосрочни цели.

- Улавяне на чужди емоции (емпатия). Тя е свързана със способността за чувствителност към това, което изпитват другите. Способността за „вслушване в другия” изисква следните предпоставки: личностно равновесие (задълбочено познаване на емоциите), вербално определяне на собствените чувства, разграничаване наличните чувства и емоциите на другите. На лице са две форми на емпатия: естествена емпатия (природна, емоционална, даденост на емпатията) и емпатия на придобитото поколение (например чрез емоционално влияние на родителите върху детето).

- Контрол (овладяване) на междуличностните отношения. Характеризира се чрез умението за поддържане на добри взаимоотношения с другите и управление на техните емоции чрез собствените мотивации и емоции.

Д. Уиникът подчертава ролята на „майчината грижа” за развитието на удивителна способност за индентификация с детето, способност, която трудно подлежи на специално обучение. Тази връзка, проличаваща около осмия месец, се асоциира с понятието „привързаност” и се характеризира със силна взаимозависимост, интензивни двустранни чувства и жизнено важни емоционални отношения. Тя е динамично образование, което преминава през следните фази на развитие:

- Приспособяване и интерес към света: от раждането до третия месец. Стремежът на детето към покой се съчетава със сензитивност към социалното обкръжение и желание за връзка. Бебетата все още не правят разлика между възрастните, грижещи се за тях и другите хора.

- Влюбеност: от втория до седмия месец. Детето насочва вниманието си към близките, реагира с усмивка и движение на тялото при приближаването им. Т.е. светът на хората става все по-привлекателен, вълнуващ и доставящ удоволствие.

- Развитие на интенционална комуникация: от третия до десетия месец. Детето започва да води диалог с другите. Майката (бащата, братята, сестрите) и детето инициират своя собствена последователност на взаимодействие – обмяна на погледи, кратки игри, паузи в общуването.

- Поява на устойчиво„Аз”: от деветия до осемнадесетия месец. Детето е способно да уведоми родителя за своите потребности навреме и правилно да приема по-активна роля в емоционалното общуване чрез вербализация и емоции на гняв, печал и радост.

- Развитие на емоционално въображение: от осемнадесетия до тридесет и шестия месец. Детето е способно към символно изобразяване, игрова имитация, създаване на вътрешни образи на хора и предмети и следователно, за усвояване на социални знания и правила. Чувството „Аз” провокира амбивалентни потребности на автономия и зависимост, емоционалното развитие прогресира в усвояване на социалните емоции съчувствие, смущение, срам, гордост и вина.

- Емоционално мислене: от тридесет и осмия до четиридесет и осмия месец. То е основата за развитие на фантазията, реализма и самооценката. Взаимоотношенията с близките възрастни приемат формата на партньорство. Детето вече е способно да се съобразява с тях и променя поведението си съобразно очакванията им.

Според Р.Бел, корелациите във взаимоотношенията „родители-деца ”не следва да се интерпретират еднопосочно, а също и като влияние на децата върху родителите в процеса на социализация. За Бел, отношението на родителите към децата се дължи на това, че всяко дете е източник на различна по сила външна стимулация, на различен „ефект на детето”, които определя типа на провежданата социализация. Или семейното възпитание е формиране на личността на детето като двустранен процес на възпитание и самовъзпитание на родителите, на развитие и саморазвитие на детето. Личностните характеристики на родителите са предмет на изучаване, усвояване и претворяване от децата. Семейството е базисният първичен фактор, моделиращ психиката и отношението на детето към света, чрез внушаване на потребности, интереси ценности, и образци на поведение.

Е.Ериксон твърди, че психо-социалното развитие на индивида се осъществява най-вече в детството. За него този период е от съществено значение за личностното развитие конкретно, за правилна реализация на психологическите потребности любов, доверие, самостоятелност и т.н.

Според Бандура, освен научаване чрез подкрепление и наказание съществува и научаване чрез моделиране. Децата са способни да използват моделите на поведение от реалния живот и от средствата за масова информация за регулиране на собственото поведение, придобиване на нови видове поведение и трансфера им в нови ситуации.

В.Леви твърди, че ако в общуването родителят налага на детето подчинена позиция то ще се превърне във вечен инфантил, търсещ подсъзнателно духовен ръководител както и ще загуби жизнената мотивация и доверие във възрастния. Той разглежда взаимоотношенията родители-деца от позицията на психотехниката като социални роли. Според него най-големия проблем при общуването е инерцията на стереотипи чрез комплекса от шаблони. Той установява, че родителите се разделят в три групи: нормални, раздърпани, и изместени. Всяко дете се ражда в семейство с определен социален статус и специфични взаимоотношения.

Методическата система на В. Ф. Шаталов, реализирана от него, се гради на педагогиката на хуманизма. Тя се основава на вяра във възможностите на децата, творческо сътрудничество с тях, на разбиране на психологията им. Главен негов принцип е да се снеме чувството на страх от душата на детето, да вселим увереност в силите.

Според Джеймз Добсън, родителите трябва да умеят правилно да съчетават любовта и контрола. За да се постигнат желаните успехи във възпитанието на детето трябва да има определена доза благоразумие. Децата се развиват в сферата на искрена любов, опряна на разумно последователно възпитание. Родителите трябва да знаят как да поставят ограничения и как да се справят със случаите на предизвикателно поведение. Много важно според автора е децата да бъдат научени на самодисциплина, отговорно поведение, самоконтрол. Добсън твърди, че има пет опорни точки на благоразумното детско възпитание: изграждане на уважение към родителите, което да е двупосочно; наказателни действия за поведение; контрол без натяквания; да не се просмуква у детето материализъм; баланс между любов и дисциплина. Подчертава се значението на стимулирането на добрите постъпки. Разгръщане на семейната демокрация създава условия за формиране на самостоятелност и независимост на личността за изграждане на младо поколение със свободно избирателно поведение. Родителската власт е необходима и очаквана от децата Но когато тази власт е прекомерна, несправедлива, егоистична тя потиска децата, прави ги плахи, неуверени, неспособни да вземат самостоятелни решения.

Семейната демокрация, според А. Д. Торре „се базира не само на равенство в правата, но и на равенство в изпълнение на задълженията. Като осъзнава и изпълнява своите задължения в дума детето се чувства активен участник в семейния живот, чувства отговорност, увереност, формира умения да регулира своето поведение. Семейната демокрация се гради на сътрудничество и взаимопомощ между родителите, между родители и деца.(Костова, П.,Семейно възпитание. Абагар. В. Търново, 1997, с.24).

Американският автор Хаим Гинът представя нов тип отношения с децата, нов код на общуване. Той посочва общи принципи, предлага конкретни изпитани решения за ежедневни ситуации и психологически проблеми. Според него децата и възрастните трябва да живеят достойно в атмосфера на интимност, разбиране взаимно уважение, на диалог и дружелюбност като не се накърнява и детското и родителското самоуважение.

Гинът предлага следните правила:

- Когато детето разказва или разпитва за някаква случка, често е по-добре да се реагира не на случката, а на стоящото зад нея отношение;

- Когато детето разказва някаква случка, полезно е по някога да реагираме не на самата случка, а на предизвиканите от нея чувства;

- От общото към специфичното. Често пъти когато прави някакво изказване за себе си, желателно е да му отговорим не със съгласие, а с подробности които изразяват надминаващо очакванията му разбиране.

За М. Гитуни, контролът на родителите върху вземането на решения, акцентът върху разума и потискането на чувствата формира депресивни и тревожни чувства. Възможностите (начините) за разпознаване и управление на чувствата се изразяват във: вяра в потенциите на детето за самостоятелно справяне с тях; отказ от контрол върху емоциите; поощряване в чувствителността на детето; рефлективно и активно изслушване; поощряване на чувствата и откриване на посланията им; както и подкрепа на разрешаване на проблемите им.

Конкретните житейски възпитателни ситуации се разрешават в определяща степен чрез личностните особености на родителите и децата. Често срещано явление е родителите да осъществяват контрол върху поведението на детето. Критиката, поученията и наказанията изразяват стремежа на родителите за отучване от нещо и научаване на правилно поведение. И в двата варианта родителите подценяват детското светоусещане, индивидуалните потребности и желания, както и спецификата на възпитателното взаимодействие. В центъра на възпитателния процес е собственото дете, чието личностно формиране се определя от конкретния възпитателен идеал на родителите. Често родителите смятат, че децата трябва да бъдат такива каквито си ги представят. Така чрез несъзнателни решения, включващи желанията, неосъществените мечти и амбиции могат да доведат до „клониране” и развитие на детето, до нереални и завишени изисквания, потискат автономията му и инициативата на детето, създават чувство за непълноценност и манипулативност. Друго разпространено явление е стремежът за предпазване на детето от житейски грешки, направени някога от родителя. Проекцията на ценностната система е неотменна и съставна част на идеалните възпитателни ориентации на родителите, но тя придобива действена актуалност, когато децата споделят надеждите и очакванията им и проявяват солидарност с целите на семейната общност. Тя има значение само тогава когато родителят се съобразява и поощрява мечтите и амбициите на детето. Т.е. признава правото му на собствен живот, не налага своя собствен ценностен модел. Всеки родител трябва да се съобразява с естествения начин на живот на детето, да не постига стремежа си към налагане на собствения житейски модел, на всяка цена да осигури свобода за пълноценно разгръщане на детето чрез влияние на дистанция, насърчаващо проявите на личностно самоусъвършенстване, защото споделените амбиции и проекти освобождават детето и му дават криле да се стреми към своите мечти и пълноценнен живот.

Дж.Нелсън създава теорията за позитивно възпитание. Тя смята, че родителят трябва да определи границите на промяната в отношението към детето: да осъзнава грешките и да има готовност за промяна, да приема реалността на детето и да му осигурява правото на собствен живот. Разумната обич предполага приемането на детето такова каквото е в действителност. Родителят трябва да се стреми към опознаване на детският свят, да се съобразява с познанията с емоционалното, интелектуалното, социалното и физическото развитие в отделните възрастови периоди. Той трябва да отделя време за децата си, да осъществява позитивна комуникация т.е.да умее да слуша.(Костова, П., Семейно възпитание. Абагар., В. Търново, 1997, с.12).

 Характерни са следните специфични особености на възпитателния процес в семейството:

a) Възпитателния процес в семейството е труден поради следните обстоятелства:

- Родителите не разполагат с научно-обосновано съдържание и методика на възпитанието.

- В семейството се преплитат и други влияния като училището ,социалното, обкръжение, неформалните обединения, средства за информация.

- Семейството може най- добре да помогне да развие и съхрани своята индивидуалност.

- В семейството детето търси подкрепа в своето духовно и физическо съзряване.

- В семейството се образуват родствени чувства на обич, привързаност, грижовност.

- Възпитателния идеал в семейството се гради на техните амбиции, нереализирани мечти, а не на възможности и способности на детето.

б) Продължителност: Този процес в семейството е перманентен, започва с раждането на детето и продължава до края на живота, динамичен и променлив. Резултатите от възпитателния процес не проличават веднага, а може да се изявят след продължително време.

в) Целенасоченост: При различните деца в зависимост от индивидуалните особености, интереси, способности, характери макар при едни и същи родители, възпитателния процес протича различно в различна динамика, интензивност, резултатност. Неравномерността във възпитателния процес се обуславя и от качествените характеристики на обществото и семейството-жизнения стандарт, материалните условия на живот, социалния статус и т.н.

г) Противоречивост: Могат да се разгледат следните основни противоречия:

- между изискванията на семейството към детето и неговите възможности;

- между претенциите и амбициите на детето и неговите възможности;

- между изискванията на родителите и желанията, интересите и потребностите на детето;

- между оценката на родителите и самооценката на детето;

- между разума и чувствата, съзнанието и поведението на родители и децата;

- между целенасочените въздействия на семейството и стихийните влияния на околната среда.

Преодоляването на тези противоречия с помощта на родителите води до развитие на личността на детето.

д) Индивидуален характер: Формирането на възпитателен облик на всяко дете носи строго индивидуален характер. Той е обусловен от генетичната индивидуалност на всяка личност. Родителите най-добре познават своето дете, те осъществят по - продължителни индивидуални контакти и въздействия.

е) Вероятностен характер: Възпитателният процес протича различно в различните семейства с отделните деца в различни възрасти. Резултатите от възпитателния процес също са непредвидими и вариативни в зависимост от много условия, проявяват се след неопределено и продължително време.

2.2. Цел на семейното възпитание

Съществените закономерности във възпитателния процес в семейството са целите, задачите, съдържанието, формите и методите на възпитателния процес.

- Резултатите от възпитателния процес зависят от единодействието на семейството с другите социално-педагогически фактори-училище, предучилищни заведения, извънучилищни центрове и др.

- Съответствие на съдържанието, средствата и методите на възпитанието в семейството, на възрастовите и индивидуалните особености и възможности на децата.

- Осъществяване на възпитателния процес в семейството като единство на възпитанието и самовъзпитание на децата и родителите.

- Тясна връзка между дейността и общуването в семейството и резултатите от развитието на личността на възпитаника.

Т. Илина приема следните етапи на възпитателния процес а именно:

- запознаване с общи норми и изисквания на поведението;

- формиране на отношение към нормите и правилата на поведението, осъзнаване на необходимостта от тяхното спазване.

- формиране на правилни възгледи и убеждения;

- формиране на обща насоченост на личността;

- самовъзпитание и самоусъвършенстване, самооценка исамоконтрол.

Т. Малковска включва в структурата на възпитателния процес следните компоненти:

- цели на възпитанието.

- съдържание на възпитанието, отговарящо на поставените цели.

- очаквани резултати.

- условия, влияещи върху ефективността на възпитателния процес.

Целта на възпитанието в семейството е хармонично развитие на личността. Съвпадението или разминаването на целта на семейното възпитание с целта на възпитанието в обществото зависи от социалната ориентация на семейството - Личностно формиране: всестранно и хармонично развитие на личността на детето, стимулиране на индивидуалността на детето, постигане на хармония между физическото и душевното здраве, формиране на здраво, внимателно и щастливо дете.

- Адаптация в средата и взаимоотношения с другите: цели се ефективна психологическа адаптация в средата, научаване на адекватно поведение на детето, обучаване в изкуството на социалните игри.

Обобщаването на посочените тенденции ориентира целта на семейното възпитание към изграждането на компетентна личност, с чувство за собствено достойнство и възможност за ефективна социална адаптация, предполагаща способност за усвояване, интернализация и продуциране на система от ценности и социални роли.

Анре Вери смята, че крайните цели на семейството по отношение на детето може да се сведат до:

1. Развитие (формиране) на детската личност. Развитието е един сблъсък на вътрешни импулси и вътрешни стимули.

2. Адаптация на детето към социалния живот.

Механизмът към социална адаптация има две опори: реакция на „Аз-а” на външния натиск и обратно, силата на семейството, която се прилага спрямо „Аз-а” на детето. В този сблъсък става взаимно развитие (амбивалентна реакция) както детето се адаптира към средата така и семейството се адаптира към него. Семейството е първата социална среда за детето и много значим фактор е „майчиният език”.(Иванов, И. Семейна педагогика. Аксион, 1998, с.83).

Жан Келерхаус и Клеопатра Монтандон твърдят, че детската личност има четири основни измерения:

- Авторегулация-умение на индивида да формулира целите си, да ги следва постоянно, да бъде автономен, да се ориентира в информацията, да решава проблемите си.

- Акомодация-умение да подчинява да адаптира средствата към целите, да се спазва ред и дисциплина

- Кооперация-система от отношения насочени навътре в групата, умение да сътрудничи с други.

- Чувствителност-умение да фантазира въобразява, съчуства, да има идеи и идеали.

Близките отношения също са от важно значение. Те имат също важни насоки върху отговорностите. Далечните цели на семейството могат да се свържат с личностните черти на детето, които се проектират от родителите в бъдеще.

2.3. Принципи на семейното възпитание.

Под принципи на възпитателния процес се разбират тези основни положения, които определят неговите главни посоки и цялата му система: организация, съдържание, технология. Принципите отразяват определени закономерности и произтичат от новите обществени потребности и цели.

Обичта, уважението, взискателността и търпението на детето е основен човешки закон и принцип .Обичта и уважението са тясно свързани с доверието и взискателността на човека. За да се чувства равноправен член на семейството и обществото, на малкото дете трябва да се поставят изисквания ,съобразени с неговата възраст. На детето трябва да му бъде ясно, че освен права в живота има и задължения, които трябва всеки да се изпълнява.

Друг принцип е възпитание чрез дейностите игра, учене, труд. Възпитанието не е възможно без общуване.От комуникативната компетентност зависи стила (демократичен, авторитарен, или либерален) в семейството.

Важен е и принципа, който подготвя психически, и физически децата за живота. Възпитанието трябва да отразява икономическите, социалните и духовните отношения в обществото. Друг принцип гласи, че родителите трябва да познават потребностите, познавателните и естетически интереси, умения, предпочитания и др. Познавайки индивидуалността на своето дете, семейството трябва да диференцира изискванията, дейността и условията си към него. Родителят трябва да изучава детето, неговите интереси, творчески и изпълнителски способности. Да включва детето в живота и дейността на семейството, както и да стимулира самостоятелността и активната позиция на личността.

