ГАЛУНКА КАЛОФЕРОВА   ВЯРА СОТИРОВА   РОСИЦА ДРАГАНОВА

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

ПО МУЗИКА

ЗА ПЪРВИ КЛАС

ПРОСВЕТА ПЛЮС

СОФИЯ

   ÃÎËßÌÎÒÎ ÏÐÈÊËÞ×ÅÍÈÅ    ÃÎËßÌÎÒÎ ÏÐÈÊËÞ×ÅÍÈÅ 

Галунка Парашкевова Калоферова Вяра Димитрова Сотирова доц. д-р Росица Славчева Драганова

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО МУЗИКА ЗА 1. КЛАС

Редактор Елка Андреева

Художник на корицата „ХРИС 2001“ ЕООД

Графичен дизайн Бояна Павлова

Художник редактор Вихра Янчева

Технически редактор Мариана Димитрова Коректор Жана Ганчева

Българска. Издание I. Формат 70х100/16. Печ. коли 6,50. Изд. коли 8,42. Код 40112401081.

Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2 www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg Печат „Инпринт“ АД – Пловдив

©  Галунка Парашкевова Калоферова, Вяра Димитрова Сотирова,  Росица Славчева Драганова, 2016 г.

© „ХРИС 2001“ ЕООД – художник на корицата, 2016 г.

© Бояна Иванова Павлова – графичен дизайн, 2016 г. © „Просвета Плюс“ ЕООД, всички права запазени.

ISBN 978–619–222–056–3

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

УВОД  / 5 ОСНОВНИ МУЗИКАЛНИ ДЕЙНОСТИ / 7

1.  Пеене / 7

2.  Слушане на музика / 8

3.  Други изпълнителски и творчески дейности / 9

ЗНАНИЯ ЗА МУЗИКАТА / 11 УРОКЪТ ПО МУЗИКА / 12 СТРУКТУРА НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ / 12 ЕЛЕКТРОННИЯТ УЧЕБНИК / 13 УЧЕБНАТА ТЕТРАДКА / 13 КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ / 13

МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАБОТА С УЧЕБНИКА / 14

Приложение 1 Годишно тематично разпределение / 66

Приложение 2 Песни за изпълнение / 82

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Учебният комплект по музика за 1. клас, който ви предлагаме, съдържа учебник, електронен учебник, компактдискове с музиката за слушане, изпълнените песни и техните инструментални съпроводи, книга за учителя и учебна тетрадка. В електронния вариант на учебника ще намерите допълнителни задачи, снимки, както и видео материали, в които са заснети изпълнения на изучаваните музикални инструменти и някои от музикалните игри.

Надяваме се така оформеният комплект да създаде основа за успешна, ползотворна и приятна работа, а учебният процес да бъде разнообразен, атрактивен и емоционален. Докато подготвяхме този комплект, бяхме водени от съзнанието за ключовата роля на учителя за успешното осъществяване на целите на обучението по музика, стремяхме се да създадем добра основа за разгръщане на неговата творческа инвенция. Убедени сме, че децата могат да научат много, докато изпълняват музика, играят и се забавляват. Надяваме се подходът към представянето на учебното съдържание да ви допадне и в края на учебната година вие и вашите първокласници да бъдете удовлетворени от постигнатото.

Благодарим за оказаното съдействие и партньорството на директорите, колегите и децата, които взеха участие в реализирането на нашите идеи – на Националното музикално училище „Любомир Пипков“, София за представянето на музикалните инструменти, на първокласниците от ЧОУ „Света София“, София за демонстрациите на музикалните игри, както и на певците от Вокална студия „Дъга“, София за записите на песните.

С уважение и пожелание за ползотворна работа!

ОТ АВТОРИТЕ

При създаването на този учебен комплект е използван дългогодишният опит на авторите, както и отзивите, получени от колеги за работата по предходните учебници. С течение на времето се уверихме, че най-добри резултати от обучението се постигат, когато децата неусетно, по забавен и увлекателен за тях начин, са въвеждани в пъстрия свят на музиката, а специфичните знания се придобиват чрез постепенно осъзнаване под формата на игра и активно музициране в учебния час. Пред вас е първият от новата ни поредица учебни комплекти. Всичко включено е детайлно обмислено от гледна точка на достъпност, постепенно задълбочаване и усложняване, като предложените форми на работа са проверени в реална учебна среда. При подбора на учебното съдържание и начините за неговото изложение сме водени от убеждението, че усвояването на знания и умения, предвидени в учебната програма, трябва да бъде неразривно свързано с процеса на изграждане у децата на положителна нагласа и траен интерес за общуване с музиката, а с времето да се формират и умения за ориентация и оценъчно отношение към динамичната звукова среда. Водеща при подбора на формите и методите на работа е идеята за обучение и развитие чрез дейности, които осигуряват активна позиция на детето в образователния процес. Всички нови знания са резултат от практически занимания, в които първокласниците изграждат умения, постепенно формират представи и осъзнават смисъла на понятията, като едновременно с това играят и се забавляват.

Наред с формите на работа, които през годините доказаха своята ефективност, в този учебен комплект са разработени по-детайлно и някои нови методически подходи, които в досега използваните системи за обучение по музика бяха по-слабо застъпени. Тяхното въвеждане е свързано с идеята за обучение чрез включване на повече и по-разнообразни дейности в процеса на обучение.

Такава дейност е изпълнението на музикални игри и звукови картини. На тях се възлага важна роля в осъзнаването на звуковата природа на музиката и изразните възможности на звука, които допринасят за усвояване на основни понятия, свързани с изпълнителските дейности, и не на последно място, подпомагат изграждането на умение за работа в екип. Поредицата от музикални игри и звукови картини е разработена с усложняване на изпълнението, като постепенно се включват звуци, възпроизвеждани с подръчни средства, с глас, с части на тялото, с движения, със свирене с детски ударни инструменти.

Нови, различни възможности предоставя електронният вариант на учебника. Той съдейства за по-добро онагледяване чрез снимков и видео материал, съдържа допълнителни задачи с развлекателен и обучителен характер.

При работата върху учебния комплект сме водени от убеждението, че всеки учебен предмет наред с развитието на специфични способности има за цел да допринася и за цялостното развитие на личността на детето. Ето защо дейностите и задачите са ориентирани към работа върху фината моторика, координацията, осъзнаването на времеви и графични съотношения, създаването на увереност за индивидуална изява наред с уменията за работа в екип. Междупредметните връзки с други учебни дисциплини са на ниво дейности, а в отделни случаи – и на ниво понятия. Не на последно място, в този учебник се дава възможност през призмата на заниманията с музика да бъдат интерпретирани и някои основни принципи на гражданското образование (равни възможности за изява, право на избор, толерантност към другите и т.н.).

Уверени сме, че учебното съдържание и начинът на неговото поднасяне ще осигурят постигане на изискванията, заложени в новата учебна програма за 1. клас, и ще дадат възможност за развитие на музикалните способности на всички ученици.