Пактиликуди - Лизи и Ванденпласт Хоплер, разглеждат три принципа във възпитателната система: нормативна стабилност, комуникация, основана на емпатия, власт и авторитет. Нормативната стабилност се свързва с постоянството на подхода, точни норми, истинска дисциплина и стабилност на отношенията. Свързва се с правила като: да не се критикуват възпитателите, да не се интимничи с детето, дисциплината да е стабилна. Среща се като доминираща нагласа в 15% от семействата.

Систематика на принципните основания:

-Модел на средата и семейната атмосфера. (Средови критерии). Гарантирането на безопасна и стимулираща среда, емоционална топлина и уют, разумна организация на живот на детето, атмосфера на доброжелателност, любов и щастие, актуално възпитателно влияние и на двамата родители.

-Модел на възпитателни ориентации и възприемане на детето. (Перцептивни критерии). Детето е активен субект във фамилния и обществен просперитет. То възприема и оценява света по различен от възрастните начин. Родителят трябва да възприеме нестандартността на детето. Трябва да има баланс между любов и дисциплина.

-Актуален (действен) модел на родителско поведение (технологични критерии). Характерен със спазване на правилата в изкуството за общуване, диференциран подход към конкретната възпитателна ситуация, отказ от войнстваща морализация контрол без натякване, съобразяване с потребностите на детето, самоконтрол в поведението на информацията и управление на взаймодействието с детето.

2.4. Задачи на семейното възпитание

Възпитанието на децата в семействато има следните основни задачи .(Костова, П. Семейно възпитание. Абагар. В. Търново, 1997, с.73).

- Обогатяване на знанията, представите и понятията на децата за природата, обществото и човека.

- Овладяване от децата на умения, привички и начини за нравствено издържано поведение.

- Формиране на реализъм у детето чрез реалистично и съзнателно отношение към него.

- Усвояване от детето на умения за ред, успеваемост, пестеливост, честност и доверие.

- Стимулиране на вътрешната активност, потребността и мотивацията към самовъзпитание и саморазвитие.

- Развитие на самочувствието и достойнството от най-ранна възраст.

-Стимулиране на позитивна и адекватна себепредстава.

- Формиране на ценностна система у децата.

- Изграждане на уважение към авторитета на родителите.

- С помощта на личния и обществения опит семейството обогатява социалния опит на децата. Възпитанието в семейството се осъществява в следните направления: нравствено възпитание, умствено възпитание, трудово възпитание, естетическо възпитание, полово възпитание, правно възпитание, здравно и физическо възпитание.

Особено значение за нравственото формиране на личността има овладяването на нравствените ценности. Чрез общуването родителите предават на своите деца нравствената позиция, мироглед, идеология,и ценностни ориентации. В семейството се изграждат навиците за културното поведение, формират се представи за добро и зло, отношение към парите, за честност и справедливост, за дълг и щастие. В семейството децата получават и първите уроци по родолюбие. От родителите детето разбира какво е отечество, родина, народ, какво е националност, честност и достойнство. Ето защо задачите на нравствено възпитание в семейството са:

- Овладяване на основни знания, за морални принципи, норми и ценности.

- Изграждане на нравствени чувства и мотиви на поведение.

- Формиране на нравствени убеждения.

- Изграждане на нравствени качества и нравствена култура.

 Важно значение играе и умственото възпитание. Умственото възпитание означава „целенасочена дейност на възпитателите за развитие на умствените сили и мисленето на учащите се за изграждане култура на умствен труд”.

Ж. Пиаже различава следните стадии в развитието на интелекта: (Кутева, В. Проблеми на семейната педагогика. Университетско издателство, Св. Кирил и Методии, В. Търново, 1997, с.78).

1. Сензомоторен интелект (0-2години).

2. Предпонятийно, символично мислене (2-4години).

3. Нагледно мислене (4-6години).

4. Мислене в конкретни операции (6-12години)

5. Мислене във формални операции (след 12години).

Познавателното развитие на децата, Пиаже представя чрез три типа интелект: аутизъм, егоцентризъм и логизъм.

Основните задачи пред семейството са:

- усвояване на езика от детето, развитие и обогатяване на речта. Формиране на правилно произношение и достатъчен речников фонд.

- развитие на познавателни интереси на децата.

-формиране на съзнателно отношение и мотиви за учене, режим на учене, труд и отдих.

- развитие на творческите заложби.

- оказване на родителска помощ при насочване на определена професия, към усвояване на определени знания.

Целта на трудовото възпитание е формирането на съзнателно отношение към различните сфери на трудова дейност и подготовката за труд. Пред семейството стоят следните задачи за трудовото възпитание на децата:

- формиране у подрастващите на нравствени мотиви за труд, за потребност и готовност да се трудят.

- формиране на умения и навици за труд, възпитаване на морални качества като трудолюбие, уважение към хората които се трудят.

- развитие на познавателни интереси чрез трудовата дейност. Подготовка на децата и юношите за правилен избор на професия

Естетическото възпитание се определя като целенасочено формиране у човека на активно естетическо отношение към социалната и природна действителност. Предпоставка за духовното обогатяване на децата са потребностите и интересите им, атмосферата в семейството, културното равнище на родителите, отношенията им към изкуствата и т.н.

Основните задачи на семейното възпитание са:

- откриване на художествено-творчески заложби и способности.

- формиране на представи за красиво.

Половото възпитание е свързано с психическото здраве на личността и неговото полово сексуално здраве. Според биологията и медицината през първите 10-12 години половата система не функционира, но от най-ранно детство започва развитието и формирането на психичния пол, който има три основни прояви:

- изграждане на полово самосъзнание, за полова принадлежност.

- формиране на специфично за пола полово поведение.

Родителите трябва да задоволяват детското полово любопитство, да внушават половата му принадлежност, да подържат съответстващ външен вид (облекло, прически и др.) В педагогически аспект половото възпитание и в частност сексуалното възпитание целят да подготвят младите хора за пълноценен полов живот, да се повиши „качествата на половите взаимоотношения и самоцелната удовлетвореност на личността от сексуалното общуване с партньора”.

Екологичното възпитание в семейството има следните основни задачи:

- да се обогатят знанията на децата за природата и нейните закономерности, за околната среда и въздействието върху човешкия организъм.

- да се формира екологично съзнание у децата.

- да се възпитават чувства на грижовност за опазване на природата, за чистотата на околната среда.

Чрез правното възпитание се цели формиране на граждани на демократично общество, чрез правно съзнание, правна култура и правно поведение. Правното обучение и възпитание като част от гражданското възпитание започва в семейството. То има за цел да формира овладяване на знания, за правата и задълженията на гражданина за правоотношения и правни ценности.

Основни задачи за формиране на правно възпитание са:

- формиране на правно съзнание и установяване на правила на поведение в обществото.

- изграждане на навици и правила на поведение, съобразено със законите.

Физическото възпитание е свързано с физическото развитие. То ускорява положителните изменения, които се извършват в организма, съдейства за укрепване на телесните сили. Грижите за физическото възпитание започват в семейството и затова пред него стоят следните основни задачи:

- да съдействат за правилното физическо развитие и укрепване на здравето на детето.

- формиране на двигателни умения и навици.

- запознаване със същността и ролята на физическата култура.

- възпитаване на траен интерес и потребност от системни занимания с физическа култура.

В семейството се формират навици за хранене, за чистота, за хигиена на тялото, за закаляване, за двигателна култура. Включването на детето в спортни занимания укрепва неговия организъм, калява го физически, формира нравствено-волеви качества. А контактът с природата, с чистият въздух, зеленината, тишината укрепват физическото и психическото здраве на подрастващите.

3. Социално - личностно развитие на детето от предучилищна възраст.

Развитието на човека е жизнена предпоставка и динамична система, образуваща се от взаимодействието на съзряването и научаването, от амалгамата на физически, психически и социални процеси.(Борисова, В. Възрастова динамика и диагностика на психичното развитие., 2000, с. 78).

Промените в развитието са резултат от съвкупното влияние на биологически, психологически, социални, исторически и еволюционни фактори. То се определя пряко от жизнените връзки, жизнените ценности, личностните особености и възпитателните ориентации на родителите, и косвено, от ролята на семейството на „посредник” във взаимоотношението „дете-общество”.

Едно от най-важните условия за правилното физическо развитие на детето през ранно детство е положителното емоционално състояние.

Веселото настроение, радостните емоционални реакции са предпоставка за стимулиране на цялата психическа активност при усвояване на нови знания при формиране на умения и навици при осъществяване на контакти с възрастни и деца. Детето възприема, наблюдава, научава нови неща, когато тава е свързано с радостни преживявания, а се дистанцира или реагира отрицателно, противопоставя се на гневни реакции при забрана. Радостта се изразява чрез чувство на увереност, сигурност, значимост. Увереността на детето, че е обичано поражда радост от общуването. Детето трудно овладява емоциите си. Това показва, че чувствата са нетрайни, тяхната сила се променя.

Често бодрото, жизнерадостно настроение при незначителни поводи преминава в противоположно състояние, което също така бързо може да се промени. Лабилността на настроението в голяма степен се определя от бързо настъпваща умора на детето, която идва в резултат на не достатъчен сън или в следствие на пренасищане с нови впечатления и движения. Умореното дете е двигателно неактивно, няма желание да играе, смуча пръст или хленчи не може да определи какво иска или обратно-превъзбудено, агресивно в поведението-къса, хвърля, крещи и др. Усъвършенстването на моториката, развитието на говора, натрупването на собствен индивидуален опит при контактите с възрастни и деца постепенно разнообразяват емоционалните преживявания и ги освобождават от непосредствените сетивни впечатления.

През втората година започва отделянето на детето-първите прояви на самостоятелност. Детето съзрява себе си със своето име. То започва да отстоява своите желания с думите: дай, искам, и др. В края на втората и през третата година взаимоотношенията се разширяват. Детето започва да търси контакти с деца, а за целите на играта може да поеме изпълнението на различни роли. Привързаността към близките става по-силна. При неудовлетвореност от контакта с тях могат да се появят обида, срам, съчувствие или радост от съвместни игри с други и желание да помага. При силно желание от страна на детето, да бъде забелязано, разбрано, оценено, то съзнателно може и да извърши и лоши постъпки. Първите три години от живота на детето се свързват с интензивното развитие на мозъка, промяна която се отразява на психичните функции. Интензивното развитие на зрителни, слухови, осезателно-вкусови усещания променят сетивните възможности на детето. Това е възрастта, в която се развива опорно-двигателният апарат. Към края на третата година започва изграждането на представа за добро и лошо, пораждаща съответни нравствени преживявания. В своята дейност детето забелязва и се стреми към добро и красиво. Общувайки с възрастни и деца, то разширява своите психични възможности. Започва да се съобразява с някои изисквания, да спазва правила в поведението си, да съжителства с другите. В края на периода е в състояние да отстъпи любима играчка, да се откаже от дейност, която околните не одобряват. През третата година детето открива себе си като присъствие сред другите. Пробуждането на „Аз-а” го стимулира към самоизява. С думите като „Аз сам”, „Дай ми”, „Гледай ме” обръща внимание на околните към себе си и това което прави. Това е период на първична интеграция на „Аз-а”. Сливането на „Аз-а” изгубва своето значение и отстъпва място на стремежа за утвърждаване, за самостоятелност. Това е периода на детския инат, капризи, и други негативни прояви. Една от основните причини за появата на капризи и упорство е непознаването от възрастния на детето

При 3-4 годишното дете преживяването на неувереност самостоятелно и бавно се обособява в срамежливост.

Емоционално-волевото развитие при (4-5г.) продължава с конфликта между желанието за утвърждаване и страха на неуспеха. Мисълта за отделяне от другите хора предизвиква реакции на любопитство и привличане от хора, към които изпитва привързаност, но не с лекота започва да ги отхвърля. Често се получават най-големи конфликти с хора, към които е много привързано. По този начин като търси съчувствие и се противопоставя, детето овладява нови форми на поведение, установява равновесие между стремежа си за самостоятелност и подчинение на определени социални правила.

Възрастният може да стимулира преживяванията в ситуацията като подпомага детето:

- да реагира емоционално при предлагане на определени форми на поведение отвън;

- да изпитва чувство на сигурност в позната среда и привързаност към детската градина и семейството;

- да изпитва радост от близостта на всичко живо;

- да изпитва емоционална удовлетвореност от вниманието на другите;

- да реагира емоционално на характерни природни и социални явления.

През този период детето проявява диференцирано отношение към другите, но запазва връзката си на привързаност. В случай на раздяла на близък човек продължително страда.

При 5-7 годишните деца преживяването на раздяла с обекта на привързаност може да доведе до капсулиране на вътрешен протест, който под формата на отчуждаване става причина за емоционален дискомфорт. За развитието на чувствата при 5-7 годишните деца възрастният може да съдейства за преодоляване на негативни емоции и стимулиране на радостни преживявания. Децата показват подчертана активност в играта. Познавателните чувства на удовлетворение и неудовлетворение се свързват с умения да разпознават букви от азбуката, или да обсъждат филми. Детето настойчиво обяснява и повтаря. Нравствените чувства започват да го ръководят в сприятеляването и избора на партньор в играта, в осмислянето на съвместна дейност с общи цели и реализиране на собствен замисъл. С развиването на нравствените чувства се разширяват възможностите за сътрудничество.

С образователната стратегия може да се въздейства на чувствата и волевото усилие в някои насоки :

- детето да преодолява ситуативността в поведението си при общуване с другите;

- да изпитва удовлетвореност при поява на физическа и духовна активност;

- да съпреживява достигнати резултати и да оценява художествени произведения показвайки самочувствие и подкрепа.

Социалното развитие на детето от предучилищна възраст е пряко отражение на процеса социализация. Чрез играта детето най-сполучливо показва своето присъствие в социалната среда и възможност да отговори на своите потребности. Играта в предучилищна възраст има водещо значение. Тя е път към емоционалното – социалното развитие на детето. В предучилищна възраст е от значение в организацията на детските игри да се търси взаимодействието в преживяванията. Такъв подход в играта създава условия детето непрекъснато да научава нови неща в игрите и да вербализира игровите си действия пред други деца или възрастни. Водещият мотив за включване на детето в сюжетно-ролевата игра е да преживее действията на възрастния. Това потвърждава значимостта на играта и ролята на съдържанието и за социалното развитие:

- конструиращ момент в играта на каквато и да е роля от детето;

- същността на играта е в пресъздаването на социалните отношения между хората;

- смисълът на играта се променя в различните възрастови групи;

- зад всяка роля се скриват правила на действие или обществено поведение;

Детето преминава през четири стадии в играта. Първият стадий все още няма правила поради липса на роля. На втория - правилото се показва само при случай на конфликт. В третият стадии правилото излиза напред в ролята, но то не определя напълно поведението на детето. Четвъртият стадии се характеризира с поведение, което се определя от поетата роля, вътре, в което ясно излиза правилото на поведение. Игрите с правила-дидактичните и подвижни, израстват от ролевата игра с въображаема ситуация. Те способстват за развитието на наблюдателност, подпомагат интелектуалното и социалното развитие, вътрешната координация на движенията - развиват бързина, сила, ловкост у детето. Развитието ни играта съдейства на психичното формиране. Според Елконин от 3 до 5 години основното съдържание на играта се отнася към логиката на реалните действия на детето. В следващите 5-7 години социалните отношения между хората и обществения смисъл на дейност се съотнасят с реалните отношения между хора.

Стадиите в развитието на мисленето на детето са показани от Ж. Пиаже, който изхожда от своето разбиране на законите на умственото развитие на детето. За да се направи разлика между фазата (стадия) на психическото развитие на детето и периода на детството трябва да се отбележат характерните й особености. Т.е.фазата (стадият) е качествено изменение в психиката на детето, което настъпва закономерно и в определена последователност в процеса на развитието. Всички фази са свързани приемствено помежду си. Всички деца извършват един и същ път на развитие.

Важно значение играе и психичното развитие на детето в предучилищна възраст. Психичното развитие на детето се изразява в следните съществени моменти:(Люблинска, А. Детска психология. Наука и изкуство. С., 1978, с.133).

1. Преустройва се познавателната дейност на подрастващия човек: формира се единна, цялостна система от осмисляни знания за околния свят и се усъвършенствуват самите познавателни процеси.

2. В процеса на развитие взаймодийствуват всички фактори в тяхната съвкупност: биологически, социални, вродени и наследени, а така също и придобитите в процеса на развитието на индивида.

3. Роля в процеса на общуването играе активността на самото дете.

Нека разгледаме развитието на психичните процеси в предучилищна възраст: развитие на сетивността, на възприятието, на вниманието, на паметта, развитие на мисленето, на речта, на чувствата ,и на волята. Развитието на усещанията, а с тях и на чувствителността продължава през предучилищната и по-големите възрасти.

1. Развитие на сетивността.

Осмислянето на дразнения, които постъпват от външния свят посредством сетивните органи, се осигурява от възбуждането не само на ретината на окото или на кортиевия орган на окото, но и на онези зони на кората, които са свързани с процесите на умствената дейност на човека.

При децата на предучилищна възраст (след 3г.) най-ясно се разкрива ролята на думата в усещанията (цветовите). Изследванията на А. А. Люблинска, З. М. Богуславска и други показват, че при малките деца често се забелязва значително разминаване между умението да се различават цветовете и техните оттенъци, знанието на тяхното наименование, умението самостоятелно правилно да използват словесните обозначения на всеки цвят и възможността да се използват известните на детето оттенъци на цветовете в собствената му дейност. След четвъртата година се установява връзка между цвета и неговото наименование. След петата година децата се стремят да обособят отделните тонове. Точността при различаване на оттенъците се увеличава два пъти към шестата година. Не случайно Ф. Енгелс твърди, че към дейността на нашите сетивни органи се присъйдинява и мисловната дейност.

В педагогическата система на М. Монтесори е осъществена идеята за развиване на чувствителността у децата на предучилищна възраст посредством система от тренировъчни упражнения. Тези упражнения тренират детето да различава цветовете, звуковите оттенъци възприемчивостта към степента на постепенно засилване или отслабване на силата на шума.

Т. В. Ендовицка определя остротата на зрението на децата от предучилищна възраст като предлага на децата да посочват къде е скъсаното място в пръстена на Ландолд. Тя е установила, че остротата на зрението от което детето е способно да види скъсаното място в пръстена, редовно нараства с възрастта на децата, и че при едни и същи деца остротата на зрението рязко се изменя в зависимост от задачата, която им е поставена. Резултатите от тези изследвания ни убеждават, че различаването на цветовете и височината на звуковете е сложен вид психическа дейност. Ето защо за сензорното развитие на децата от предучилищна възраст най-ефективна е онази дейност, в която децата могат да различават качествата на предметите, да ги обозначават с думи и да затвърдяват тяхното знание с практически действия. Към тази дейност се отнася преди всичко наблюдението и трудът сред природата, рисуването и лепенето, слушането и движенията под музикален акомпанимент, грижата за растенията и разнообразни дидактически игри.

2. Развитие на възприятието. То е отражение на човека на даден предмет или явление като цяло при неговото непосредствено въздействие върху сетивните органи. Възприятието е съвкупност от усещания. При изучаване на възприятието на деца в предучилищна възраст е установено, че цветът на предмета представлява опознавателен признак за детето. Съществена роля при предпочитането от детето на един или друг признак на предмета играе думата. Фиксирайки предмета, думата обособява като основен опознавателен признак формата. При децата на ранна предучилищна възраст обаче формата се слива с предметното съдържание. Три - четиригодишните деца виждат в триъгълника покрив, в конуса с дъното нагоре - фуния, в правоъгълника-прозорец. Пет-шестгодишните деца могат да обособят именно формата по сходство и с определен предмет. Те сравняват кръга с колело, кубчето със сапун. Огромно значение за продуктивността при възприемането на предмета от детето има действието, което детето използва при възприятието. Детето от ранна предучилищна възраст изследва възприемания от него предмет посредством практическо разгърнато действие. При детето от предучилищна възраст изследването на нов предмет разкрива онези негови страни и признаци, които отговарят на някои вече известни му образци, еталони, възникнали в обществения опит. Децата от предучилищна възраст трудно могат правилно да възприемат картинки, защото дори най-простата картинка, представлява изображение на два предмета.

В. Щерн, А. Бине са установили, че съществуват три равнища на възприемане на картинка от детето. Първи стадий на изброяването, е характерен за деца от две до пет години, вторият-стадий на описването продължава от шест до девет, десет години, третият-стадий на тълкуването е характерен за деца след девет, десет години. Установява се, че на най-високо равнище децата тълкуват картинката, както и използват своя опит, своите разсъждения за онова което е изобразено. Разкриват вътрешни връзки между предметите по пътя на осмислянето на цялата ситуация, изобразена на картинката. Но преминаването към това високо равнище на разбиране по никакъв начин не може да се обясни с възрастовото съзряване. А. Люблинска смята, че описанието на картинката зависи преди всичко от нейното съдържание, което е познато или слабо познато на детето, от структурата на картинката. Обикновено най-силен компонент на картинката за детето е човекът, изобразен в действие. Изучаването на възприемането на картинката от детето показва еволюцията на една от главните форми на умствената дейност на децата-наблюдението, позволява по-добре да се разкрие теоретическата основа на един от най-важните дидактически принципи-нагледността. Чрез думите и наблюдението детето научава предмета. А основните категории на възприеманото пространство са големината на предмета, неговата форма, отдалечеността от наблюдателя, местоположението и пространствените отношения, които съществуват между предметите. Много автори твърдят, че още през втората година децата познават отдалечеността и местоположението на предмета въз основа на мускулното чувство, към което се присъединяват зрителните усещания. Функцията на двигателния анализатор се оказва водеща до три-четири години. Едва след пет-шест години детето може да се ориентира в разстоянието върху основата на зрителното възприятие. Децата от предучилищна възраст не могат да отделят пространствените отношения от предметната ситуация и да ги възпроизведат при други предмети. За децата от пет-шест годишна възраст съществена роля играе съчетаването на осезателно и зрително възприемане на предмета. Използването на различни думи за точно обозначаване на пространствени отношения между предметите осигурява на шест-седем годишното дете да разглежда позната площ (стая, легло и др.) За децата на предучилищна възраст най-трудно е усвояването на ляво и дясно.

Времето е също такава обективно съществуваща реалност, както и пространството, тъй като всички явления от действителността съществуват не само в пространството но във времето. За детето отражението на времето е по-трудна задача. Децата от яслена и предучилищна възраст се ориентират по чисто битови показатели. За детето в предучилищна възраст е много трудно да обособи времето като обект на познанието, но на него му е много по-трудно да определи времето в отделни минали събития.

3. Развитие на вниманието.

Основните изменения, които се извършват в развитието на вниманието на децата от предучилищна възраст, са:

- разширяване на обема на вниманието;

- увеличаване на устойчивостта на вниманието;

- формиране на преднамерено внимание.

Развиващата реч, по-голямата самостоятелност в поведението на детето и разнообразната дейност разширяват обема на вниманието на децата от предучилищна възраст. Детето от тази възраст по-лесно възприема думата, затова речта на възрастния става обект на вниманиета на детето. След като започне да действа самостоятелно, детето все по-често има нужда от помощта на възрастния, от неговите оказания, обяснения и одобрения. Ролята на речта се засилва тогава когато се сблъскват с правилата, изискванията поставени от възрастните. Разширяването на обема на вниманието се отразява и на това, че детето на горна предучилищна възраст вече може да възприема не само един предмет или една картинка, но може и да разглежда последователно два дори три обекта и да възприеме всеки един от тях.

При 4-6 г. обемът на вниманието е не достатъчен за различаване на сложни по съдържание един от др.обекти. Устойчивостта на вниманието нараства с възрастта. Нарастващата устойчивост доминантата свидетелствува за формиращата работоспособност на нервните клетки, за намаляването на умората при изпълнението на каквато и да е умствена работа.

Децата на 5-7 г. се учат преднамерено да насочват вниманието си към онези обекти, които изискват съсредоточаване от страна на детето. И тъй като вниманието не представлява някаква специална форма на психическата дейност, но в една или друга степен е включено във всеки психически процес, естествено е, че то се усъвършенства в различните видове психическа дейност на децата, разумно организирана от възрастните.

4. Развитие на паметта

Представите или съхранилите се образи на възприети преди това предмети представляват основното съдържание на паметта на детето от предучилищна възраст. Характерни особености на ранните детски представи са тяхната смътност, слятост, разпокъсаност, безсистемност и неподвижност. Те се проявяват най-вече в детските рисунки. До три години детето просто драска с молива върху хартията и е доволно от получаващите драскулки. След четири години то изобразява нещо като човече, но рисунките са му уродливи. Доказателство за това са липсата на основни части, главата на човечето често е квадратна, ръцете чертички, овали и т.н.

З.М. Богусловска е изучила въпроса за съотношението межда възприемането и изпробването на геометрична и предметна форма от децата в предучилищна възраст. Тя стига до следният извод, че рисунките на децата се подобряват ако у тях се формират не единични, а обобщени представи за предметите и техните форми както и, че основната причина за рязкото разминаване между съществуващите у децата представи за обектите и техните изображения е липсата на зрително - двигателни връзки. Характерът на действията, които изпълнява детето от предучилищна възраст е различен. С уточняването на някаква задача в която да се създаде определен образ, действията придобиват по-организиран характер. Детето по няколко пъти променя положението на всяка фигурка, създава няколко комбинации последователно и се спира на онази която най-много му харесва. Пресъздаването на образа в мисленето изисква от детето да владее речта. Речта осигурява умението да сравнява, разсъждава критически, да се осмисля онова, което се е получило в резултат на извършеното време. При шест-седемгодишните деца речта - разказ по дадена картинка придобива формата на разгърнато повествование, което говори, че детето осмисля цялата получила се картинка и за възникване на нов тип въображение - опериране с образите, изразени с думи. Особена роля при съхраняването и пресъздаването на образа играе специално подбраната дума.

В развитието на образната памет и въображението на детето през предучилищния период се извършват забележими промени, които се изразяват в следното:

1. Увеличава се обемът на съхраняваните представи.

2. Благодарение на културата възприятията и представите за предметите и явленията, които са схематични, слети и дифузни при малките деца стават все по - осмислени.

3. Представите стават свързани и системни могат да се обособят в групи, категории или картини.

4. Расте подвижността на съхраняваните образи. Детето може да ги използва при различни видове дейности и в различни ситуации.

Огромна роля в развитието на детето от предучилищна възраст продължава да играе паметта за движенията, или моторната памет. Въз основа на нея се формират навиците.                                                    При децата от средна и горна предучилищна възраст някои движения и действия стават навици и преди всичко трудови

Паметта на детето се характеризира не само от това, какво запомня то но и от онази връзки, на които то се опира при съхраняването на възприетия материал. Развитието на словесно - смисловата памет влияе непосредствено върху изменението на процеса на въображението. При децата се използват нагледни конкретни опори за да се създадат нови образи.

Шест-седемгодишните деца могат да фантазират и без действие. Те могат да съставят разказ по серия картинки. Проявяват логическо запаметяване. Колебанията между реалното и измисленото също са характерни за тази възраст. Съществено значение за запаметяването и възпроизвеждането имат онези начини на запаметяване и онези условия, които се оказват най-ефектни. Към края на предучилищния период детето усвоява началните форми на управлението на своята памет. В развитието на преднамерената памет припомнянето се проявява по - рано от запомнянето. През втората половина на предучилищната възраст у децата може да бъде предизвикана дейността на преднамерената памет. Процесът на преднамереното запомняне и припомняне значително се облекчава, ако се използват картинки и други нагледни помагала с които се свързват запомняните думи. Като съществено значение за запомнянето има активността на децата като значителното разширяване на обема на паметта у децата в периода на предучилищното детство, нарастването на точността и трайността на запомнянето а така и умението да запомня смисловото съдържание.

5. Характеристика на мисленето.

Мисленето както усещането и възприятието, е психически процес. При децата от предучилищна възраст все още играе значителна роля действената форма на мисленето, обаче в мисловния процес си извършват забележими изменения. Кръгът на мисловните задачи се разширява особено бързо в тази възраст. Детето на 3-6 години се занимава с различни видове дейности, които обогатяват знанията му за предметите и техните свойства. Децата от ранна предучилищна възраст (3-4г.) не използват винаги действие, адекватно на поставената задача. Те решават конкретно дадена задача чрез пробващи действия, а осмислят получавания резултат едва след като завършат действието.

При децата от средна предучилищна възраст осмислянето на задачата и начините за нейното решаване се извършват в самия процес на действието. Речта на пет-шест годишните деца им служи като опора на изпълняваното действие. При децата от горна предучилищна възраст (6-7г.) отново се изменят отношенията между сетивното възприятие, практическото действие и речта. В предучилищна възраст продължава да се развива действената форма на мисленето. Тя се усъвършенства като преминава на по-високо равнище, което се характеризира със следните особености:

- При децата от горна предучилищна възраст действеното решение на задачата се предхожда от мисленето й решение, дарено от словесна форма.

- На тригодишните деца им е ясна крайната цел, която трябва да се постигне, но те не виждат условията за решаването на тази задача. Затова техните действия имат хаотично пробващ характер. При децата от горна предучилищна възраст тези пробващи действия намаляват.

Действената форма на мисленето сякаш остава резерва и когато се сблъска с нови умствени задачи, детето отново прибягва до действения начин на тяхното развитие. Детския опит се обогатява детето се среща с различни предмети, определя различните им качества, страни и свойства, което води до обобщена представа за тях. Конкретната образност на детското мислене се проявява ясно в процеса на развитие на словесните форми на мисленето и преди всичко в процеса на овладяване на понятия.

Според К.А. Некрасова детето често се ориентира по най-разнообразни признаци. В единия случай детето от предучилищна възраст обединява предметите със събирателна дума (обединява елха бреза в цялостно понятие-гора). Или обединява обектите по субективни преживявания което те предизвикват у него (пожар, болест всичко това е лошо). Едва след шестата година обобщенията като „колекция от неща” в жизнената ситуация се заменят. Или равнището на обобщението което достига три - шестгодишното дете зависи от степента от запознаване на децата с многообразието на предметите и знанието на думата която обобщава всички предмети влизащи в дадена група. Логическото мислене на детето от предучилищна възраст се отличава с характерни черти, четири годишното дете не знае, че във всеки от сравняваните предмети трябва да обособява еднородни признаци и да ги съпоставя по двойки - цвят с цвят, големина с големина. Натрупването на речников запас, усвояването на прости а след това и сложни граматически структури, умението да слуша от другите е необходимо условие за развитие на логическите форми на мислене у детето от предучилищна възраст.

6. Развитие на речта

Развитието на речта се изразява преди всичко в това, че детето се усъвършенства в разбирането на речта. Петгодишните деца разбират простият сюжет на приказката или късият разказ. Детето от средна предучилищна възраст маже да си представи ярко хората, техните действия и преживявания за които се говори, разбира се ако този разказ е познат. Детето на 4-6 години употребява много глаголи, местоимения и съединителни думи. В процеса на развитието, на слушането у децата от предучилищна възраст интересът към думата расте. Децата често измислят нови думи каквито не съществуват. Интересът към думата предизвиква у пет-седемгодишното дете внимание към стиховете, образните изрази, и поетичните сравнения.

През яслената възраст речта на детето е експресивна, откъслечна и аграматична. Постепенно ситуативната реч се заменя със свързана. Реч. Развитието на разговорната свързана и изразителна реч е свързана извънредно тясно с формирането на вътрешната реч. Речта на детето, адресирана до самото него, представлява преход от външната разговорна реч към вътрешната. Този преход се извършва у детето по време на практическата му проблемна дейност, когато възниква необходимостта от това да се осмисли изпълняваното действие.

7. Развитие на чувствата.

През предучилищна възраст се извършват забележими изменения както в съдържание на чувствата така и във формата на тяхното протичане. Възникналите преди това чувства се задълбочават и стават по-устойчиви и ясно изразени. Чувствата на симпатия, нежност, съчувствие към близките хора също укрепват. Развиват се и интелектуалните чувства. Двегодишното дете обича да слуша приказки, защото изпитва радост да общува с възрастния. При децата от предучилищна възраст интерес предизвиква съдържанието на разказа или приказката. Нови обекти, които вълнуват децата са животните и птиците. Друго което ги вълнува е трудовото усилие постигнатият успех,както и самостоятелното направено откритие. Възниква интерес към новите жизнени условия - животът от групата в детската градина и др. Осъзнават потребността от общуване с връстниците, потребността от съвместни игри. През този период възникват наченки на приятелски отношения. Формират се и нравствени чувства. При възпитанието на нравствени чувства трябва да има органична връзка между знанията оценъчните отношения и практическите действия върху основата на които се създават нравствени привички - уважително отношение към хората. У пет-седемгодишното дете се формират чувства на гордост, неувереност в себе си, самоувереност, чувство за превъзходство. Поява на чувства за самостоятелност. Формират се и естетически чувства. Чувствата на детето стават все по-дълбоки.

8. Развитие на волята.

За да изпълни каквото и да е било поръчение на възрастните, детето трябва да задържа желанията си и да прекрати интересуващата в дадения момент работа. Това е тренировка за развиващата се воля на детето. Много често децата от предучилищната възраст се захващат с нещо без да преценят своите възможности. В това се проявява импулсивността, липсата на достатъчно развит мисловен анализ, на критична оценка за предстоящо действие.