1. ПЕЕНЕ

Певческата дейност в 1. клас има някои специфични особености. В началото тя отразява уменията за пеене, придобити по време на предучилищното обучение. В процеса на работа е необходимо да се акцентира върху развитие на гласа, изграждане на певчески навици, пеене с лекота и без напрежение на гласовия апарат, стабилизиране на интонацията, разширяване на диапазона, изработване на отчетлива дикция. Не на последно място стои и задачата за художествено изпълнение на песента, разбира се, в рамките на възможностите на децата да я пресъздават емоционално и да я изпълняват с подходящите бързина и сила.

 Пеенето в началните училищни класове е дейност, която се изпълнява най-вече колективно и е свързана със социалните умения на първокласниците за работа в група. В този смисъл е важна и деликатна ролята на учителя, който трябва да съумее да създаде непринудена атмосфера и да предразположи и децата с по-малки певчески възможности да се включат в колективното изпълнение на песните. От друга страна, той трябва да стимулира и поощрява индивидуалната изява и спонтанната детска артистичност и емоционалност при изпълнение на песни и пресъздаване на характера на музиката.

Песните в учебника са разнообразни по жанр, стил и характер. Репертоарът за пеене включва традиционни училищни песни, народни песни, песни със съв ременна стилистика, станали хитове в последните години, както и заглавия, които се публикуват за първи път. Три от тях – „Вече мога да чета“, „Барабан“ и „Първокласник“, са написани специално за този учебник. Всички песни са съобразени с особеностите на детския глас и детската емоционалност, както и с жанровите и тематичните линии, заложени в програмата по музика. Инструменталните съпроводи са изработени от водещи аранжори и музиканти и пресъздават стиловото и жанровото многообразие на песните. При изработването им са взети предвид диапазонът на гласа, характерен за възрастта, и способността на малките ученици да артикулират с определена бързина. Учебникът съдържа текстовете на всички изучавани песни, като тези, които се учат в периода на ограмотяване, са поместени в края на учебника. Това ще даде възможност и на родителите, които се интересуват от материала, усвояван от децата, да се запознаят с тях.

Звуконосителите и електронният учебник съдържат всички изпълнени песни и техните инструментални съпроводи.

Предвид факта, че певческата дейност е основна в началната училищна възраст, считаме за нужно да обърнем внимание на някои изисквания, свързани с нейната подготовка и успешно провеждане.

Задължителна е подготовката на гласовия апарат преди пеене. Така нареченото разпяване не бива да бъде механично, с неутрална сричка, а да се превърне в етап, който най-естествено въвежда в емоционалната атмосфера на песента. За тази цел може да се използва подходящ лек мотив от новата песен за разучаване или от песен, върху която ще се работи в часа. Добре е да се прилагат и различни игрови форми – например „Развален телевизор“ (пеене наум – на глас), „Папагал“ (повтаряне на фраза), „Ден и нощ“ (пеене силно – тихо), игра с „изпяване“ на имената на децата и т.н. В етапа на подготовка на гласовия апарат може да се използва и ритмично изговаряне на текста, което ще подпомогне усвояването на метроритмичните особености на песента.

Особено важно е от първите часове първокласниците да се приучват да изслушват с внимание песента, преди да започнат да пеят. Често, спонтанно водени от своята емоционалност, малките запяват запомнените от тях думи, без да са обърнали внимание на мелодията. Така тя се заучава небрежно или погрешно, а пеенето се свежда до ритмично рецитиране на текста. Разучаването на всяка песен трябва да се предхожда от нейното цялостно изслушване с цел запознаване с общото звучене. Анализирането на настроението и текста е също задължителна част от представянето. При коментара на текста – в периода на ограмотяване четен от учителя, трябва да се обяснят непознатите думи и общият смисъл. Особено важно е това за народните песни и песните с по-стара стилистика. След първоначалното изпяване е добре да се обърне внимание на някои особености – ритмически или мелодични, да се изработят някои фрагменти, като се търси баланс между работата върху отделни пасажи и цялостното изпълнение.

От първия учебен час е препоръчително при разучаване на нова песен учителят да обръща внимание върху имената на авторите на музиката и на текста, както и да откроява народните песни в репертоара за пеене.

2. СЛУШАНЕ НА МУЗИКА

Основните задачи, свързани с тази дейност в 1. клас, са развитие на способности и изграждане на навици за активно целенасочено слушане на музика. Материалът за слушане и задачите към него са подбрани така, че това да става постепенно и естествено, с преход от шумовете на заобикалящата звукова среда през сюжетни звукови картини, леки програмни пиески, свързани с приказни герои, до подходящи откъси от произведения на световната класика, българската народна музика и джаза. При това многообразие сме се стремили да постигнем баланс между присъствието на различните жанрове и стилове музика, като водещ при подбора е принципът за преход от познатото към непознатото съобразно емоционалните възприятия на децата от ранната училищна възраст. От гледна точка на изграждането на слушателски навици задачите, а съответно и примерите, с които са поднесени, са степенувани по сложност. Изходната точка е формиране на умения за вслушване, разграничаване, разпознаване и анализиране на разнообразни шумове и звукови примери. В процеса на обучение постепенно се развиват уменията за проследяване и цялостно изслушване на музикален откъс, както и умението да се слуша музика с определена задача.

За успешното постигане на тези цели и задачи специално за учебника са разработени и записани серия от дидактични звукови примери. С тяхна помощ обучението е не само резултатно, но и интересно и забавно. Някои имат сюжетна линия и целят да развиват вниманието и способността на децата за проследяване на музикален откъс – например „Катастрофа в гората“. Други са предназначени за изпълнение на различни дейности по осъзнаване на новите понятия – например „Ден и нощ“, „Птичета и мечета“, или са основа за двигателно осъзнаване на различни пулсации – броене и пляскане на две, на три. В „Разходка в гората“ и „Пролет“ пък мелодиите се преплитат със звуци от природата, тъй като играят роля на основа, върху която първокласниците ще изпълняват звукови картини. Примерите, чрез които се представят новите музикални инструменти, са подбрани или специално записани за учебника така, че да представят убедително и ярко възможностите на всеки инструмент. Откъсите с класическо звучене от класически произведения са близки до детското възприятие – например „Баба Яга“, „Болната кукла“, „Приказка за кокошката и лисицата“, Валс из балета „Спящата красавица“ и др. В селекцията за слушане е включена и емблематична българска музика, като Химн на Република България, „Химн на св. св. Кирил и Методий“, маршът „Синовен дълг“, както и български фолклор. Разнообразие в репертоара за слушане създават заглавия като „Спомен за Цирк „Ренц“ и „В настроение“.

Всички музикални примери за слушане се съдържат в звуконосителите към учебника и в електронния му вариант. Разбира се, освен предложените от авторите примери е възможно в часа да звучи и друга, предпочитана от учениците музика, към която учителят да поставя подходящи въпроси и задачи за наблюдение.

3. ДРУГИ ИЗПЪЛНИТЕЛСКИ И ТВОРЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

Успешното реализиране на изпълнителските и музикално-творческите задачи в часа по музика зависи от редица предпоставки, като наличието на вродени музикални способности не е единствената. Не по-малко важни са натрупването на слухов и изпълнителски опит от най-ранна детска възраст и постепенното развитие на уменията чрез разнообразни дейности.

Дейностите, предложени в учебника, са ориентирани както към темата „Музика и игра“, която е сред основните в Държавните образователни стандарти, така и към темата „Музикално-изразни средства“, тъй като чрез тях практически се осъзнават всички заложени в програмата понятия, свързани с езика на музиката. Най-общо видовете активности са: изпълнение на звукоподражания („Дъжд“, „Птици в гората“), озвучаване на приказки със звукоподражания по избор („Объркана приказка“, „Горска приказка“), игри с двигателно реагиране на различни музикално-изразни средства („Ден и нощ“, „Влакчето“, „Цирк“), изпълнение на звукови картини по условен графичен запис („Разходка в гората“, „Пролет“), изпълнение на съпроводи на инструментални пиеси („На шейна“, „Ръченица“), танцуване на право хоро и ръченица, импровизиране на движения върху характерна музика. Независимо от нейния вид във всяка от дейностите може да се работи върху стимулиране на креативността и творческия потенциал на учениците. Много ценно е предложенията да идват от самите деца, а в процеса на обсъждането им те да се учат на толерантност и култура на поведение при учебна дискусия. Особено важни са тези форми на работа за първокласниците, които не се отличават с изявена музикалност. Имитирането на звуци, подборът на средства и инструменти, съставянето на тематични програми, участието в колективните импровизационни форми ще им създадат увереност, усещане за пълноценност, положително емоционално преживяване и желание за включване и в другите дейности.

За успешната реализация на тези задачи обаче е необходимо още от първия час учителят да разясни основни правила при провеждането им. Изпълнението на всички колективни дейности се предхожда от запазване на тишина и съсредоточаване. Учениците трябва да осъзнаят, че за да се реализира добре всяка задача, се преминава през етап, в който ще се коментират и разучат отделни елементи, а впоследствие ще я изпълнят изцяло. Друга важна уговорка е, че дейността се ръководи от учителя и те трябва да следят жестовете и указанията му както в подготвителните етапи, така и при изпълнението. При работа с музикални инструменти има и допълнителни изисквания – учителят предварително да демонстрира правилното хващане и свирене, както и да изисква инструментите да се вземат и свиренето да започва само по подаден знак. Необходимо е също малките ученици отрано да се възпитават в търпение и толерантност към различните възможности на своите съученици, а ролята на учителя е да поставя индивидуалните и груповите задачи с внимание и такт, така че всяко дете да се чувства уверено. Всяка от задачите с творчески характер предполага работа в повече от един учебен час. В течение на времето изпълненията ще стават по-прецизни, но най-важното е децата да са удовлетворени от заниманията си и да ги преживяват пълноценно.

Както музикалните игри, така и танцуването и импровизирането на движения имат предимно колективен характер. Тъй като заучаването на основните танцови движения на право хоро и ръченица е предмет на програмата по физическо възпитание и спорт, в часовете по музика може да се акцентира върху музикалната страна на жанровете и да се осъществи цялостното изпълнение.

Искаме да окуражим колегите да не се страхуват от творческия шум в урока по музика, тъй като той трябва да бъде своеобразна лаборатория за творчески експерименти. Ясно поставените условия и деликатният контрол по време на работата са гаранция за успех и удовлетворяващо преживяване.

Убедени сме, че развитието чрез дейности е най-верният път към отваряне на всяко дете за контакт с музиката. Уверени сме също така, че самият процес, макар да изисква повече време и търпение, е много по-важен от представянето на крайния резултат, тъй като съдейства за израстването на всяко дете.

ЗНАНИЯ ЗА МУЗИКАТА

Учебната програма по музика за 1. клас предвижда в процеса на обучение да започнат формирането на представи и постепенното осъзнаване на понятия, свързани с изпълнителската дейност, някои елементи на музикалната изразност, най-разпространени жанрове, както и с функционирането на музиката в обществото. Съобразно спецификата на обучението по музика и заложените в учебника идеи за ролята на емоционалното преживяване и ученето чрез дейности представите и понятията се формират в хода на практическите занимания. Крайната цел е осъзнаването на съдържателната им страна и правилното им използване, а не заучаването на определения.

Част от уменията са свързани с формиране на първоначални представи – например за високи и ниски тонове, кратки и дълги тонови трайности, което се осъществява при пеене, слушане на музика и изпълнение на игри. В 1. клас целта е развиване на способност за най-обща ориентация в звуковисочинните и времевите съотношения, а уменията за боравене с тях и свързаните термини са предмет на обучението в следващите години. Друга част от понятията са свързани с конкретно знание – например какво е хор, оркестър, диригент, марш, валс, право хоро, ръченица, тромпет, пиано и др. Тях учениците ще разграничават и назовават в конкретни задачи.

При описанието на всеки урок в Книгата за учителя са разграничени новите понятия, въвеждани в урока (според учебната програма), от т.нар. работни понятия, използвани от учителя в часа (изучавани вече понятия и думи от ежедневната лексика, които имат за цел да подпомогнат осъзнаването на специфичните музикални термини).

Допълнителни познания, които разширяват представите, децата ще получат чрез предложените наблюдения в извънучилищна среда. Те създават чувствителност към заобикалящата звукова среда, подпомагат практически формирането на представите и разнообразяват учебния процес. Съобразно препоръките на новата учебна програма предлагаме шест примерни наблюдения. Те са свързани с уроци, акцентиращи върху звуковата природа на музиката – „Звуците около нас“, „Звуците на есента“, „Звуците на пролетта“, с изучавани изпълнителски състави – „Хор“, с функциите на музиката в обществото – „Музиката на Националния празник“, със съвременното битуване на фолклора – „Български народни танци“. Тези предложения са примерни, но съобразени с реалните възможности в различните селища. Разбира се, учителят има творческата свобода да осъществи наблюдения и върху други подходящи теми според спецификата на училището или населеното място.

УРОКЪТ ПО МУЗИКА

Урокът по музика носи своя специфична атмосфера и организация. От гледна точка на последователността на дейностите – пеене, слушане, игри и импровизации, учителят има свободата да композира часа в зависимост от акцента на темата, възможностите, интересите на учениците и индивидуалното си виждане. Важното е всяка дейност да бъде подготвена, логично поднесена и реализирана. За успешно осъществяване на задачите е необходимо учителят да създаде в часа по музика атмосфера, предразполагаща към музициране, спонтанна изява на артистичните заложби, толерантност и колективно съпреживяване. Препоръчваме в урока да бъде намерен баланс между задачите от интелектуален тип (наблюдения, анализи) и емоционално-артистичните изяви с известен превес на вторите. Убедени сме, че успешен е този урок, който дава възможност за израстване и развитие на всяко дете.

СТРУКТУРА НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

В последователността на излагане на учебното съдържание е съблюдаван принципът на постепенно усложняване с цел да се осигури плавен преход на детето към училищния живот и неговата специфика. Това се отразява в различната сложност на песните, съдържанието на музиката за слушане и съпътстващите я задачи, съотношението „познато – ново“ в музикалните игри и другите практически дейности.

В учебника са обособени 58 урока и 6 извънучилищни наблюдения. В първите уроци са предложени задачи за установяване на входящото ниво на първокласниците, годишният преговор е в рамките на няколко урока, а последният урок е предвиден за диагностика на изходното ниво.