При шест-седемгодишните деца значителна роля продължава да играе подражанието при изпълнението на волеви действия. При децата от тази възраст се проявява етап на предварително ориентиране в настоящо действие. Характерно за тази възраст, е че децата рязко преустрояват мотивите за волеви действия. Често детето е в очакване на оценка на неговите действия отстрана на възрастния. Особено внимание сред особеностите на волевите действия на детето от предучилищна възраст заслужават инатът, капризите и негативизмът. Инатът е проява на неразумна воля. Негативизмът е крайна степен на инат. Той се изразява в общ протест на детето, което отхвърля всяко искане на родителите. Близки до ината са и капризите на децата. Т.е. безпричинната смяна на своите желания и упорития стремеж да се доведе всяко от тях до изпълнение. Инатът и капризите са резултат от неправилно възпитание. Т.е. от онзи опит от общуването с възрастните който детето е успяло да придобие през своите 4-7 години. За това се изисква не потискане на тяхното желания, замисли и инициативи, а организиране на децата, насочване на техните волеви усилия, на тяхната енергия към постигането на разумни и достъпни цели. В предучилищна възраст се извършват още по - значителни промени във формиране на личността на детето. През тази възраст се изменя режимът на живот на децата. Животът на децата се регламентира от много правила, които децата знаят и които са длъжни да изпълняват. Променя се и съдържанието на живот - провеждат се занятия, децата имат възможност за съвместни игри, за общуване между тях. Трябва да се учи детето на самостоятелност, да се поощрява инициативата на детето. За да формира самостоятелност в поведението си то трябва да се научи във всеки конкретен случай да обособява най-важното, същественото и да се ориентира кое е главното. В предучилищния период се формира най-важното качество на подбудите, на което се подчиняват действията на зрелия възпитан човек - съподчиняването на мотивите. У него все още липсва обикновеното съподчиняване на всички мотиви. Затова 5-6 годишното дете често попада в конфликтни ситуации и се подчинява най-често на онази подбуда, която емоционално е най-силна. Отличителна особеност на формирането на личността в предучилищна възраст е изменението на мотивите, от които се ръководи детето. В подбудите на децата се появява определена последователност. При 6-7 годишното дете общественото мнение е придобило значение, то се съобразява с мнението на околните за неговите постъпки.

4. Специфика на семейното възпитание в предучилищна възраст

Основни задачи на семейното възпитание в предучилищна възраст.

Приоритетна цел в предучилищна възраст е изграждане на основите на култура на поведение. Диференцирането й се изразява в следните основни задачи на семейното възпитание:

- Създаване на условия за въвеждане на детето в средата, възприемане на семейната общност и солидаризиране с целите й;

- Пъвоначално овладяване на моралните и правни норми на обществото-знания, умения и навици за просоциално поведение;

- Формиране на базисна ценностна система чрез приобщаване към националните и общочовешките ценности;

- Приемане на самоценноста на предучилищното детство и стимулиране на индивидуалността и творчеството в опознаването на света;

- Развитие на самосъзнанието от индивидно към личностно чрез изграждане на представа за процеса на развитие като физическа когнитивна и емоционално - ценостнна идентичност, самоутвърждаване в социума;

- Създаване на условия за правилно физическо и здравно-хигиенно развитие;

- Изграждане на позитивно отношение към знанията.

Акценти в реализацията на задачите.

- Стимулиране на когнитивните способности.

Поощряването на инициативността, любознателността и самодейността на детето, провокирането на потребност от знания и експериментиране са важни условия за обогатяване на субективния му личен опит. Всички дейности в предучилищна възраст създават възможности за изграждане на категориално отношение към явленията и промените в природата на обществото, за моделиране на познавателната дейност на детето в план на стремеж към откривателство и саморазвитие, за овладяване на обобщени представи за предмети и обекти и създаване на предпоставки за понятийно - логическо мислене.

- Самосъзнание и социално развитие

Взаимоотношенията в семейството са еталон, чрез който детето се научава да ориентира поведението спрямо обкръжаващите го, да съобразява своите мнения и действия с тези на другите хора, да общува да се кооперира да отстоява собствени позиции. Чрез процесите на подражание и идентификация детето от предучилищна възраст придобива и развива представа за себе си като органично, възрастово, полово когнитивно, емоционално и социално -пространствено израстване, значимост и ангажираност. Поощрявайки стремежа към самостоятелност, самопрезентация и самоутвърждаване, родителите трябва да формират адекватна самооценка чрез реално оценяване на действията и постъпките на детето, да обогатяват репертоара от социално игрови роли чрез демонстрирани позитивни модели за подражание. За да се реализира пълноценно като личност, всеки човек е длъжен да усвои конкретна социално-психологическа роля, която е адекватна на биологичния му пол. Но формирането на съответна психика и поведение у детето като бъдещ мъж или жена не става механично, това е труден процес, чието основи се полагат в ранното предучилищно детство.

По своята същност половото възпитание е процес на взаимодействие и въздействие върху подрастващите за формиране на психичния им пол, което включва осъзнаването на своята полова принадлежност, овладяване на съответната социална-психологическа роля и изграждане на поведение, съобразно с нравствено-естетическите норми и ценности на обществото.

Мястото на родителите в системата на половото възпитание се откроява в няколко посоки:

- Формиране на верни представи у детето за половата му принадлежност, да осъзнава пола си и да бъде доволно от него.

            -Родителя да съдейства за полагане на основите на специфичното за пола поведение и отношение към себе си, и към другите деца от своя и противоположния пол.

- Да се положат основите на сексуалната просвета относно анатомо-физиологичните аспекти на пола.

-Да се формират елементарни здравно-хигиенни умения и навици.

Като най-напред половите различия родителите трябва да подчертават чрез външните белези - цветове на дрехите, прически и др. След това диференцирането става чрез играчките. В предучилищна възраст могат да се наблюдават т.н. полови прояви, изразяващи се в излишно прекалено любопитство, игра с половите органи, ранно пробуждане на полово чувство.

Причините за различните полови прояви са:

- Здравно-хигиенни, нечисто бельо, тесни дрехи, вредни навици (опипване, хапане, смучене на пръсти) и др.

- Педагогически - неблагоприятна семейна атмосфера и отрицателен модел на поведение от страна на възрастните- неуважение, неравноправие и грубост в отношенията между майката и бащата, сексуално поведение на родителите, неприлични разговори и цинизми и др. Ако се появят такива прояви родителите трябва да открият причината за тях. Честа грешка на родителите е че се срамуват да говорят по тези теми, а това кара децата да натрупват фрагментарни, повърхностни знания, поднесени в цинични форми. Това води до обърканост, страх и смущения. При други родители е налице другата крайност - увличат се и дават пълни отговори на детските въпроси за пола и взаимоотношенията за половете. Трябва да се казва само тази част, която интересува детето в дадения момент, защото предизвиква излишно любопитство.(Динчийска.Ст. Детето, семейството, детската градина. Стара Загора, 1993, с. 48).

В ранна предучилищна възраст се проявяват редица отрицателни прояви като инат, лъжа и капризи. Движещите сили на упоритостта са разумната настойчивост, готовността да се преодолеят препятствия за достигане на целта. Упорството е статично, неподвижно, неволно намерение на всяка цена да се постигне желаното. Близък по съдържание до упорството е капризът, характеризиращ се с немотивирани прищевки, и своенравни постъпки. Към негативните прояви спада лъжата, кражбата, жестокостта. Смята се, че причината децата да проявяват упорство, негативизъм и капризи е поради обективни причини (неблагоприятни атмосферни условия) и поради влошено здравословно състояние- повишена телесна температура, възпитателни процеси, инфекциозни заболявания и др. Както и психологически (бърза уморяемост, разсеяност) и материални (хленчене, поради лоша обстановка в семейството и др.) Неспазването на детския режим, постоянното нарушаване на хигиенните навици дразни малкия човек. Непосилното натоварване на детската психика може да доведе не само до капризи но и до неврастения. Прекалените амбиции на родителите също води до негативни прояви. Безогледното задоволяване на детските желания ги превръща в капризи. Също и неконкретните отношения в семейството са отрицателен модел за подражание. Някой родители смятат, че ако се скарат на децата си пред други хора ще доведа до коригиране на поведението на своето дете. Това също е погрешно схващане. Неуважението към детето, общуването от неравноправни позиции засилва желанието за неподчинение и противопоставяне. Източниците на детския негативизъм могат да бъдат и случайни-стряскане от непознат човек, предмет, животно.

Родителя трябва да вземе превантивни мерки, а именно:

- общуване и сътрудничество между равни, което изключва грубостта в отношенията;

- изграждане на здрав пълноценен режим;

- повече игри и движения на открито;

- закаляване на тялото и дух.

- Физическа дееспособност и здравно хигиенни норми.

Семейството трябва да бъде естествена среда за добро здраве и жизненост. Нужно е родителите да стимулират проявите на двигателната активност, развитие на функционалните възможности на организма, моториката и координационните способности чрез спортно подготвителни съвместни упражнения и игри. Защото здравословният начин на живот на семейството е гаранция за правилно физическо развитие на детето, изградените в предучилищна възраст навици за самообслужване са основата на детската самостоятелност.(Пенев,.Р.Систематика и типология на семейното възпитание в детството. Веда Словена – ЖГ, С., 2006, с.203).

- Предметно - практическо и битово сътрудничество.

У детето се формират умения за преодоляване на трудности както и усвояване на интелектуални компоненти на дейността. Семейството формира у детето положително отношение към училището. В специалния аспект на готовността семейната подготовка следва да акцентира върху овладяването на граматически правилна разгърната свързана реч, развитие на фонематичен слух, овладяване на достъпни математически представи, понятия и отношения. Начинът на общуване в семейството и възпитателния стил на родителите е от значение и за усвояване на елементи на учебно-познавателни умения като предпоставка за ефективна училищна адаптация.

Модели на родителско поведение.

Според М.И. Лисина, под общуване се разбира взаимодействие между двама или повече души. Това взаимодействие не е произволно, а е насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия. Общуването с родителите е жизнено необходимо за малките за тяхното физическо, психическо и социално изграждане. Чрез общуването със социалната и с природната среда детето се изгражда в интелектуално и нравствено - естетическо отношение. В процеса на активно взаимодействие със своите деца родителите изживяват различни социални роли и превъплъщения, а именно: Родителят-генератор има за девиз:”Ти си моето умно дете и аз ще ти помогна да израснеш!”

Изпълнението на това намерение означава, от една страна от детето да се изисква, а от друга да му се покаже онова, което се иска от него. Детето се нуждае от помощ, за да организира и уплътни времето си. По този начин детето опознава действителността, родителя му помага да се справя с живота. Една опасна илюзия при това равнище на общуване е желанието на децата да се „скрият” по собствен образ и подобие, защото не е нужно децата да стават по-добри от родителите си. Родителят-ерудит издига девиза „Ти си просто едно малко дете, което иска да знае”.

Чрез общуването със социалната и природната среда детето се изгражда в интелектуално и нравствено-естетическо отношение. Защото способността да се цени красотата и да се създава не е вродено качество. Стратегията на родителя - ерудит има предвид културата на човешкото общуване взето в нейните елементарни проявления - „Благодаря, моля, извинявай!”системата на висшите нравствени добродетели - уважение, коректност, хуманизъм. Друг вид родители са тези, които твърдят „Ще науча детето си да живее самостоятелно”. Тази цел се осъществява с дистанциране в общуването. Зачита се мнението, правото му да вземе правилно решение. Създаването на комфорт за развитието на детското „аз” означава да му се даде възможност, самостоятелно да проявява индивидуалното си своеобразие, в същото време да обмисли баланса между своите права и тези на другите, между своите и чуждите задължения. Чрез уважение и доброжелателност детето се учи на емпатия, толерантност милосърдие, и благородство. Родителят - критик съветва „Не признавай нищо в замръзнал вид”. Изграждането на критично отношение означава творчество. Необходимо е да се провокира непрекъснато движение на детското мислене, да се стимулират дръзките идеи. Необходимо е дозирано критично отношение към дейността и общуването на детето. Тогава то ще овладее изкуството на хуманно -демократичните ценности. „И аз съм като теб-незнаещ и неможещ” е девизът на родителя наивник. В тази стратегия родителя показва, че и той не знае много неща, греши и се нуждае от помощ. Така детето се поставя в позицията на знаещ, можещ и даващ. Смяната на позициите дава възможност на родителя да види себе си през очите на детето и да коригира своя стил на общуване. По този начин се провокират редица умения както за делово сътрудничество така и за личностно общуване - планиране на предстоящата дейност, осигуряване на обстановка, контрол, оценка, разбиране и съпреживяване на общи събития.

5. Същност и характеристика на педагогическото образование на родителите.

Същност, съдържателна, организационна и технологическа насоченост на педагогическото образование на родителите.

Основният принцип определящ, актуалността на педагогическото образование, е този, че родителите са първите и най-влиятелни възпитатели на своите деца. Педагогическото образование на родителите е систематично провеждана и теоретично обоснована програма, целта на която е предаване на знания и формиране на съответстващи представи и навици у участниците в различни области на семейното възпитание. Образователната философия в работата с родителите акцентира върху личностното формиране на детето чрез ефективизиране на възпитателните установки на родителите. Основната характеристика на образователния процес е интеракцията, която впоследствие трябва да се транслира във взаимоотношенията „родител-дете”.

■ Основните цели на педагогическото образование на родителите са насочени към:

- Помощ на родителите и децата им в усвояването на повече подходящи типове взаимодействия, основани на принципа на социалното равенство между тях- модел: „Демокрация и компетентност”(Пенев, Р. Педагогическо образование на родителите. ИК. Д. Убенова, С., 2002).

- Предоставяне на родителите на модел за демократични взаимоотношения с децата-модел: „Тренинг за родителска ефективност”.

- Изграждане у родителите на чувство за собствено достойнство, комфорт и увереност в себе си ще им позволи да бъдат внимателни към емоционалното, интелектуалното и социалното развитие на детето-модел: „Грижа, общуване и усещане на реалността”.

- Преоткриване възможностите на семейната среда за емоционално - психологическа близост чрез вникване и разбиране от родителите на собственото поведение и това на обкръжаващите - модел: „Всичко е наред”.

- Запознаване, възприемане и прилагане на етапите на теория за социалното научаване, с цел промени в мотивацията на детето-модел: „Модификация на поведението на детето”.

- Провокиране у родителя на желание за промяна, свързано с изграждане на следните доминантни аспекти в отношенията с децата - разбиране, радост, уважение, любов, търпимост. „Идеалният родител” проявява разбиране и съчувствие, не осъжда, не критикува и помага.

- Приемане философията на „позитивната дисциплина”, равнозначно на обучение в отговорност за избори, действия и решения, и обвързваща родителя с желанието да се учи също от детето си-теория за позитивното възпитание.

            ■ Същност на педагогическото образование на родителите.

- Обучение в използване на методи за семейно възпитание, съгласуване с понятието равенство („равни ценности и взаимно уважение” )– R.Dreikurs.

- Педагогическото образование провокира усилията на родителите към ефективизация на взаимоотношенията с децата - T. Gordon.

- Изграждане на стратегия за семейно възпитание у родителите чрез възприемане на система от възпитателни координати и тренинг на психологическата компетентност - H.Ginnot.

- Запознаване на родителите със скритите взаимоотношения в игрите „родител -дете” и изграждане на самоконтрол в подаването на информация - E.Berne.

- Обучение в навици за междуличностно общуване-модел: „Тренинг за родителска ефективност”.

- Ефективно управление на взаимодействията с детето модел: „Всичко е наред”.

- Обучение в познание, разбиране и приемане реалността на собствените негативни чувства към детето, изграждане на позиция, свързване във вникване на в детската душа и отказ от авторитарна войнстваща морализация - H.Figdor.

- Научаване и прилагане на ефективни начини за възпитание на децата през годините на интензивно развитие и свързаните с тях предизвикателства - теория за позитивното възпитание.

■ Основни задачи на педагогическото образование на родителите:

- Създаване на емпатийна среда в процеса на обучение на родителите - H.Ginnot.

- Диференцирано приложение на методите за въздействие, в зависимост от потребностите на личностните характеристики на родителите - H.Ginnot и R.Dreikurs.

- Изграждане на умения за изслушване, съкращаване количеството на наставленията, разпорежданията и предпазването - H.Ginnot.

- Обучение в класифициране факторите на средата в зависимост от това кой от тях променя поведението на детето-модел: „Модификация поведението на детето”.

- Усвояване на умение за провокиране на истинска близост с децата чрез използване на положителни комуникати - модел „Всичко е наред”.

- Разбиране на посланията, закодирани в постъпките на децата и възрастните и научаване в извличане на практическа полза от разбирането, т.е. претворяването му в действия - H.Figdor.

-Усвояване възпитателните средства на „позитивната дисциплина”, алтернативи на наказанията-теория на позитивното възпитание.

■ Цел и основни задачи на семейното възпитание в програмите за педагогическо образование на родителите:

- Изграждане на компетентен човек, използващ конструктивни средства за формиране чувство на собствено достойнство, чрез създаване на емоционално благополучие - R.Dreikurs.

- Промяна в мотивацията на детето, формиране на социално-полезни установки и типове поведения по отношения на сътрудничество-модел „Модификация поведението на детето”.