Поради традиционния интерес на семейството към обучението в 1. клас още от първия урок всички задачи са поместени с текстова формулировка. Те са предвидени за четене от учителя, но по този начин и родителите ще имат възможност да се запознават със съдържанието на учебната работа. Със същата цел в края на учебника се намират текстовете на песните за изпълнение, които първокласниците ще разучават в периода на ограмотяване. След с. 45 текстове на песните са вече на страницата на съответния урок и може да се четат от първокласниците.

Графичното оформление и илюстративният материал имат за цел по-добра ориентация в учебното съдържание и подпомагат учебния процес. Всички нови понятия са представени с еднакъв шрифт с едри букви, което дава възможност да се четат и в периода на изучаване на азбуката.

По отношение на структурирането на страниците в учебника са въведени някои общи символи:

1.         Знакът за пеене се намира винаги в горния ляв ъгъл на страницата и обозначава песента, предвидената за разучаване в часа.

2.         Знакът за слушане се намира в долната част на страницата и съпровожда заглавията на пиесите, имената на техните автори и наименованията на примерите за слушане в урока.

3.         Знакът за наблюдение указва местата с предвидени примерни наблюдения в извънкласна среда.

4.         Знакът за въпроси и задачи е поставен пред текстовите формулировки на задачите и графичните схеми за изпълнение на звукови картини и ритмика.

5.         Игрите и техните заглавия са изписани с едър шрифт на страниците на учебника. Начините на изпълнение са показани с илюстрации или са онагледени с картинни „партитури“.

6.         Снимките илюстрират различни начини на пляскане при изучаваните метрични пулсации. Със снимки са представени и изучаваните музикални инструменти, като по този начин учениците ще получат реалистична представа за тях.

7.         Илюстрациите имат обучаващ характер. Те не само пресъздават тематиката на песните или произведенията за слушане, но и представят понятията и съдържат конкретни методически задачи.

ЕЛЕКТРОННИЯТ УЧЕБНИК представлява интерактивна версия на книж ното тяло, обогатено с нагледни материали и много задачи, сред които и такива  на тестови принцип. В него учениците ще видят изпълнения на всички изучавани музикални инструменти, допълнителни снимки и 3D анимации. Той съдържа звуковите файлове на примерите за слушане, песните и инструменталните съпроводи. С цел подпомагане работата на колегите при изпълнение на някои звукови картини, игри и съпроводи, са поместени и клипчета, съдържащи процеса на разучаване и изработване.

УЧЕБНАТА ТЕТРАДКА от комплекта съдържа допълнителни задачи, които имат упражнителен характер. Чрез рисуване, оцветяване, игрословици, скрити картини и др. се затвърдяват знанията по забавен и приятен за децата начин.

КНИГАТА ЗА УЧИТЕЛЯ дава някои насоки за работата в часа по музика, изяснява съдържанието и целта на поставените задачи и предлага варианти за тяхното реализиране. Стремежът ни е точно и ясно да изложим етапите на работа от гледна точка на съвременната методика, като, разбира се, учителят има пълната творческа свобода да разработи по-лек или по-сложен вариант, който съответства на равнището на музикално-слуховото развитие на учениците в класа, да осъществява конкретните задачи според своите виждания за успешно обучение. Посочената последователност на дейностите в часа също не е задължителна. Необходимо е единствено да бъдат съблюдавани логиката и методически обусловената последователност, така че урокът да следва своя естествен ход и да постига целите си.

Книгата за учителя съдържа също така нотния текст на изучаваните песни и примерно годишно тематично разпределение.

Тема: „ЗДРАВЕЙ, ПЪРВИ КЛАС!“. ПРЕГОВОР

•   за пеене: „Първокласник“, песни по желание

•   за слушане: „Първокласно“, музика по желание

Дейности и умения: колективно изпълнение на нова песен; изпълнение на песни от предучилищния и извънучилищния репертоар; запознаване с най-общите правила и изисквания при пеене.

Първите уроци по музика имат за цел, от една страна, да ориентират учителя за знанията и уменията, които първокласниците са придобили в предучилищната си подготовка, и от друга, да поставят основата за различните видове музикални дейности в предстоящите часове: колективно пеене, активно слушане на музика, ритмични задачи, музикални игри. Това са часовете, в които учителят ще постави основите на изискванията и правилата за работа – пеене с лекота и без напрежение на гласовия апарат, внимание и следене на учителя при изпълнение, необходимост от тишина и съсредоточаване при слушане на музика, атмосфера на взаимна подкрепа и толерантност и др.

Илюстрацията на страницата дава възможност за коментар в няколко посоки –  детето и семейството му; детето и приятелският му кръг; първите впечатления от училищния живот. От възможните акценти важен за работата в следващите часове е коментарът на заобикалящата ни звукова среда и нейното многообразие – какво чуваме наоколо в училищния двор, на улицата, вкъщи и т.н.

Урокът на с. 5 е ориентиран основно към певческата дейност. Предвижда се в часа децата да си припомнят песни, които знаят, и да ги изпеят – индивидуално или групово. При това е необходимо учителят да оцени следните показатели и да ги свърже със съответните музикални способности: каква част от текста на песните знаят (памет), успяват ли вярно да изпълнят мелодията (развитие на мелодичен слух, който отчита звуковисочинните отношения), изпълняват ли точно ритъма (развитие на метроритмичния слух), имат ли ясна артикулация и дикция, стремят ли се да пресъздават характера на песента. Тази диагностика е важен ориентир за учителя за началното ниво на певчески умения и за изискванията, които трябва да бъдат поставени в следващите уроци. В зависимост от това какви песни изпълняват първокласниците по свой избор и доколко те са подходящи за възрастта и емоционалната им зрялост, учителят ще се ориентира в натрупания слухов и певчески опит, предпочитанията и репертоара им.

За разучаване в часа е предвидена песента „Първокласник“, написана специално за този учебник.

За слушане в урока предлагаме песента „Първокласно“, която в последните години се утвърди сред любимите песни в началното училище. В този час тя се слуша като своеобразен поздрав към първокласниците, а за разучаване е предложена по-късно, във връзка с Празника на буквите.

Урок № 2 (с. 6)

Тема: „ЗВУЦИТЕ ОКОЛО НАС“. ВХОДНО НИВО

•   за пеене: „Първокласник“, песни по желание

•   за слушане: шумови откъси, музика по желание

Дейности и умения: слушане и анализиране на звукови примери; изпълнение на песни от предучилищния и извънучилищния репертоар.

Урокът, предвиден на тази страница, има за цел да установи нивото на знанията за музиката и уменията на първокласниците, с които те постъпват в училище. Основните умения и знания, които трябва да се отчетат, са:

–           Пеене – умение за изпълнение на песен по избор, със или без инструмен-тален съпровод; точност при изпълнение на метроритъма и мелодията; умение за пресъздаване на характера на песента; контролиране на силата на гласа по време на изпълнението; умение да се „следват“ темпото и съпроводът на песента; следене и реагиране на жестовете на учителя по време на пеене;

–           Слушане – способност за съсредоточено изслушване, проследяване и ана-лизиране на звуков пример с предварително поставено задача.