-Обучение на децата в психологическа адаптация чрез формиране на способност да се включва в безопасни за тях взаимоотношения - H.Ginnot.

- Преодоляване на дискомфорта във взаимоотношенията с децата, изграждане и развитие на детската индивидуалност - модел „Всичко е наред”.

- Обучение на детето в това, на какви игри и как да играе, процес на социално взаимодействие - E.Berne.

- Осъзнаване проблемите на детето чрез позитивното му и безоценъчно възприемане - T. Gordon.

-„Правилното възпитание” е свързано със създаване на условия, в които на родителите ще се отдава да не ограничават прекалено индивидуалните потребности на детето- H.Figdor.

- Позитивното семейно възпитание е свързано с развитието на самочувствието, достойнството и отговорността в детството, чрез изграждане на стойностни социални умения и разумно поведение към околните. (Теория на позитивното възпитание).

■ Предназначение и предметна насоченост на педагогическото образование:

 - Процесуално-технологичен подход.

В зависимост от сферите на приложение педагогическото образование се свързва с:

- индиректно образователно взаимодействие, чрез възможностите на психолого-педагогическата литература за информация, продуциране на педагогическа култура и евентуалното й повишаване чрез самообразование.

- привличане на участие към форми на взаимодействие, свързани с реализацията на програми в образователните заведения при основен критерий категоризиране на групи родители според възрастта на децата.

- участие на програми извън системата на образование на децата, специално ориентирани към проблемите в общуването и основани върху общността на интересите на родителите, относно отделните периоди в детското развитие и възможностите за диагностика, оценка и корекция на поведението на детето.

- индивидуално-консултационни разновидности на педагогическото образование, включващо работа с родителите в специализирани кабинети, образователни звена и семейна среда.

- Терминологично-схематичен подход.

Систематизираните подходи към педагогическото образование позволяват то да се разглежда отделно като психотерапията, така и от популярната и популистката презентация на проблемите в развитието на детето.

-Професионална насоченост:

Групата от терапевти има официално рамкирана професионална пригоденост, докато групата от преподаватели в програмите за педагогическо образование е значително по-разнообразна.

-Процес на комуникация:

Основната задача на терапевта е изграждане на доверителни отношения с пациента, докато степента на участие на преподавателя в разрешаване на личните проблеми на родителите има по - ограничен характер (споделяне на информация и тренинг в навици за семейно възпитание).

-Групова идентичност:

Степента на съвместна индентификация в групите за педагогическо образование е по-ограничена, за разлика от психотерапевтичния процес, където тя е основна задача.

-Личностна ориентация:

Педагогическото образование не се занимава с проблема за възстановяване на психичните функции на личността, за разлика от психотерапията, но чрез предаване на знания и формирането на навици все пак води до промени в поведението на родителите.

-Методология:

Целта и задачите на педагогическата просвета са следствие от постановката за единство на обществено и семейно възпитание чрез водеща роля на общественото възпитание .Нужно е непосредствено въздействие на възпитателите и учителите върху родителите с цел педагогически целесъобразна организация на живота в семейството.

-Технология:

Педагогическото образование на родителите е ориентирано към извличане на практическа полза от придобитите знания чрез изграждане на педагогически умения. Родителите се запознават и обучават в приложение на конкретни техники за ефективно възпитателно взаимодействие.

-Организация:

В организационен план педагогическото образование е свързано с изключително разнообразие от форми за сътрудничество с родителите.

-Резултатност:

Педагогическото образование е ориентирано към подобряване на общуването „родители-деца”. Неговата идеология акцентира върху конкретните проблематични възпитателни парадокси, а не върху глобалната идейно - нравствена общност на общественото и семейно възпитание. Важно в детството е съпричастността и солидарността с ценностите и традициите на семейната общност, които са евентуално основа за изграждане на гражданско самосъзнание.  

Характеристика на моделите за педагогическо образование.

Базират се на връзката социално- психологически подход собствено - педагогически методи на възпитание и в тях са заложени следните основни принципи:

-„Деневротизация” на емоционалната сфера на родителите чрез осъзнаване от тях на истинските чувства, оценки и очаквания.

- Възпитателно - психологически подход чрез система от социално - психологически координати за емоционален микроклимат, изживяване на авторитарен „синдром у родителите”, открит диалог с родителите.

- Ефективно комуникационни стратегии за действена стимулация на процеса на самоотъждествяване на родителите с така наречения „модел на демократични взаимоотношения”, изразяващ се в установяване на взаимно - приемлив стил на личностно взаимодействие. Адекватна социална адаптация на детето се осигурява от родителите не чрез критика на неприемливо поведение (мързел, агресивност, инат, непослушание ),а чрез умение за възприемане на детската логика.

- Тренингът за ефективизация на процеса на семейно възпитание не трябва да има нищо общо с така наречения „медицински модел на консултиране”, при който родителите се чувстват като пациенти. Изхожда се от тезата, че те страдат от липса на опит, от собствената си неподготвеност и неумение за общуване.

- Всички програми, реализиращи моделите на педагогическо образование, трябва да имат добра материална подкрепа. Акцентира се върху конкретните им практически измерения.

- Продължителността в реализацията на програмите в рамките на няколко седмици, съдържанието им се свързва с обсъждане на конкретните цели, дискусии, обмяна на мнения, формиране на определени навици. В групата трябва да се създаде атмосфера, близка до тази на семейството. Основна задача на лидера на групата е умела организация на дискусията, подготовка на въпросите, смяна на акцентите. Всеки член на групата приема периодично ролята на лидер. Задължителна съставка на обучението е така наречената „домашна работа”, при което получените знания и навици се затвърдяват на практика чрез опити, дневници, устно представяне на резултатите.

Модификация на поведението. Главната цел в процеса на модификацията на поведението е промяна в честотата, скоростта, продължителността или интензивността на протичане на отделните наблюдавани поведенчески реакции. Събития, които предшестват или са следствие от дадена реакция се класифицират като респондентски - предизвикани от стимул до възникване на разглежданото поведение. Поведението се подкрепя от дразнителите след реакцията. Координаторът на програмата се стреми да разбере от родителите дали детето умее да се контролира, дали неговото поведение е вследствие от действията на факторите на средата, които оказват влияние. С помощта на родителите (анкета, интервю, беседа) или чрез пряко наблюдение се определя има ли поведението на детето определена динамика, и устойчивост. Процесът на модифициране има следните методи: непосредствено измерване, магнетофонен (видео) запис и записване на резултатите от наблюдението. Чрез тях се оценява наблюдаваната реакция и се определят начините за модификация. Преимуществата на „Модификация на поведението” са свързани с нейното лесно овладяване. Използват се конкретни и икономични методики, които се харесват от родителите.

Демокрация и компетентност.- Според R Dreikurs преодоляването на остри конфликти в семейството се реализира не чрез критика, а чрез осъзнаване причините за тях, настройване към възприемане логиката на детето, диалог с него, осигуряващи адекватна социална адаптация.

Средство за установяване на атмосфера на любов и доверие е „семейният съвет”. В дейността си като възпитатели родителите трябва да се опират върху следните принципи: принцип на логическите и естествени последствия, отказ от използване на сила, приемане на реакция спрямо детските потребности. Участниците в групата за педагогическо образование трябва да приемат, че управлението на процеса на формиране личността на детето е свързано с четири негативни типа поведение: мъст, възмездие и утвърждаване на своята непълноценност. Промяната на дефектните цели у децата е свързана с инициатива у родителите за модификация на своето собствено шаблонно противодействие. Моделът на педагогическото образование на родителите се състои от две части:

- организация на групите от самите родители- изучаване и групово обсъждане на идеите за възпитание на децата и обмяна на опит.

- движение за организиране. Центрове по педагогическо образование-консултиране на родители.

            R. Dreikurs, твърди, че трябва да има „социално равенство” за да се избегне негативно поведение.

Идеите на A.Adler и R.Dreikurs залагат в основата на теорията за „позитивната дисциплина”, която акцентира върху необходимостта от разумен подход. Този вид възпитание се изгражда на базата на уважение приятелство както и на разширяване на обичта чрез педагогическо (само) образование: нужно е да се предотвратява лошото поведение без наказания, отказ от битка за надмощие, прилагане на възпитателни методи, модели за подражание и идентификация от страна на детето както и желание и умение за вникване в детското поведение чрез изкуството на общуване.

Грижа, общуване и усещане на реалността. - H. Ginnot твърди, че на детето трябва да му се предостави свобода за избор и на възможност да обмисля постъпките си. Смята, че родителите не трябва да изпитват вина при вземане на решения, а да се чувстват комфортно като възпитатели, способни да приемат детето каквото е и в същото време да му предложат да види в тях различна личност.

Според H.Ginnot съществуват три вида групова терапия на родителите:

- групова психотерапия-прилага се при родители, които не могат да извлекът полза от педагогическото образование.

- групово консултиране- стреми се да се потуши конфликтът, да се внесе обективност във взаимоотношенията на участниците в групата с децата им.

- педагогическо образование на родителите - методика на груповата психотерапия се използва при психически здрави родители, чиито проблеми нямат хроничен, а епизодичен характер.

Тренинг на родителска ефективност. Моделът се основава върху възпитателно - психологическия подход на R.Dreikurs и принципите на предложената от C.Rogers психотерапия за позитивно-безоценъчно възприемане на пациента и развитие на комуникацията с него. Според C.Rogers основната потребност на участниците в групите е да предизвикат позитивно отношение към себе си от страна на терапевта. T. Gordon смята, че формалното образование е неефективно като знания и умения за сферата на човешките отношения. В основата на разработения модел се съдържат следните идеи:

- педагогически, вместо медицински модел на обучение;

- към участие в програмата трябва да се привличат и бащите;

- курсът да се адаптира към местните условия;

- достъпност на знанията за родители от различни етноси;

Модел „Всичко е наред.”

Акцентира се върху тезата на E.Berne, че неразбирането и конфликтите във взаимоотношенията между родители и деца се получават от представата на родителя за непълноценността на детето като физическо и социално несъвършенство. Е. Бърн и Т. Харис твърдят, че човек, познавайки транзакционния мето, може да се научи сам да анализира характера и начина си на поведение. Предлаганата от тях нова структура на личността включва трите състояния на” Аз-а” - Родител, Възрастен и дете. Във всеки момент от своето съществуване, човек се проявява в едно от трите състояния на” Аз-а”. Родителят – това са записаните в мозъка, в съзнанието на човека предупреждения правила и норми. Детето това са вътрешните преживявания, проявили се като реакция на външни дразнители. Възрастният това е преработка на информация от Родителя и Детето с цел търсене на най-ефективни решения. Е. Бърн откроява две основни функции на родителя: първо това е състояние на подготовка за бъдеща социална роля на родител на собствените деца; второ-родителят ни дава възможност да изградим стереотипи на поведение позволяващи ни да се впишем в обществото.

Програмите за педагогическото образование на родителите са ориентирани към груповата терапия и се базират към следните принципи:

- хората могат да участват активно в развитието на своята индивидуалност;

- децата още в предучилищна възраст приемат за себе си важни решения, което влияе върху техните усещания, убеждения и стил на поведение.

- гаранция за развитие на индивидуалността е обменът на положителни комуникати (докосване, загриженост и др.

ГЛАВА ВТОРА: ХИПОТЕЗА, ЗАДАЧИ, МЕТОДИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО.

1.Хипотеза и основни задачи на изследването.

В условията на нравствена криза в обществото особено е необходимо в семейството да се създава по- хуманна обстановка, по - благоприятна атмосфера на откровеност, емоционална отзивчивост, съпричастност и човечност. Следователно, в центъра на възпитателните въздействия и взаимодействия в семейството следва да се постави личността на детето.

Личностният подход акцентира вниманието върху необходимостта от разглеждане на психическите свойства на човека като социално обусловени, докато индивидуалния подход изисква да се има предвид и социалната, биологичната им обусловеност. Прилагайки индивидуалния подход, родителите се съобразяват с психологическата неповторимост на отделната личност, различието й от другите, с конкретните й особености, присъщи само на нея. Основна предпоставка, за да се прилага индивидуален и личностно - хуманен подход в семейството, е да се изучават и познават децата. Родителите трябва да познават мотивите, интересите, потребностите, стремежите определящи поведението и дейността на детето. Изучаването на децата в семейството е по- сложно, отколкото в училище, защото то не се регламентира, процесът на възпитание се извършва до голяма степен стихийно, на основата на преки и косвени влияния на семейната и околната среда. Изучаването и опазването на децата е по-ефикасно в дейността и общуването в семейството, тъй като те там са свободни, естествени, открити и искрени. Изучаването на децата и юношите може да се извърши чрез наблюдение, беседи, чрез резултатите от дейността им. Наблюдението трябва да има ясна цел, да е насочено не само към външни прояви на поведението, но и към вътрешното им съдържание. То следва да се извърши системно, в естествени условия, организирано обективно да се правят анализи и изводи.

 Обект на изследването са: ориентациите на родителите и представите на техните деца за взаимоотношенията помежду им.

Предмет на изследването е: спецификата и особеностите на възпитателно влияние на семейството върху 5-6 годишни деца.

Поставената цел на изследване и теоретичното проучване на проблемната област ни насочи към следната хипотеза:

Предполагаме, че създаването на подходяща организация и разработването на актуална тематика за педагогическото образование на родителите повишава тяхната педагогическа култура и оптимизира взаимодействието” детска градина – семейство”.

Конкретизацията на хипотезата определи следните: основни задачи:

1. Теоретична обосновка на проблемната област.

2. Проучване на възпитателните ориентации на родители относно процеса на развитие в предучилищна възраст, конкретно при 5-6 годишните деца.

3. Проучване ориентациите на 5-6 годишни деца за взаимоотношенията в семейството и спецификата на възпитателния процес.

4. Разработване и апробация на форми, дейности и упражнения за педагогическо образование на родителите.

2. Организация и методика на изследването.

Изследването се проведе в ОДЗ №25, гр. Банкя в периода ноември 2009 до януари 2010 г.с двадесет пет – шестгодишни деца и техните родители.

В изследването използвахме следните Методи и свързаните с тях Показатели:

2.1. Анализ на литературни източници

Теоретичен анализ на проблема - обект на внимание бяха постановки, свързани с:

- Социализиращите възможности на семейството.

- Особености, същност, цели, принципи и задачи на семейното възпитание.

- Социално-личностното развитие на детето от предучилищната възраст.

- Специфика на семейното възпитание в предучилищна възраст.

- Същност и характеристика на педагогическото образование на родителите.

2.2. Психолого-педагогически експеримент.

При този метод целенасочено се предизвикват проявления на децата. Възможна е повторяемост на явленията с цел да се провери достоверността на резултатите. Експериментът има две разновидности: лабораторен и естествен. Взехме под внимание само естествения експеримент - организира се само при естествени условия на учебно - възпитателния процес. Естествеността на този експеримент допринася за избягване на напрежението, за предотвратяването на преднамереността при изследваните лица, склонността към симулации и т.н. Този експеримент позволява психичната дейност да се изучава в условията на труда и играта.

2.2.1. Констатиращ етап на експеримент.

В рамките на този етап приложихме следните конкретни методи:

- Анкета с родители (Приложение №1)

Анкетата е метод, който помага за бързото събиране на голям масив от информация, най - често се използва за проучване на голям брой хора. Тя е стандартизирано допитване, извършващо се като отговори на писменно зададени въпроси. Успехът на анкитирането, като метод за проучване  зависи до голяма степен от точността на зададените в анкетната карта въпроси. Въпросите в анкетата трябва да са с конкретно и ясно съдържание; могат да бъдат „открити” и „закрити”. При откритите въпроси, след поставения въпрос се оставя празно място, в което анкетирания отговаря свободно, а при закритите въпроси, като отговори са изброени няколко варянта, от които анкетираният е длъжен да избере.

При съставянето на анкетата се ръководихме от следните показатели:

- Социологически данни.

- Проект на личностни качества изграждани (изградени) в семейството: идеален, реален проект.

- Проект на личностни качества изграждани (изградени) в детската градина: идеален, реален.

- Житейски максими, внушавани от родителите.

Предложените житейски максими свързахме със следните представи на родителите за влияние върху детето:

а) Зависимост

б) Уважение към другите

в) Инициативност (отстояване на собственото мнение)

г) Борбеност

д) Общителност

е) Пренебрежение/ независимост

ж) Контрол

з) Сервилност

и) Самостоятелност

- Възпитателна идеология на родителите

Предложените възпитателни девизи отразяват следните модели на родителското поведение:

а);г) Авторитарен

б);е) Либерален

в);д) Авторитарен

- Представа за ролята на родителите в предучилищна възраст

- Представа за отношението на детето от предучилищна възраст към родителя: идеален, реален проект.

Методи на възпитание:

- Представа за  методите на възпитание свързани с формирането на житейски позиции у детето.

- Представа за методите на възпитание при негативно поведение на детето.

Групираме методите по следния начин:

а);д) индуктивна техника

б);в) силови методи

г);д) липса на методи за възпитание

- Представа за методите на възпитание при адекватно поведение на детето.