• Знания за музиката – назоваване на познати музикални инструменти и елементарни познания за начините на свирене.

Песните в урока са по избор на децата, продължава работата и по песента „Първокласник“ като се поставят основните изисквания за пеене – добра стойка на чина, пеене без напрежение на гласа и със съобразена сила, точно възпроизвеждане на метроритъма и мелодията, синхронно изпълнение на децата помежду им и със съпровода, следене на жестовете и указанията на учителя по време на изпълнение.

Примерите за слушане, предвидени на тази страница, имат за цел създаване на навици за внимателно и целенасочено изслушване на звуков пример. Това е предпоставка в процеса на работа да се развива умението за слушане на музика с определени задачи. Основно изискване преди всяко слушане трябва да бъдат запазването на тишина и насочването на вниманието към това, което ще се слуша. В началните уроци е подходяща играта „Звуците на тишината“ – децата запазват пълна тишина и се опитват да доловят и разграничат звуци и шумове, които долавят отвън. Тази игра е подходяща и във всеки момент, когато е необходимо децата да се успокоят и да преминат към дейност, свързана с наблюдение.

Четирите шумови откъса илюстрират две природни картини – море и гора, и две картини от човешкия бит – улица и ресторант. В съответствие с тях са и четирите илюстрации в учебника, като последователността на прозвучаването на звуковите картини не отговаря на поредността на илюстрациите. Необходимо е преди прослушването учениците да разгледат внимателно илюстрациите и да коментират какви шумове и звуци са присъщи на тези места в действителността. След това те могат да прослушат всеки откъс поотделно, като анализират това, което чуват, и отгатнат на коя илюстрация в учебника отговаря всеки звуков пример. Цел на задачата е учениците да се приучват към вслушване, диференциране и анализиране на чутото и свързването му с визуално изображение, а учителят да диагностицира съответните умения. В следващи часове децата могат да предложат и други подходящи звуци към всяка от картините и да ги изпълняват едновременно със записаните.

Назоваването на инструменти може да бъде съчетано и с демонстрирането на начина на свирене на всеки от тях под формата на играта „Познай на какво свиря“.

Работа в тетрадката (с. 3)

Примерно наблюдение № 1 (с. 7)

Тема: „ЗВУЦИТЕ ОКОЛО НАС“

Към с. 7 е предвидено първото от наблюденията в извънучилищна среда. В контекста на дейностите от предходните и следващите часове темата на наблюдението е „Звуците около нас“. Мястото му за реализиране ще бъде подбрано от учителя в зависимост от възможностите – в парка, на улицата, в училищния двор, в гората и др. Целта на това наблюдение е децата да се приучат да се вслушват в света около тях, да могат да разграничават и да анализират разнообразни звуци: от природата – вятър, дъжд, гласове на птици и животни; от машини – шумове на автомобили, сигнал на светофар; от хората – гласове, стъпки и т.н. Звуците може да се коментират по произход, по сила, по продължителност.

Тема: „КАТАСТРОФА В ГОРАТА“

•   за пеене: „Деца по зебрата“, „Първокласник“

•   за слушане: „Катастрофа в гората“

Дейности и умения: слушане на музика с определена задача; проследяване на сюжетна звукова картина; импровизиране на звуци и шумове.

Общата тематична линия на дейностите в този урок е свързана с безопасното поведение на пътя. Илюстрацията на страницата е повод първокласниците да си припомнят правилата за движение на пешеходците и ролята на светофара и пешеходната пътека тип „зебра“. В контекста на тази тема е и музикалният материал – песента за разучаване „Деца по зебрата“ и за слушане – звуковата картина „Катастрофа в гората“.

В този час продължава работата по развитие на уменията за цялостно и целенасочено изслушване на звуков пример. Новият елемент в тази дейност е проследяване и ориентиране в елементарна звукова сюжетна линия. Под формата на филмова лента е оформена илюстрация, съдържаща четири кадъра, подредени произволно. Записаната звукова картина „Катастрофа в гората“ сътветства на сюжет в последователност: спокойна гора, в която се чуват гласовете на птиците; автомобил се движи бързо по горския път; колата се блъска в крайпътно дърво; на мястото на катастрофата пристига полицейска кола. Работата по задачата може да започне с коментар на съдържанието на всеки кадър поотделно – какво е нарисувано, какви звуци отговарят на изображението. Словесното описание подпомага развитието на речта – една от основните задачи на добуквения период на обучението. След прослушване на записа учениците трябва да подредят правилно елементите на комикса в зависимост от развитието на звуковата сюжетна линия. При слушане в следващите часове децата се насочват да открият в записа елементи, които художникът не е изобразил – например затваряне на вратата и запалване на двигателя на автомобила, промяната в силата на звука на полицейската сирена, когато полицейската кола пристига и когато тръгва, и др. Първокласниците могат да проявят импровизаторските си възможности, като „наслагват“ върху записа и други звуци и шумове, подходящи за съответната ситуация. Добре е при тази дейност учителят да ги провокира да използват предмети от заобикалящата ги среда, както и възможностите на човешкия глас.

Работа в тетрадката (с. 4)

•       за пеене: „Деца по зебрата“, песни по желание

•       за слушане: „Войници“ – популярна мелодия, примери – равномерно броене на две, „Синовен дълг“

Ново понятие: марш

Дейности и умения: равномерно броене и отмерване на две; осъзнаване на разликата между силното и слабото метрично време; слушане на марш; маршируване.

Новото понятие, което се въвежда чрез урока на с. 8, е „марш“. Във връзка с марша се усвоява двувременният метрум, съответстващ на размер ²₄. Цел на работата в този учебен час е първокласниците да усетят равномерната пулсация на две и характера на музиката като белези на марша, да овладеят равномерното броене и отмерване на две, да усетят цикличността и силното метрично време.

За отправна точка при усвояването на тези умения и на новото понятие се

2. Книга за учителя по музика за 1. клас – Г. Калоферова и др.

използва маршируването, поради това, че в тази възраст децата спонтанно реагират двигателно на маршовата музика. Популярната песен „Войници“ вероятно е позната на много от първокласниците. Текстът ясно говори за жанровата ѝ принадлежност и провокира към маршируване. Децата, които знаят песента, могат да пеят и да маршируват. Полезно е по даден от учителя знак всички да броят на глас: „Леви-десни, леви-десни, едно-две, едно-две“. Това ще подпомогне двигателно осмислянето на двувременния метрум и ще създаде навици за правилно изпълнение на маршовите стъпки. Коментарът на звученето на музиката – бодро, стегнато, отчетливо, ще обогати представата за марша като жанр.