а);в) морален

б);е) материален

в);д) стимул към познание

- Интервю с деца (Приложение №2)

Интервюто може да се характеризира като свободен разговор върху определена тема, който протича по стандартизирани, частично стандартизирани или нестандартизирани въпроси. То обаче не е обикновен разговор, а разговор чрез който се цели набиране на определена информация, интересуваща изследователя. Като негов недостатък се сочи трудността да се формулират ясни изисквания по отношение на съдържанието на въпросите и технологията на задаването им с оглед осигуряване на научен характер на тази информация. То може да бъде индивидуално или групово (колективно). Успехът му до голяма степен зависи от комуникативните способности на интервюиращия. Разграничават се документално интервю (за установяване на едни или други факти) и оценъчно интервю (за проучване на мнения или отношения).

Интервюто, което използвахме е стандартно с открита форма на въпросите, като целта бе да се получи обратна информация за общуването и възпитателния стил в семейството. С цел сравнителен анализ на резултатите част от въпросите в интервюто с 5-6 годишните деца бяха съставени по показатели, свързани с въпросите в анкетата с родителите.

При структурирането на въпросите в интервюто взехме под внимание следните показатели:

1. Социологически данни: име, възраст и пол на детето.

2. Отношение на родителите и начин на живот.

- Хронология и начин на прекарване на свободно време.

- Представи за методите на възпитание при негативно и позитивно поведение.

- Представи за взаимоотношения с родителите.

- Проекти на развитието( идеален и реален).

- Любими занимания.

2.2.2.Формиращ етап на експеримента.

На този етап от експерименталната работа разработихме и апробирахме теми и образователно съдържание за педагогическо образование на родителите, разработени от Р. Пенев/Модели на педагогическо взаимодействие „семейство – детска градина,2008/.

Технология за реализация на образователното съдържание: Групови дискусии

Блок”Особености на семейното възпитание”: Теми:

- Портрети на развитието.

1. Моят житейски автопортрет.

2. Житейският автопортрет на моето дете.

- Какво внушавам на детето си?

- По какъв начин реализирам внушенията си?

 След реализацията на образователното съдържание за педагогическо образование на родителите проведохме беседа с тях с цел получаване на впечатления относно успешността и пригодността на тематиката и технологията във формиращия етап на експеримента.

ГЛАВА ТРЕТА: АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

 1. Актуалност на педагогическото образование на родителите

1.1. Проблеми и тенденции във взаимодействието „детска градина - семейство”.

Единството на общественото и семейното възпитание се възприема в по-голяма степен като подчинение на семейното възпитание на общественото. Според родителите, възпитанието е естествено, но не и професионална дейност. Голяма част от тях имат по - скоро обща, а не конкретна възпитателна концепция за развитието на собственото дете, която смятат за единствено правилна. Често обществото смята, че ако се оставят родителите изградят безконтролно и самостоятелно да възпитават своето дете, няма да пълноценни граждани на обществото.

Семейството се дефинира като фактор за потенциално позитивно влияние върху детето, но същевременно то се разглежда като стихиен възпитателен субект, поощряващ естественото природосъобразно развитие. Високата самооценка на родителите за педагогическата им култура е всъщност опит за прикриване на лаицизма, нежеланието за възпитание и прехвърляне на отговорността върху образователната система. Парадоксална е тезата, че възпитателната функция на семейството се дефинира и реализира единствено в интерес на обществото. Съвременното семейство обръща все по-малко внимание на възпитанието на децата. Причините са: проблеми от материално битов характер; влияние на организации и институции и образователната система. Липсата на представа у родителите, че образованието е ценност и „трамплин” за житейска реализация. Общественото схващане е, че проблемите на семейното възпитание се интерпретират избирателно, рядко са обект на обсъждане в педагогическите среди и средства за масова информация. Както и липсват представителни изследвания за възпитателния потенциал на семейството. Взаимодействието „образователни институции-семейство” се възприема предимно като педагогическа пропаганда, а не като педагогическо образование на родителите. Често родителите се отнасят скептично към проучванията на възпитателния потенциал на семейството и предоставените от образователната система възможности за повишаване на тяхната педагогическа култура. Сътрудничеството се разбира като обучение на родителите в повторение на това, което се върши в детската градина. Формите на сътрудничество и липсата на технологичната им обосновка предпоставят пасивната позиция на семейството и безкритичното възприемане на предложените педагогически ориентири. Сътрудничеството се приема като „досадна необходимост” в името на детето. По-голяма част от учителите смятат, че те са основните възпитатели на децата и родителите трябва да следват указанията им. Според учителите родителите имат повърхностни педагогически познания; не са ангажирали достатъчно децата; не умеят да ги възпитават правилно. Проблемите в развитието на детето се обясняват с влиянието на семейството и неизпълнение изискванията на учителя от родителите. Представата, че образователната система е основният възпитателен фактор, в сравнение в семейството, е актуална за психиката на родителя. Част от родителите смятат,че учителите нямат добра педагогическа подготовка; не умеят да работят с деца и др. Проблемите в развитието на детето се свързват почти винаги с неспособността на учителите. Акцентите в сътрудничеството „учител-родител” не са ориентирани към психолого - педагогическите тенденции в развитието на детето, а предимно към материално – битовите, финансово - организационните, здравно-хигиенни и др. Родителите не проявяват инициатива относно тематично - проблемната ориентация на сътрудничеството. Позицията им предполага запознаване и оценка работата на учителя по време на празници и други съвместни прояви извън образователната система. Едностранната ориентация към традиционните форми за сътрудничество (родителски срещи, обсъждане на успех, битови проблеми) удовлетворяват родителите, защото вече са им познати и предлагат формални взаимоотношения. Защото новите крият неизвестност като времева, пространствена, и познавателна ангажираност. Принципно родителите не виждат необходимост от нова комуникационна стратегия на сътрудничество. Част от тях се притесняват от трансфера на педагогически ориентири. Затрудняващи процеса на сътрудничество е и нежеланието на част от учителите да се ангажират с оптимизация на сътрудничеството, тъй като то не носи допълнителни финансови дивиденти. Реалното състояние на взаимодействието „образователни институции - семейство” е емпирично сътрудничество, изградено без опора върху система от теоретично и експериментално обосновани принципи за подбор на образователно съдържание и методи за комуникация с родителите. Това обуславя до известна степен стихийността и недостатъчната ефективност на педагогическото образование на родителите. Тревожен е фактът, че детската градина и училището не са основните източници за педагогическа информация, за сметка на роднинския и приятелски кръг, и средствата за масова информация. И двете страни във взаимодействието са заинтересувани от възпитанието и развитието на децата, но проблемът е в това, че не си го представят като съвместен продукт.

1.2. Оптимизация на сътрудничеството „детска градина - семейство”.

Изхожда се от тезата за взаимодействието между семейството като социализиращ елемент и детската градина и училището като образователни фактори. Работата с родители в предучилищните заведения се разглежда като многостранен процес, който предполага форми и стратегии за сътрудничество с родителите. Традиционните форми за работа с родителите могат да се систематизират в следните основни групи:

- Индивидуални посещения по домовете - беседи, консултации и поръчения в процеса на поддържане на връзката „учители - родители”. Основната им цел се състои в усвояването на доверителни взаимоотношения в процеса на сътрудничество, взаимна обмяна на информация и определяне на обща педагогическа стратегия спрямо конкретното дете.

- Групови: беседи, конференции, семинари, родителски клубове, училища за родители- Зелено училище и Настоятелство. Тези форми се организират в зависимост от предпочитанията на родителите или съвместно организационни, материални и образователни въпроси свързани с функционирането на училището и детската градина. Основната им цел е свързана е повишаване на груповата и индивидуална компетентност относно дискутирания общ проблем.

- Колективни: родителски събрания, родителски срещи, родителски университети, конференции, открити дни в детската градина и училището, открити уроци; конкурси, празници, развлечения и екскурзии. Колективните форми имат преднамерен характер, основните им цели са: обогатяване представите на родителите относно образователния процес в детската градина и училището. Нетрадиционните форми на сътрудничество в индивидуален и групов вариант имат за цел оптимизация на взаимодействието и повишаване на педагогическата култура на родителите чрез акценти върху образователни програми обединяващи информации от различни образователни направления, свързани с изграждане на различни компетенции у децата здравно-хигиенни, двигателни, спортно- познавателнии и др.

Като нетрадиционни форми могат да бъдат посочени:

-„Споразумение между семейството и педагогическия екип”: рамкиране на позициите на възпитателните субекти като взаймни очаквания, права и задължения.

-„Стая на семейството”: битова и възпитателна среда за общуване на педагози, родители и деца, даващи възможности за реално присъствие на семейството в образователното пространство и взаймодействието с детската градина и училището.

- Делови и ролеви игри: състезание между отбора на децата и отбора на родителите .

- Бюро за педагогически услуги: индивидуални и групови консултации, базирани на принципите на игровата психотерапия.

- Пряк телефон: форма на вербална, писмена или електронна кореспонденция.

- Кръгла маса: дискусия относно определена тема или проблем.

- Педагогически параван: конкретни практически съвети по интересуващи родителите въпроси.

- Телевизионни програми „на живо”.

- Участие в проучване на възпитателния потенциал на семейството.

-„Оказване на признание : насърчаване на активността и оценка на педагогическите способности на родителя чрез изказване на благодарност.

Реализацията на традиционните и нетрадиционните форми на взаимодействие „образователни институции - семейство” имат условен характер и се осъществяват както във формален, така и неформален план. Формалните стратегии за сътрудничество рамкират позициите на възпитателните субекти с техните права и задължения, по посока развитието на децата в детската градина, училището и дома. Неформалните стратегии за взаимодействие изхождат от тезата за позитивна комуникация със семейството, базирана и реализираща се върху следните акценти:

- Родителите са потенциално добри педагози, добронамереното отношение и квалифицираната помощ може да ги направи „експерти” във възпитанието.

- Доверието и откритостта във взаимоотношенията е най-важната предпоставка за ефективно сътрудничество.

- Реално практическо взаимодействие: Съвместно планиране и приемане на решения, обмяна на информация са предпоставка за позитивно развитие на децата.

- Успешното взаимодействие се осигурява чрез поддържане на системна връзка както в регламентиран (беседи), така и процесуален (участие в дейностите с децата) план.

- Осигуряване на условия и възможности за демонстрации от родителите на професионални и специални умения, оптимизиращи процеса на социално научаване при децата.

- Запознаване с работата на педагозите и придобиване на адекватна представа за отговорността и спецификата на учителската професия.

Взаимодействието между родители и педагози получава по-нататъшно развитие чрез такива форми като родителски конференции и посещения по домовете. На конференциите се обсъждат пътища за уеднаквяване и реализация на целите в интерес на детето, търси се оптимална програма за всяко дете, както и се набелязват форми на взаимодействие. Родителите също се запознават с интересите на своите деца в детското заведение. Учителите и родителите се информират взаимно как най - добре да се отнасят към децата при налагане на ограничения, разрешаване на проблеми и преодоляване на различни видове страх. Във връзка с посещенията по домовете се разработват и програми за домашно възпитание на децата. Тази форма способства за развитие на сътрудничеството и обмяната на информация. Извършва се и подготовка на майки за самостоятелно обучение на децата вкъщи. Като главни цели на програмите за домашно възпитание са: насочване усилията на родителите към максимално възможно то високо ниво на развитие на децата; формиране у родителите на умения, благоприятстващи това развитие; както и предоставяне на децата и родителите разнообразни образователни услуги.

               1.3. Педагогическо образование на родители с деца в предучилищна възраст.

Програмите за педагогическото образование на родителите са изградени на принципа на „клиентелизма”. Изхожда се от разбирането, че личността се формира в конкретната обитавана среда и е част от обществената система на възпитание. Педагогическото образование е систематично провеждана програма целта на която е предаване на знания и формиране на представа и навици у участниците в различните области на семейното възпитание. Идеологията му акцентира върху конкретни възпитателни проблеми, свързани с личностното формиране на детето. Педагогическото образование предполага обучение на родителите на неформално и официално равнище, то е свързано с изключително многообразие от форми на сътрудничество.

Една от основните цели на тези програми е родителите да осъзнаят, че те оказват основно и продължително влияние върху емоционалното и интелектуалното развитие на детето. Тези съществени моменти, намираме в програмата „HEAD START”, чиито положения са в основата и на известната в България програма „Стъпка по стъпка”.

Целта и задачите на тази програма са свързани с оптимизация на възможностите за планирани дейности подпомагащи адаптацията и бързата интеграция на децата в средата чрез участието на семейството. Акцентира се върху прогресивното развиващо обучение, даващо възможност на децата да разбират и творчески да променят света около тях. То се разбира като процес на взаимодействие между възрастните децата и средата. В конкретно приложен план се приемат, разработват и реализират следните идеи:

- идея за „съвместно практикуване” на информация, планиране, работа в центровете за деца и комфорт с цел преодоляване на различията в представите на родители и педагози за „важността” на възпитателните им възможности чрез уважение и взаимна отговорност, по посока на индивидуалните особености и интереси на детето. Това е рамкиране на позициите на образователните субекти чрез т.нар. „споразумение между семейството и педагогическия екип” - форма за изява на очакванията на родителите към детската градина относно образователната стратегия.

- идеята за „параметри и сътрудничество”- разнообразие от форми за включване и участия на семействата в програмата. Основно значение се дава на неформалните стратегии за общуване със семействата - поддържането на постоянна и системна връзка като планирана и структурирана форма не само за беседи, но и за съвместни игри и дейности, табла за съобщения, бюлетини и др. Целта на формалните форми е свързана с обсъждане на равнището и възможностите за развитие на децата и тяхното поведение в детската градина и вкъщи – консултации, отчети, посещения по домовете.

- идеята за „философия на общуването” - родителите са загрижени и заинтересовани от развитието на децата и ролята на педагогическия екип е да конкретизира програмата към индивидуалните личностни характеристики и възможности на детето, създавайки атмосфера на доверие, интимност и откритост във взаимоотношенията със семейството. Родителите се разглеждат като експерти спрямо децата си, тяхното присъствие в детската градина се насърчава чрез разбирането, че педагогическият екип наистина се нуждае от помощта им.

Програмата съдържа двадесет тричасови занятия, чрез които се оптимизира дейността на родителите. Родителите се учат да анализират своите ценностни ориентации, да модифицират детското поведение и т.н. Характерна е и програмата, която привлича родителите като асистенти в индивидуализираното обучение на деца с физически и умствени недостатъци. Съвместното планиране на индивидуалната програма за детето изхожда от следните положения: родителите искат да усъвършенстват общите и специалните си познания и навици; родителите имат право на поправка и промени в програмата. Функциите на родителите в подобни програми са свързани с участие в работа на административните и консултационни съвети, връзки с финансови и специализирани органи, работа като педагози, както и участват в разработването на конкретни аспекти от програмата, диагностика и оценка на развитие на детето. Обучението на родителите може да се осъществи и в домашни условия.

Една от най-разпространени програми е „The Portage Project”. Основна цел е прилагането на различни модели за модификация на поведението на детето. Ръководството на курса за обучение включва следните етапи и средства: контролен списък на периодите в развитието на детето с описание на 450 поведенчески форми, характерни за децата до пет годишна възраст в различните сфери, чрез които учителят ежемесечно ориентира родителите към усвояването на определена от него форма на поведение. Други програми за домашно обучение са предназначени за слепи деца от ранна възраст, майките се обучават в приложение на специална осезателно-слухова езикова система за общуване с детето. Също и за деца от предучилищна възраст, страдащи от различна форма на умствена недостатъчност-родителите се обучават в използването на различни специални средства за занимание с деца-изрязване на черно-бели геометрични фигури, чрез избора на които детето показва готовността си за изпълнение на задачите.

Важни са програмите за деца до 6-годишна възраст с физически или умствени недостатъци, които се обучават с нормални деца, а също и програмите за многостранно обучение на родители и деца, страдащи от церебрална парализа-предполагат индивидуално консултиране на семейството, групови конференции, запознаване с методика и работа с деца. Програмите за участие на родителите в образователния процес се реализират в детските градини, подготвителните класове и чрез програмата „HEAD START”.

Подобна е програмата за родители, свързани със соматични или психически заболявания на децата. Моделът на педагогическото образование включва пет етапа: запознаване-привличане към дейности довеждащи до прогресивното развитие на детето в образователното заведение и вкъщи; обучение родителите се запознават с методи на обучение; поддържане и овладяване на навици за специализирана помощ на децата; разрешаване емоционалната и социална увереност на родителите е основа за усвояване на различни модели на поведение на детето; съхраняване-развитие на знанията и уменията чрез подкрепа на специалисти. Характерна е и работата с деца от непълни семейства, смесени семейства, семейства с осиновени деца, семейства възпитаващи чужди деца, семейства общини, където възпитанието се осъществява от всички възрастни, както и работа с родители предоставили децата си в детски домове. Програмите за обучение на такива родители съдържат следните моменти:

- обучение до приемането на детето - взаимодействие между семейство и официални учреждения с цел оценка на проблемите, свързани с откъсването на детето от родното му семейство.

- обучение след приемане на детето - ориентация към въпросите на развитие, методите за управление на поведението, навиците на общуване и проблемите свързани с отклоненията в поведението на детето.

Специалистите от социалните служби контролират възпитанието на децата. Взаимодействието между родните и приемните родители е необходимо условие. Съществуват и профилактични програми за предотвратяване на насилието към децата. Насилието се дефинира като нанасяне на вреди върху физическото и психическото здраве и благополучие. Прилагат се следните програми за да се предотврати насилието:

Програми за установяване на близки взаимоотношения между децата и възрастните, осъществяват се програми за домашни посещения извършва се курс за педагогическо образование, осъществява се научнопопулярен информационен бюлетин „Пеликан” (брошура с илюстрации и къси разбираеми текстове), обучение на родителите чрез средствата за масова информация, консултативни и анонимни центрове за родители и програми за противопоставяне на насилие.

В съвременните руски програми за образование на децата се акцентира върху възпитателните възможности на семейството и формите на работа с родителите. Взаимодействието между педагози и родители е необходимо условие за корекционно- образователна работа, успешно развитие на детето и адекватна педагогическа и гражданска позиция на детето. Програма „Развитие”- дело на авторския колектив от Психолого - педагогическият център „А. А. Венгер”. Смятат, че съвместната дейност „учител - дете” се реализира чрез посредничеството и активното участие на семейството. Родителите да сътрудничат на педагозите чрез конкретни предложения, предвидени са за тях тематични беседи. Обогатява се педагогическата култура на родителите чрез запознаване с етапите и закономерностите в развитието на самосъзнанието в детството, осъзнаване на собствените преживявания и умение за управлението им. Концепцията за семейно - обществено възпитание в ранното детство е разработена в „Центъра по предучилищно детство „А. В. Запорожец”. Моделът се базира върху интеграцията на семейното и общественото възпитание чрез ориентация към социо-културната среда, в която се възпитава детето.

В основата му са заложени следните принципи:

- Вариативност - предполага различни форми на взаимодействие между детското заведение и семейството. Като моделите детски заведения се избират от родителите.

- Научност - обосновава се на тезата, че решаващи за психо - физическото развитие в ранното детство са социалните условия на живот - общуване, обучение, организация на живот и др. Смята се, че семейното възпитание не трябва да се противопоставя на общественото.

- Перманентност и цялостност на възпитателния процес в детското заведение и семейството. Преодоляването на различията в образователните степени чрез единни програми, обхващащи предучилищното детство и началното образование.

Програма от детство към юношество-предназначена за деца от 4 до 10 години. Обединяващо звено са двете й основни направления „Здраве” и „Развитие”. Изхожда се от разбирането, че участието на родителите в живота на децата в детската градина и училището ще им помогне да:

- погледнат света от позицията на детето;

- да се отнасят към детето като към равен и е недопустимо да го сравняват с другите деца;

- да познават и отчитат силните и слабите черти на детето.

Направление „Здраве” - на родителите се предоставя възможност съвместно с медицинските работници да проучат и установят здравословното състояние на децата си.

Направление „Развитие” – педагозите трябва да се съобразят с предложенията на родителите, да запознаят родителите с програмата. Родителите трябва да променят своето отношение към възпитанието и развитието на детето. Програма „Деца, Театър, Образование” - концепцията му се основава върху съединяването на принципите на театралната педагогика, хуманитарните, естествените науки и изкуството. Обръща се внимание на форми на взаимодействие със семейството.

Преди постъпване на детето в детската градина се обявява „Ден на открити врати” запознаване с образователно - възпитателния процес и др. Осъществява се събеседване с двамата родители за начина му на живот. В първите няколко дни родителите могат да участват в живота на детската група. Попълва се дневник „Нашето дете” от родители, педагози, психолози. В рамките на образователния процес се извършват занимания, осъществява се планиране и провеждане на празници и игри, представя се творчество на децата, извършват се родителски срещи и занятия, развиват се майсторски класове „Домашен театър”извършват се посещения на театрални постановки.

            Програма „Рекорд - Старт”- e създадена от Института по предучилищно образование и семейно възпитание. Програмата разработва съдържанието на педагогическия процес в недържавното образователно учреждение „Рекорд”, в системата на гимназиалното образование. Методологията на програмата акцентира върху правото на детето за всестранно участие в културния и творчески живот, основната й цел е създаване на условия за творческо развитие на 4-7 годишните деца. Изградена е върху принципа за развиващ характер на обучение и възпитаване чрез „необикновеност”, т.е. насищане на образователното съдържание с културни и исторически значими универсалии на човешкия опит.

Съвременни български програми за предучилищно образование и работа с родителите. Те са насочени и към взаимодействие със семейството като задължително условие за повишаване ефективността на образователния процес. Характеризират се със следните основни моменти:

- Съхраняване и развитие на самоценността на детството чрез промяна в разбирането за позицията на възрастния спрямо детето-интегриране на педагогическите цели по посока на личностния потенциал на детето.

- Детето е неповторима индивидуалност и една от основните задачи на предучилищното образование е запазването и насърчаването на нейната самоизява.

- Създаване на богата стимулираща среда с цел поощряването му към общочовешките ценности.

- Цялостното развитие на личността на детето се осъществява чрез адаптация, индивидуализация и интеграция на неговите активности в средата, чрез акцент върху детските потребности и приемственост във всяка възрастова група.

 2. Анализ на резултатите от констатиращият експеримент.

2.1. Анализ на резултатите от анкетата с родителите.

Част от резултатите от анкетата с родителите представяме в Таблица №1.

ТАБЛИЦА №1

Забележка: Сборът на процентите е по- голям от 100 % , защото анкетираните са посочили повече от един отговор.

От получените резултати след обработката на анкетните карти се вижда, че родителите в изследваните семейства са в периода на живота си, когато човек се е оформил и е достигнал духовна зрялост, което предполага основа за възпитание и отглеждане на своите деца. 45% от родителите са на възраст 30- 35 години, 20% са над 35 години, 25% са на възраст от 30 - 35 години и 10 % под 25 години. По – голяма активност и готовност за попълване анкетните карти проявиха жените (85%), за разлика от мъжете (15%). Голяма част от родителите имат висше образование (70%) един от показателите за културното им израстване, което надежна основа за добра възпитателна работа и личностно формиране на децата. Останалата част от родителите са с средно и средно - специално образование (30%).

85% от родителите работят в частния сектор, 10% са безработни и 5% работят в държавния сектор. Почти равен е броят на семействата с едно дете (40%), и с две деца (45%) с три деца са само 15%. 100% от децата са в пълни семейства, няма разведени и самотни родители.

Резултатите от анкетата потвърждават предварителното предположение, че добрият възпитателен стил спомага за адекватното личностно развитие на детето. На въпроса „ Какви грешки допускате във възпитанието на детето си?” 80% от анкетираните твърдят, че реагират твърде импулсивно, 50% правят чести забележки, 45% отстъпват в името на разбирателството помежду им, 40% смятат, че не му обръщат достатъчно внимание само 10% от анкетираните нямат време и търпение да изслушат своите деца.

На зададения въпрос „ Давате ли възможност детето да изразява враждебните си и гневни чувства ?” анкетираните споделят, че най- често децата показват гневните си чувства чрез сърдене (40%) чрез споделяне на чувства (30%) и чрез тръшкане. (25%).

90% от анкетираните награждават децата си чрез похвала, 50% награждават чрез сбъдване на желания и 35% награждават децата си чрез даване на лакомства.

На въпроса „ Налагате ли ограничения на детето си?”отговорите са различни , но най - честия отговор бе свързан с ограничения свързани с употребата на сладки неща, както и забрана за гледане на телевизия. Срещат се и отговори като рано лягане и лишаване от играчки. Съществуват и една малка група, която рядко налага ограничения. 45% от анкетираните обсъждат възпитанието на детето си ежедневно, същият процент отговарят, че правят това само при непослушание на детето си. Само 10% правят „семейни съвети„всяка седмица. От анкетата се вижда, че родителите се стремят да прекарат колкото се може повече време с децатата си (75%), 15% отговарят че отделят понякога време и само 10% нямат време, поради служебни и други ангажименти. По отношение на представата за стимулиране на въображението на детето, най- голям процент от анкитираните отговарят, че стимулират въображението на детето си чрез игри и книжки (80%) , 30% чрез филми и 15% с познавателни задачи.

На поставения въпрос „ Отделяте ли време да благодарите на вашето дете за извършените задачи?”
50% отговарят с „да”, и също толкова проценти отговарят с „не винаги”.

45% от родителите отговарят че понякога тяхното дете прави разлика между насилието на екрана на телевизора, 40% смятат, че не прави разлика и само 15% твърдят, че техните деца правят разлика.

Диаграма №1

Легенда:

1. като собственост       2. като мое подобие което трябва да се реализира по- добре

3. като равностойно на мен същество      4. като дете нуждаещо се от дисциплина и контрол

5. като съвършенство , което почти не греши

6. като дете, за чието добро са необходими забележки и наказания

7. като дете нуждаещо се от закрила

8. като същество, пред което не трябва да се демонстрират чувства.

9. като дете на което не може да се гласува доверие.

На въпроса как възприемате детето си и в каква степен, анкетираните отговарят, че го възприемат като приятел и равностойно на него същество (2,65%). А друга част отговарят, че детето се нуждае и от закрила (2,45%), 1,95% отговарят като мое подобие, което трябва да се реализира по-добре. Една малка част гледат на детето като на дете на което не може да се гласува доверие.

                                                                                                                                 Диаграма №2

Легенда:

1. Предоставям му пълна самостоятелност          2. предпазвам го от грешки

3. изпълнявам задълженията му            4. контролирам го            5. отстъпвам му                                                      

 6. вземам решения вместо него   7. изпълнявам желанията му     8. изисквам от него

9. хваля го   10. защитавам го   11. смятам,че е център на вниманиие         12. други

Съвремените родители все повече се стремят да следват методите на позитивно възпитание, да уважават и ценят децата си. Родителската представа за използване на поощрения при позитивно поведение на детето е свързана с устна похвала (80%).

70% от анкетираните прибягват към изпълнение на желания. От изложените резултати можем да заключим, че се наблюдава тенденция за намиране на ефективни способи за поставяне и налагане на ограничения, за формиране на характера на детето. 55% от родителите предпазват своите деца от грешки, 35% контролират своето дете, 10% вземат решение вместо него, същият процент защитават своето дете и изпълняват задълженията му. Друга част от родителите предоставят пълна самостоятелност на дете си (50%). Не е малък и процента на родителите, които му отстъпват (45%). Само 5% смятат, че детето е център на внимание.

Идеален и реален проект на личностни качества изградени в семейството

Легенда:

А – качества, които родителите желаят детето им да притежава.

В – качества, които родителите считат, че са изградили до момента у детето.

Тези качества могат да се разделят на две групи:

1. Ориентираност (отношение) към себе си като самоувереност, честност и др.

2. Ориентираност (отношение) към другите като контактност, отзивчивост, уважение възрастните и др.            

Диаграма№3                                        

1. Любознателност  2. контактност   3. организираност       4. сдържаност и търпение

5. справедливост    6. настойчивост и упоритост             7. самостоятелност

8. целенасоченост     9. учтивост    10. общителност      11. уважение към възрастните

13. оптимизъм    14. чувство за хумор    15. честност     16. честност

17. родолюбие    18. отговорност         19. самоувереност

                    Най - позитивните качества, които родителите приоритетно искат да формират у децата са: оптимизъм (70%), трудолюбие, справедливост и организираност (65%), сдържаност и търпение (55%), както и самоувереност и отговорност (55%.) В действителност, родителите отчитат, че приоритет има и изграждането на качества като контактност (50%), самостоятелност и решителност (45%). Запитани за житейските приоритети, които искат да внушат на детето си, родителите отговарят, че то трябва да уважава възрастните хора (50%). От отговорите на родителите се вижда, че те имат желание да изградят у децата си качества харектерни повече за възрастните като целенасоченост (30%), учтивост (30%), чувство за хумор (30%), честност (35%) и родолюбие (30%). С нисък процент са качества като любознателност (10%), устойчивостq 10% и общителност (15%). Това е така, защото родителите смятат, че вече са изградили тези качества у децата си.

Диаграма №4

Легенда:

1. Любознателност                                                                                          12. трудолюбие

2. контактност                                                                                                 13. оптимизъм

3. организираност                                                                                            14. чувство за хумор

4. сдържаност и търпение                                                                              15. честност

5. справедливостчувст                                                                                    16. решителност

6.настойчивост и упоритост                                                                           17. родолюбие

7. самостоятелност                                                                                          18. отговорност

8. целенасоченост                                                                                            19. самоувереност

9. учтивост

10. общителност

11. уважение към възрастните

                    От Диаграма №4 се вижда, че родителите смятат, че са изградили качества като любознателност (80%), справедливост (55%), контактност (45%), настойчивост и упоритост също 45%. До момента смятат, че са формирали у детето и качества свързани с отнотношението към другите като учтивост (30%), общителност (55%), чувство за хумор (40%), уважение към възрастните (20%). Не на последно място са отбелязани и качества като организираност (25%), трудолюбие (25%), честност (20%), оптимизъм и отговорност (10%. С нулеви проценти са отбелязани качества като справедливост, целенасоченост, сдържаност, търпение и родолюбие. Това е така, защото в диграма №3 се вижда, че те желаят да формират тези качества.

Легенда:

1. Приятел с детето си

2. грижовен родител

3. възпитател

4. да изслушва и подкрепя

5. да дава материална подкрепа

6. да дава нужния респект

85% смятат, че родителят трябва да подкрепя и изслушва своето дете. 80% от анкетираните, твърдят че родителят трябва да бъде преди всичко приятел с детето си. А 75% твърдят, че той трябва да бъде и добър възпитател. Материалната подкрепа също не е маловажна за 65% от анкетираните. Не трябва да се забравя и нужния респект (45%).

                    2.2.. Анализ на резултатите от интервюто с децата.

                    Интервюто с децата бе проведено в неформална обстановка, под формата на свободен разговор. Интервюирахме 20 деца от които 8 момчета и 12 момичета на възраст 5- 6 години.

                    На въпроса „ Какъв/а/ искаш да станеш” една част от децата посочват дадена професия (учителка, докторка, балерина). Другата част посочват герой от детски филмчета като суперменка, пепеляшка, принцеса. Момчетата посочват типично мъжки професии (полицай, индианец, пилот, пожарникар), характерни с качества като сила, бързина, защита на по - слабите, докато момичетата такива с по - творческа насоченост, свързани с красота и женственост.

                    Има разнородни отговори относно въпроса „С кого се разбираш най- много?” Най - голям брой деца твърдят, че се разбират добре и с двамата, 11 от интервюираните отговарят, че ги наказват чрез рано лягане, прибиране по стаите, сядане на столче.

                    7 от децата твърдят, че не ги наказват в къщи а 2 от тях само понякога.

                    Най - честа препоръка от страна на родителите е да не бъдат лоши, а да бъдат добри.

                    12 от децата отговарят, че любимото им занимание е да гледат детски филмчета, 4 от децата обичат най - много да разглеждат книжки и същият броой обичат да играят най- много.

                    Мама и татко отделят внимание на своите деца като ходят на море на планина, в парка при баба и дядо.

3. Образователно съдържание и технология за педагогическо образование на родителите

Блок”Особености на семейното възпитание”: Дейности и упражнения

1. Портрети на развитието.

1.1. Моят житейски автопортрет.

•Класирайте в клетките от 1 до 18 място предложените ценности.

ЦЕННОСТИ – ЦЕЛИ

•Класирайте в клетките от 1 до 18 място предложените ценности.

ЦЕННОСТИ – СРЕДСТВА

•Нанесете отдясно и отляво в таблицата срещу конкретните ценности точките, които получават според класирането си (от 1 до 6 място – 3 точки; от 7 до 12 място – 2 точки; от 13 до 18 място – 1 точка). Съберете точките на ценностите в двете групи на всеки модел, разделете ги на 6 и ще получите съответния сумарен коефициент.

Това е начин да изясните Вашите житейски ориентации, защото чрез подражание и идентификация детето Ви ги възприема като ръководни максими в живота /ценности-цели/ , като правила за постигане на целите /ценности-средства/ и в крайна сметка като ценностни модели на поведение /Персонализъм, Идеализъм, Материализъм/.

1.2. Житейският автопортрет на моето дете.

•Проведете беседа с детето относно неговите ценностни ориентации. Можете да използвате следните примерни въпроси и да предложите на детето примерните отговори в скобите:- Кои неща са важни за теб? /здравето, подаръците, приятелите, игрите, парите, гледането на телевизия, да се разбирам с мама и татко, да помагам на мама и татко, похвалите на учителите, обичта в семейството, новите и интересни неща.

..................................................................................................................................................................