Схемата с цифри и снимките на страницата насочват вниманието към усвояване на равномерното броене на две и подготвят осъзнаването на силното метрично време. Различното оцветяване на единицата и двойката от графичната схема подчертава разликата между първото – силно, и второто – слабо, време. Осъзнаването на силното време се подпомага и от различния начин на отмерване с ръце, показан на снимките. На едно децата пляскат с ръце, при което се получава по-ярък звук, който съответства на първото, силно метрично време; на две пляскат върху краката си, при което се получава по-лек и тих звук, който съответства на второто, слабо метрично време. Комбинирането между броене на глас и отмерване с пляскане ще даде възможност учениците да усетят, от една страна, равномерността на пулсацията, а от друга – нейната цикличност. При колективно изпълнение е необходимо учителят да подготви началото, като зададе равномерното броене: „Едно-две, готови – почни“, и да ръководи дейността така, че да се постига синхрон между всички ученици.

След овладяване на равномерното броене и отмерване може да се пристъпи към изпълнението му върху музика. За слушане са предвидени четири метроритмични примера, които ясно представят пулсацията и характера на марша. Необходимо е учителят предварително да обърне внимание пляскането с ръце да е съобразено по сила и да не заглушава звука от записа. На фона на първите тактове от примера учителят подготвя децата с броене: „Едно-две, готови – почни“, и дава знак за начало на изпълнението.

 Понятието „марш“ се конкретизира и при слушане на откъса от „Синовен дълг“. В него първокласниците могат да наблюдават тържественото празнично звучене на военния марш, както и да установят още веднъж равномерната пулсация на две и да маршируват.

Работа в тетрадката (с. 5)

•   за пеене: „Барабан“, „Деца по зебрата“

•   за слушане:  „Войници“ – популярна мелодия, примери – равномерно броене на две, „Синовен дълг“, барабанче – пример

Работни понятия: барабанче, марш

Дейности и умения: разпознаване и двигателно отчитане на равномерната двувременна пулсация; маршируване; запознаване с малкото барабанче.

В този урок продължава работата по усвояване на понятието „марш“ и равномерното броене и пляскане на две. Представя се и първият от поредица ударни инструменти – малко барабанче.

Песента за разучаване „Барабан“ е с характерен маршов ритъм и звучи бодро. При изпълнението ѝ е необходимо учителят да обърне внимание на стегнатото и ритмично, ясно и отчетливо изговаряне на текста, както и на сричките „там-та-ратам“ в края на всеки куплет. Учениците с лекота ще определят, че песента „Барабан“ е подходяща за маршируване. Нейният инструментал може да се използва както за упражнение върху равномерното пляскане на две, така и за затвърждаване на правилната маршова стъпка. Със същата цел са предложени за слушане още веднъж примерите за равномерно броене на две и маршът „Синовен дълг“.

Малкото барабанче не е задължително понятие в програмата – тя посочва, че първокласниците трябва да знаят принципа на звукоизвличане при ударните инструменти. Считаме, че барабанчето е близко до детското възприятие и е подходящо за осъзнаване на удара като начин за произвеждане на звук. Добре е да се обърне внимание, че върху барабанчето се свири с палки. Задачата децата сами да си изработят барабанче, като подберат подходящи материали, ще провокира тяхната креативност. След като изслуша техните предложения, учителят може да им подскаже, че е необходимо да има звучаща повърхност и „кутия“, върху която тя да се опъне – например лист дебела хартия и пластмасова купа, картонена кутия и др. В следващи часове първокласниците може да съпровождат пеенето с направените от тях барабанчета.

Урок № 6 (с. 10)

Тема: СИЛНО И ТИХО В МУЗИКАТА

•   за пеене: „Люлчина песен“, „Барабан“

•   за слушане: сила – шумови откъси, „Ден и нощ“

Ново понятие: песен

Работни понятия: силно, тихо

Дейности и умения: изпълнение на песен в тиха динамика; двигателно отчитане на промени в динамиката при слушане на музика.

Урокът на тази страница има за цел да запознае първокласниците с ролята на силата като изразно средство в музиката. Програмата за 1. клас не предвижда използването на понятието „динамика“, а изисква учениците да използват правилно понятията „силно“ и „тихо“ и да ги свързват с възможността музиката да изобразява и да изразява различни настроения.

За разучаване е предвидена „Люлчина песен“, чието представяне може да стане чрез текста с обяснение на непознатите думи, общото настроение и смисъла. Препоръчваме след прослушването ѝ децата да определят как звучи песента – спокойно, нежно, напевно, леко, и да се обсъди предназначението на тази песен, за да се стигне до заключението, че е подходящо да се изпълнява тихо. При пеенето е необходимо учителят да изисква от децата леко звукоизвличане без напрежение, съчетано с отчетливо изговаряне на текста.

За да осъзнаят контраста между силната и тихата динамика и нейната роля като изразно средство в музиката, първокласниците могат сами да предложат с каква сила е подходящо да изпеят песента „Барабан“. При това е необходимо учителят да изясни, че силното пеене не бива да води до напрежение на гласа и викане.

Работата по осъзнаването и правилното използване на понятията „силно“ и „тихо“ ще продължи и чрез шумовите откъси за слушане – звуци на гръмотевица, муха, мотор и щурци. Децата трябва да разпознаят какво чуват, да определят звуците по сила, а могат и сами да дадат примери за други силни и тихи звуци от природата и окръжаващия свят.

Играта „Ден и нощ“ е добре да се предхожда от коментар за силата на звуците през деня и през нощта. Тя се реализира на основата на записан музикален пример, в който се редуват силни и тихи епизоди. С различните позиции на ръцете учениците реагират на промяната в силата на музиката. Вдигнатите ръце с широки движения са аналогични на диригентския жест за силно, а свалените и събрани ръце – на жеста за тихо изпълнение. По този начин най-естествено се въвеждат и указанията с ръце, които учителят ще използва в ролята си на диригент, ръководещ изпълненията на класа.

Работа в тетрадката (с. 5)

•   за пеене: „Люлчина песен“, изучавани песни

•   за слушане:  „Валс“, равномерно броене на три – примери, Валс из балета „Спящата красавица“

Ново понятие: валс

Дейности и умения: равномерно броене и отмерване на три; слушане на валс; импровизиране на танцови движения.

Понятието „валс“, което се въвежда в този урок, се свързва с два основни белега на жанра – равномерната пулсация на три и танцувалния характер. За тази цел се използват първият пример за валс и Валс из балета „Спящата красавица“, който е популярен и демонстрира настроението и атмосферата, които пресъздава валсовата балетна музика. Препоръчваме първокласниците да бъдат оставени чрез спонтанно движение да реагират на характера на музиката. При следващото прослушване на примера, с помощта на учителя и броене, децата ще установят, че валсът се брои равномерно до три. Илюстрацията дава възможност да се поговори за особеностите при танцуването на валс – танцува се по двойки, обикновено се изисква специфично облекло и се свързва с бална или танцова зала.

На основата на примерите за слушане се въвежда тривременният метрум, който се обозначава с размер ³₄. Схемата с цифри на страницата илюстрира равномерното броене на три със силно първо метрично време, изобразено с по-плътна цифра 1, и слабите второ и трето време. Чрез снимките в горната част на страницата е представено двигателното отчитане на метрума, като отново силното метрично време се откроява чрез разликата в звука при различните начини на пляскане. Добре е в началния етап на работата първокласниците да броят на глас едновременно с пляскането, а след това да преминат към броене наум.