 - Как искаш да ги постигнеш? Какво трябва да направиш? /да слушам възрастните, да бъда добър с другите деца, да не се глезя, да не се бия, да не се оплаквам, да питам за нещо, което ме интересува, да държа на това, което говоря и искам, да запомням това, на което ме „учат”в детската градина, ................................................................................................................

2. Какво внушавам на детето си?

• Кои от позициите внушавате на детето си? Заградете до три отговора.

1. Ако ме слушаш, ще успееш в живота!

2. Ако уважаваш хората и те ще те уважават!

3. Стреми се да отстояваш собственото си мнение!

4. За да успееш в живота, трябва да умееш да се налагаш над другите!

5. Трябва да умееш да общуваш с другите хора!

6. Не се съобразявай с другите!

7. Слушай и изпълнявай изискванията на възрастните!

8. Ще ти помагам винаги!

9. Прави това, което смяташ за нужно!

10. Няма нужда да обръщаш чак толкова внимание на другите!

11. Други: ……………………………………………………………................

Тези внушения изразяват следните позиции:

1. Зависимост; 2. Уважение; 3.Достойнство; 4. Борбеност; 5. Общителност;

 6. Пренебрежение; 7. Пасивност; 8. Потиснатост; 9. Инициативност; 10. Скованост.

Могат да се комбинират и като двуполюсни качества:

Зависимост – Инициативност; Уважение – Пренебрежение; Достойнство – Потиснатост; Борбеност – Пасивност; Общителност – Скованост.

Опитайте се да направите обективен избор на предложените сентенции. Те изразяват спецификата на позициите, които искате да възприеме Вашето дете и характеризираите

доколко сте зависими един от друг. За да разберете това, помислете до каква степен детето е възприело Вашата основна сентенция и го попитайте коя е неговата.

___________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

3. По какъв начин реализирам внушенията си?

• Как оказвате влияние върху детето? Заградете до три отговора.

1. Търпение и постоянство, грижа и съвети.

2. Налагане на точни правила.

3. Забрани, ограничения и критика.

4. Нетърпимост към пропуските и налагане на наказания.

5. Задоволяване на потребностите и капризите.

6. Поощряване на инициативата и самостоятелността.

7. Личен пример.

8. Провокиране на ситуации, в които детето „изпробва” себе си.

9. Предоставяне на пълна свобода.

10. Обещания и награди.

11. Детето няма нужда от специално отношение.

12. други .............................................................................................................

Тези начини на възпитателно влияние  са свързани със следните позиции и методи на възпитание:

1.Индуктивна техника ; 2. Контрол; 3. Потискане; 4. Недоверие във възможностите на детето; 5. Жертвоготовност; 6. Доверие в детето; 7. Личен пример; 8. Провокиране на ситуации за „трупане” на опит; 9. Либерализъм; 10. Награди; 11. Безразличие.

•Методите на възпитание характеризират Вашите практически педагогически действия. Помислете и си отговорете на следните въпроси:

- Кои са методите, които прилагате по принцип? /като ориентации за правилно възпитание/;

-Кои са методите, които използвате в ежедневните взаимоотношения? /в зависимост от това, дали поведението на детето е позитивно или негативно/;

 -Как детето възприема Вашите методи на възпитание?

Подкрепяща информация

Особености на семейното възпитание.

1.Подражание, идентификация и моделиране: Личностните характеристики на родителите са предмет на изучаване, усвояване и претворяване от децата.

- Отчасти това са съзнателни опити, отчасти – несъзнателна имитация. Отнасят се до моделите на поведение в междуличностните взаимоотношения и са свързани както с правилата, изисквани от родителите (готови “рецепти”), така и с наблюдение на взаимоотношенията на родителите с другите хора и помежду им (личен пример).

2. Двустранна зависимост и обвързаност, противоречивост и общност в ценностите и взаимоотношенията: Осъществява се не само чрез възпитанието на децата, но и чрез влиянието на самите деца върху родителите.

Семейството е най-референтната за детето социална група, защото членовете й са свързани чрез родствени връзки и грижата един за друг. Същевременно, то е разновъзрастова група от две и повече поколения, които имат различни ориентации и критерии за оценка на жизнените явления, различни идеали, убеждения и гледни точки. Степента на тяхното сходство определя спецификата на семейните взаимоотношения.

Родителите отглеждат и възпитават детето, но то също оказва голямо влияние върху тях. Детето е фактор за създаване на семейството, чрез него родителите реализират своите генетични заложби и необходимостта от продължаване на рода. След раждането неговата безпомощност и същевременно, пластичността и динамиката в развитието му провокират грижите и необходимостта от възпитание. И в двете роли детето стимулира възрастните към самоусъвършенстване и саморазвитие.

3. Полимотивираност и интуитивизъм: Конкретните житейско - възпитателни ситуации се разрешават в определяща степен чрез личностните особености на родителите и децата.

- Влияние върху детето оказват не само преднамерените въздействия, но и всички особености в поведението на родителя. Мотивите за възпитание са следствие както на субективно осъзнати потребности, очаквания и претенции към детето, така и от подсъзнателни желания за проектиране на детското развитие, възпитателните интеракции и роли (собствените и тези на детето). Ежедневните възпитателни ситуации са свързани с личностните характеристики на участниците в тях и чувствата, които изпитват един към друг. Реално действащият мотив за възпитание може да се изрази (замести) чрез друг, емоционално актуален. Играта на съзнателни и неосъзнати мотиви е минусът и същевременно, чарът на семейното възпитание.

4. Анализ на резултатите от формиращият експеримент

След дейностите и упражненията за педагогическо образование на родителите проведохме беседа с тях относно ефективността на апробираната методика за повишаване на тяхната педагогическа култура.

Целта на тази беседа бе до повишим педагогическата култура на родителите. И наистина се получи така, че изградихме у родителите чувство за собствено достойнство, увереност в себе си, което ще им позволи да бъдат внимателни към емоционалното, интелектуалното и социалното развитие на детето.

По отношение на житейските максими, които родителите се стараят да внушат на детето си, най - значими са уважението към другите, послушанието, общителността и отстояване на собствено мнение, като принцип към когото детето трябва да се стреми. Благодарение на анкетата родителите си спомниха за своите житейски ориентации, защото чрез подражание и идентификация детето ги възприема като ръководни максими в живота (ценности – цели), като правила за постигане на целите (ценности – средства) и в крайна сметка като ценностни модели на поведение.

Беседите между родители и експериментатора показаха, че родителите могат да водят спокоен разговор,да се вслушат в отговорите на децата си и да ги опознаят по – добре. По този начин се извършва усвояване на умения за свободно изразяване на чувствата, усвояване на умения за провокиране на истинска близост с децата чрез използване на „положителни комуникати”  – изслушване, похвали, докосвания, вникване в поведението.

Груповото консултиране и проведените дейности и упражнения дадоха възможност родителите да придобият умения за самооценка на своите педагогическите способности. Болшинството от родителите споделиха, че такава форма(чрез дейности и упражнения) e подходяща за повишаване на педагогическата им култура.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ИЗВОДИ

Социализацията на децата се осъществява в процеса на непосредствено общуване с родителите и други членове на семейството. Тя е двупосочен процес, основан на динамиката на взаимодействието между родители и деца. Чрез този процес децата усвояват от рано компоненти на глобалната култура на обществото, както и моралните ценности, етническите стереотипи и религиозните традиции на семейната субкултура.

В семейството децата овладяват моралните и правни норми на обществото. В семейството се формира отношение към знанията и учебната дейност, изграждат се умения за организация на учението. Необходимо е родителите да знаят какво трябва да възпитават у детето, и как да го правят, макар, че всичко е много специфично, индивидуално и се извършва по интуиция.

Семейното възпитание е многостранно взаимодействие на родителите с детето с цел формиране на неговия възпитателен облик ,съответстващ на националните и общочовешките ценности.  

Беседите на родителите с децата имат много голямо значение за изучаването и взаимното опознаване. Чрез тях се осъществява обратна информация, обогатяват се знанията, обменя се опит, изясняват се мотивите на действие. Беседите се водят по определена конкретна тема и трябва да са достъпни, разбираеми и непринудени. За да има ефект, те се нуждаят от голяма тактичност, внимание, без упреци и назидания. Друга важна предпоставка, за да се прилага личностно - хуманен подход, е познаване целите и задачите на възпитанието. Родителите следва да знаят какво да възпитават у детето и да умеят да приложат тези знания. Това означава да са наясно какви качества се стремят да формират у децата си, с какви средства, методи и похвати ще ги постигнат. Родителите трябва да се съобразяват с потребностите и изискванията на обществото към младата личност, да работят в единство с училището и другите социално-педагогически фактори за постигане на целта и задачите на възпитанието. Чрез оптимистичен подход към децата се хуманизират възпитателните взаимодействия в семейството. Оптимистичния подход към възпитанието на децата предполага вяра в силите и възможностите им. Всяко дете притежава някакви способности и заложби, потребности и интереси. Важно е родителите навреме да ги забележат в каква сфера и в коя дейност се проявяват. Възпитателните взаимодействия в семейството следва да се изграждат на принципа на сътрудничеството.

Теоретичното проучване на проблема и анализа на резултатите от експерименталното изследване ни доведе до формулирането на следните ИЗВОДИ:

1. В предучилищна възраст семейството е най-референтната социална група за личностно развитие на детето. Именно чрез своите родители детето навлиза в по-широката социална среда и усвоява базисни представи, ценности и норми на поведение.

2. Резултатите от анкетата с родителите откроиха следните тенденции в техните възпитателни ориентации:

- Добрият възпитателен стил спомага за адекватното личностно развитие на детето;

- Родителите имат желание да изградят у децата си качества, повече характерни за възрастните, като оптимизъм, трудолюбие, справедливост, организираност, и самоувереност. Но за момента са постигнали резултати при изграждането на качества като любознателност, устойчивост, упоритост и общителност;

- Родителите възприемат своето дете като приятел и равностойно на тях същество и се стремят да му дадат нужната закрила;

- Повечето от родителите се отнасят с обич и разбиране към детето си. За поощрение при адекватно поведение на детето, родителите посочват като използван метод похвалата, както и материалната награда. Същевременно, те често изискват от детето, защото знаят, че ще се справи само чрез напомняне и указания.

- Родителите смятат, че трябва да бъдат грижовни, да подкрепят, изслушват и да бъдат добри приятели с детето.

3. Сравнителният анализ в ориентациите на родителите и децата не показа съществени разминавания в техните представи относно проектите за личностно развитие, методите за възпитателно влияние, атмосферата и взаимоотношенията в семейната констелация.

4. Резултатите от формиращият етап на експерименталната работа доказаха актуалността на формата и образователното съдържание за педагогическо образование на родителите, защото болшинството от родителите споделиха, че благодарение на дейностите и упражненията от формиращия етап на експеримента са повишили своята педагогическа подготовка.

 ЛИТЕРАТУРА

1. Борисова, В. Динамика и диагностика на психичното развитие. Университетско издателство Св. Климент Охридски.,1999.

2. Гинът, Х. Децата и ние. С., Наука и изкуство, 1988.

3. Динчийска, Ст. Детето, семейството и детската градина., Стара Загора, 1993.

4. Добсън, Дж. Смелостта да възпитаваш. С.,  Нов човек, 1994.

5. Иванов, И. Семейна педагогика. Аксион, 1998.

6. Кембъл, Р. Детето – как да го обичаме истински. С., Нов човек, 1994.

7. Костова, П. Семейно възпитание. Абагар, Велико Търново, 1997.

8. Кутева, В. Проблеми на семейната педагогика. Университетско издателство Св. Кирил и Методии, Велико Търново, 2000.

9. Леви, Вл. Нестандартното дете. С., Народна просвета, 1988.

10. Люблинска, А. Детска психология. Наука и изкуство., С., 1979.

11. Нелсън, Дж., Ч. Ъруин, Р. Дафи. Позитивно възпитание за децата в предучилищна възраст. ИК Инфо Дар, С., 2001.

12. Пенев, Р. Педагогическо образование на родителите. ИК Д. Убенова, С., 2002.

13. Пенев, Р. Систематика и типология на семейното възпитание в детството. Веда Словена – ЖГ, С., 2006.

14. Пенев, Р. и др. Модели на педагогическо взаимодействие „семейство – детска градина” „Просвета – С.,2008.

15. Пирьов, Г. Психология на семейството. Веда Словена- ЖГ, С.,1999.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение №1

АНКЕТА

Уважаеми родители,

С настоящата анкета целим проучването на взаимоотношенията на Вас и децата Ви. Анкетата е анонимна и затова Ви молим за пълна обективност в отговорите!

1. Вие сте..............................................(мъж/жена)      2. Вашата възраст е.............................год.

3 .Вашето образование е......................

4. Вие работите в:

1) Държавен сектор;           2) Частен сектор;               3) Безработен.

5. Вие имате..................дете/деца на възраст.....................год.

6. Вие сте:

1) Омъжена/Женен;        2) Разведена/Разведен;            3) Самотен родител.

7. Как възприемате детето си и в каква степен? Отбележете с Х;

8. Какви са взаимоотношенията с детето Ви? Заградете до 5 цифри:

1) Предоставям му пълна самостоятелност;    2) Предпазвам го от грешки;

3) Изпълнявам задълженията му;     4) Контролирам го винаги;     5) Отстъпвам му;

6) Вземам решения вместо него;   7) Изпълнявам желанията му;

8) Изисквам, защото очаквам от него;    9) Хваля го, защото искам да има високо самочувствие;

10) Защитавам го винаги пред другите;

11) Смятам, че за да е щастливо детето трябва да е центърът на семейството;     12) Други.

9. Кои от предложените качества искате да формирате в детето си? Отбележете в графа А! Кои от тези качества сте изградили до момента? Отбележете в графа В! Във всяка графа маркирайте не повече от десет качества.

10. Какви грешки допускате във възпитанието на детето си?

1) Глезя го повече от необходимото;        2) Нямам търпение да го изслушвам;

3) Отстъпвам му в името на разбирателството помежду ни;

4) Прекалено го обичам и му позволявам всичко;

5) Често реагирам твърде импулсивно на поведението му;

6) Прилагам физически наказания;         7) Не му обръщам достатъчно внимание;

8) )Често му правя забележки;

9) Не му предоставям възможности за вземане на самостоятелни решения;

10) Изисквам прекалено много от него;

11) Не обмислям предварително поведението си;

12) Други.

11. Давате ли възможност на детето да изразява враждебните си гневни чувства, ако да по какъв начин?

1) Чрез викане;

2) Чрез сърдене;

3) Чрез споделяне на чувства;

4) Чрез тръшкане;

5) Чрез хвърляне на играчки и предмети;

6) Чрез удари по..............;

7) Други.

12. Как награждавате детето си?

1) Чрез похвала;

2) Чрез скъпи играчки;

3) Чрез лакомства;

4) Чрез даване на пари;

5) Чрез сбъдване на желания;

6) Други.

13. Налагате ли ограничения на детето си и за какво?

....................................................................................................................................................

............................................................................................................................................

14. Обсъждате ли как да възпитавате детето?

1) Правим това ежедневно;

2) Правим това само при непослушание на детето;

3) Правим „семейни съвети” всяка седмица;

4) Не обсъждаме;

5) Други.

15. Играете ли и прекарвате ли свободното си време с детето си?

1) Понякога;

2) Нямам време;

3) Да.

16. Насърчавате ли детето Ви да използва въображението си и по какъв начин?

1) Чрез книжки;

2) Чрез игри;

3) Чрез филми;

4) Чрез познавателни задачи, гатанки и др.

17. Изпълнението на много от ежедневните задачи в семейството често остават незабелязани и затова отделяте ли време да благодарите за извършените задачи на вашето дете?

1) Не винаги;

2) Да;

3) Не.

18. Смятате ли, че вашето дете прави разлика между насилието на екрана на телевизора и истинският акт на насилие?

1) Да;

2) Не;

3) Понякога.

19. Какъв според вас трябва да бъде добрият родител?

1) Да бъде приятел с детето си;

2) Да бъде грижовен и всеотдаен;

3.) Да бъде възпитател;

4) Да изслушва и да подкрепя;

5) Да даде нужната материална подкрепа;

6) Да дава нужният респект;

7) Други.

Приложение №2

ИНТЕРВЮ

                                              /с деца 3-4 годишна възраст/

1. Име:                                 

2. Възраст:

3. Какъв искаш да станеш като пораснеш?/ Какви качества притежава този човек (герой, професия)? /Какво си сега?

4 .Разбираш ли се с мама и татко? /С кого повече?/Защо? /Изпълняват ли желанията ти?/ Наказват ли те и за какво?

5. Какво ти казват, ( правят) мама и татко когато не слушаш?/Какво ти казват мама и татко, за да бъдеш добър и послушен?

6. Какво обичаш да правиш най- много?

а) да играя

б) да гледам детски филмчета

в) да разглеждам детски книжки

г) да правя бели

д) други

7. Мама и татко отделят ли ти достатъчно време?/ Къде ходите и какво правите?

8. Как не трябва да се държиш?/ Какво не трябва да правиш?