След като вече са се движили под звуците на валса, първокласниците ще отброяват и пляскат на три, както е показано на снимките. С този начин на пляскане те ще съпровождат първите два примера, предложени за слушане. За да започнат всички деца едновременно и в нужното темпо, на фона на първите тактове учителят ги подготвя с броене: „Едно-две-три, едно-две – почни“, и дава знак за начало на пляскането. Работа в тетрадката (с. 6)

Урок № 8 (с. 12)

Тема: БЪРЗО И БАВНО В МУЗИКАТА

•   за пеене: „Люлчина песен“, изучавани песни

•   за слушане: „Баба Яга“, „Болната кукла“

Работни понятия: бързо, бавно

Дейности и умения: формиране на представата за темпо; правилна употреба на понятията „бързо“ и „бавно“ и осъзнаване на темпото като елемент на музикалната изразност.

Цел на работата по тази страница е първоначално формиране на представа за връзката на бързината с изразителността и изобразителността в музиката. Програмата по музика за 1. клас не предвижда учениците да познават и използват понятието „темпо“. Вместо него се въвежда в употреба понятието „бързина“, което е близко до всекидневната лексика и няма да затрудни първокласниците.

За да се разкрие смисълът на бързината като изобразителен елемент в музиката, за слушане са предвидени две пиески, в които музиката ярко илюстрира връзката между темпо и образност – „Болната кукла“ и „Баба Яга“ из Детски албум за пиано от П. И. Чайковски. След като учителят обяви заглавията на пиесите, учениците могат да предположат с какво настроението ще бъдат двете музикални приказки – коя от тях ще звучи напрегнато, страховито и коя – тъжно, спокойно, коя пиеса ще се изпълнява бавно и коя – бързо. Тези елементарни анализи ще насочат учениците към връзката между музикална образност и изразни средства – тема, която ще бъде разглеждана и в следващите години на обучението по музика. Така направените предварително коментари ще подпомогнат децата да открият заглавията на пиеските, след като ги чуят. Възможен е и обратният подход, при който учениците първо ще чуят пиеските, ще наблюдават и анализират изразните средства и сами ще отгатнат заглавията. Слушането на клавирните пиеси натрупва представи и за звученето и възможностите на пианото, с което първокласниците ще се запознаят в следващите часове.

В този урок е добре да се направи връзка също така между характера на песните и бързината, с която децата ги изпълняват. Подходящо е в часа да се изпее „Люлчина песен“, като се обърне внимание върху бавното темпо като друг характерен за приспивните песни белег.

Като се има предвид, че повечето детски песни най-често са в умерено темпо, добре е още в следващия урок учителят да въведе в употреба и понятието „умерено“. За това може да се използва маршовата песен „Барабан“, за която учениците без затруднение ще определят, че не е подходящо да се пее нито бавно, нито бързо. Примерът може убедително да бъде подкрепен с опит за много бавно или много бързо маршируване.

Работа в тетрадката (с. 7)

•   за пеене: „Влакчето“, изучавани песни

•   за слушане: бързина – шумов откъс, „Баба Яга“, „Болната кукла“

Ново понятие: мелодия

Работни понятия: песен, бързо, бавно, тихо, силно

Дейности и умения: формиране на представа за мелодия; правилна употреба на понятията „бързо“ и „бавно“ в музиката и двигателно реагиране на промени в темпото.

Урокът, предвиден на тази страница, въвежда в употреба понятието „мелодия“ и обобщава знанията на първокласниците за ролята на бързината и силата в музиката.

Предложената песен „Влакчето“ е лека и кратка – нейният текст е само един куплет, а мелодията е проста и лесно запомняща се. За да се осъзнае мелодията независимо от текста, учителят може да направи следната игра – децата пеят песента и по подаден знак текстът се заменя с неутрална сричка или със сричките „пуф-паф“, „ту-ту-ту“, „трака-трака-трака-трак“ и др. Това ще затвърди представата, че мелодията съществува независимо от текста. От друга страна, практически ще се доизясни понятието „песен“ като единство на мелодия и текст.

Трите повторения в песента „Влакчето“ се изпълняват с различна бързина и дават възможност за наблюдение на ролята на темпото в музиката: „влакчето потегля от гарата“ – началото е бавно, а всяко следващо повторение е все по-бързо. На следващ етап може да се коментира и промяната на силата: „влакчето се отдалечава“ – пеене с постепенно затихване; „влакчето се приближава“ – пеенето започва тихо и звукът постепенно се усилва.

За разнообразяване на дейностите и включване на игровото начало като активизиращ фактор е предложена и играта „Влак“. Тук описваме различни възможни варианти, които учителят по преценка да използва в този или следващите часове: имитиране на движението на колелата със сричките „пуф-паф“ или с кръгови движения на ръцете, имитиране на звука на парата с изговаряне на „шшшш“ или с помощта на найлоново пликче, което се разтваря и събира, и др. Който и от вариантите да се използва, важното е учителят предварително да изясни задачата – дали ще се имитира пристигащ, или заминаващ влак; да ръководи дейността през цялото време, като изпълнява движенията или звуците едновременно с децата; и да се съблюдава промяната на бързината и силата. Играта може да се реализира без запис, на фона на инструментала на песента „Влакчето“ или на фона на шумовия откъс, предвиден за слушане на страницата. В него първокласниците ще чуят звуците на парен локомотив и ще отгатнат дали влакът тръгва, или пристига, като проследят как се променят бързината и силата.

Във връзка с осъзнаването на изразността на бързината и силата е подходящо още веднъж да се чуят пиесите „Болната кукла“ и „Баба Яга“.

•   за пеене: „Опни ми, тропни ми“, изучавани песни

•   за слушане: тъпан – пример, „Цветаново хоро“

Ново понятие: тъпан

Работни понятия: мелодия, песен

Дейности и умения: запознаване с тембъра и външния вид на народния инструмент тъпан; двигателно отчитане на равномерната двувременна пулсация.

Урокът, предвиден на тази страница, въвежда в атмосферата на българския фолклор чрез представянето на тъпана и разучаването на народна песен.

Запознаването с тъпана е следваща стъпка в процеса на натрупване на представи за ударните музикални инструменти. Снимката дава възможност да се коментира, че звукът се получава чрез удар и за целта се използват палки. Първокласниците вече познават барабанчето и представянето на тъпана може да се направи по аналогия и в сравнение с него. Децата, насочени от учителя, могат да сравнят снимките на двата инструмента и да установят, че за разлика от двете еднакви палки на барабанчето тези на тъпана са различни. С помощта на по-дебела, къса (кияк) и по-тънка (пръчица) се получават разнообразни звуци, демонстрирани убедително в примера за слушане. Важно е учителят да акцентира върху това, че тъпанът е народен инструмент и изпълнява най-често народна музика за разлика от барабанчето, което традиционно се свързва с маршовата.

Предвидената за разучаване народна песен „Опни ми, тропни ми“ е с малък тонов обем, скоклива мелодия и кратък текст. Още при първото слушане децата могат да установят (по познатия им вече начин – с пляскане и броене), че тази песен се брои равномерно на две. Като припомни, че това е начинът на отброяване и отмерване и при марша, и след сравнение с песента „Барабан“ учителят следва да обърне внимание, че въпреки еднаквия начин на броене едната мелодия е маршова, изпълнява се умерено, звучи бодро и стегнато, а другата, народната, е хороводна, игрива и закачлива и се изпълнява бързичко. По този начин равномерната пулсация на две се затвърдява и на основата на фолклора.

Предложеното за слушане „Цветаново хоро“ илюстрира характерното звучене на българската народна музика и също е подходящо за равномерно броене и пляскане на две – дейност, която натрупва представи за правото хоро, което ще се изучава по-късно.

Работа в тетрадката (с. 7)

Урок № 11 (с. 15)

Тема: РАВНОМЕРНО БРОЕНЕ НА ДВЕ И НА ТРИ (обобщение)

•       за пеене: „Рибка“, „Опни ми, тропни ми“, „Люлчина песен“

•       за слушане: равномерно броене на две и на три – примери, из „Съдбата нам е отредила“, Валс из балета „Спящата красавица“

Работни понятия: марш, валс, песен

Дейности и умения: разпознаване и двигателно отчитане на двувременна и тривременна равномерна пулсация.

Основна задача на урока е разграничаване и определяне на равномерните пулсации на две и на три. За тази цел на страницата са представени двете схеми, които ги илюстрират. С тяхна помощ учениците ще открият общото – и при двете равномерни пулсации силен е само първият удар.

Равномерното пляскане и броене на две и на три трябва да се изпълни с броене на глас и наум като подготовка за разграничаването на примерите в записа.

Примерите за слушане може да се чуят първо с цел децата най-общо да се ориентират в редуването на различните метруми, а при следващото слушане с помощта на пляскане да се опитат да отгатнат кой пример се брои на две и кой – на три. Добре е първокласниците да пляскат самостоятелно така, както музиката им подсказва, а учителят да следи успяват ли да усетят пулсацията, и при затруднения да ги подпомага. С изпълнението на тази дейност се цели най-вече осъзнаване на редуването на силни и слаби времена в двата вида пулсации и постигане на синхрон между музика и движение.

Песента „Рибка“, предвидена за разучаване в урока, има два контрастни дяла, като вторият има пулсация и характер на валс. Още при първото слушане децата могат да отгатнат къде се появява валсовата мелодия – с кои думи се изпълнява, на колко се брои, как променя настроението на песента. Добре е учителят да изисква различният характер да се отразява и в пеенето: по-отчетливо и игриво – в куплетите, по-нежно и леко – в припева. Подходящо е като загадки в часа да се чуят инструменталните съпроводи на песните „Барабан“ и „Опни ми, тропни ми“ с цел първокласниците да отгатнат коя е песента и на колко се брои.

Работа в тетрадката (с. 8)

•   за пеене: „Рибка“, изучавани песни

•   за слушане: „Приказка за кокошката и лисицата“

Нови понятия: пиано, слушател

Дейности и умения: запознаване с тембъра и външния вид на пианото; развиване на способността за внимателно слушане на музикално произведение с определена задача.

Урокът, предвиден на тази страница, има за цел да продължи развитието на умението за цялостно и целенасочено изслушване на музикално произведение и да запознае първокласниците с пианото. В него се въвеждат понятията „пиано“ и „слушател“.

За слушане е предложена клавирната пиеса от Красимир Милетков „Приказка за кокошката и лисицата“. Още при подготовката на дейността е нужно да се поговори за добрите слушателски навици – необходимостта да се пази тишина, да се слуша с внимание и да се следи „какво се случва“. Така по естествен път се въвежда в употреба понятието „слушател“, тъй като самите ученици в този момент са слушатели. Музикалната приказка е лека за възприемане от деца в ранна училищна възраст, тъй като притежава ярка илюстративност и ясна сюжетна линия. При първото прослушване децата трябва да се ориентират най-общо в съдържанието – кои са героите и в какви ситуации са представени. Добре е учителят да обърне внимание на тяхната музикална и звукова характеристика – скокливата и насечена мелодия на кокошката, която кълве, плавната мелодия на промъкващата се лисица, „гласът“ на кучето. При следващо прослушване децата трябва да открият последователността на действието и какъв е краят на приказката (към това ще ги насочи въпросът мелодията на кой герой прозвучава последна). Подобен тип задачи развиват у учениците умения за елементарен анализ на музикалната образност и за цялостно възприемане на музикалната творба – цел, която ще бъде реализирана последователно на всички етапи от обучението по музика. Същевременно се работи и върху понятието „мелодия“, като тя се свързва със специфична образност.

Обичайно драматизацията на приказка предизвиква у децата голям ентусиазъм. В случая е предложено тя да се изиграе като пантомима с имитация на движенията на животните, но е възможно и добавяне на кратки реплики и звуци на фона на музиката. Дейностите в този урок са и в помощ на работата за развитие на речта – една от основните цели в добуквения период на ограмотяване.

Втората основна линия в урока е представянето на пианото. До този момент учениците са слушали клавирни творби с други цели, без вниманието им да е насочвано към инструмента, който ги изпълнява. След натрупания достатъчен слухов опит в този урок те се запознават с възможностите, тембъра и външния вид на пианото. Подходяща за първокласниците е информацията, че то има клавиатура с бели и черни клавиши, а в неговата „вътрешност“ (кутия) са скрити чукчета и струни. Когато пианистът „натиска“, докосва клавишите, се задвижват чукчетата, които удрят струните. В резултат на това струните издават звук – пианото свири.

Ако условията в училището позволяват, е добре учителят „на живо“ да покаже повече подробности от устройството на инструмента. В този час може да се чуят отново познатите вече клавирни пиеси, като вниманието се насочи към различните настроения и образи, които пианото може да пресъздава.

Урок № 13 (с. 17)

Тема: НАСТРОЕНИЕ НА МУЗИКАТА

•   за пеене: „Дъжд“, изучавани песни

•   за слушане: триангел – пример

Работни понятия: бързо, бавно, силно, тихо, триангел

Дейности и умения: определяне на настроението на песен и на инструментална пиеса; правилна употреба на понятията „бързо“ и „бавно“, „силно“ и „тихо“ в музиката; запознаване със звучността и начина на свирене на триангел.

На тази страница е предвидена работа в течение на два учебни часа. Първият урок предвижда разучаване на песен, представяне на триангел и изпълнение на звукоподражания – играта „Дъжд“.

Песента за разучаване е „Дъжд“ от Парашкев Хаджиев. При представянето ѝ може да се използват знанията за различните сезони, които децата имат. Необходимо е при пеенето учителят да обърне внимание на следните особености: ясно изговаряне на съгласните в края на стиха, кратко и отчетливо изпълнение на сричките „зън-зън-зън“, по-напевно изпяване на мелодията във втория куплет на песента.

Звукоподражанието от песента е повод за представяне на звънтящия звук на още един от ударните инструменти – триангела. Учителят може да обърне внимание, че както при барабанчето и тъпана, така и при триангела звукът се получава чрез удар, но различният материал, от който е направен, е причина звучността да е толкова различна. Ако има възможност за свирене с триангел, е необходимо да се обърне внимание върху правилното хващане на инструмента (показано е на снимката в учебника), за да може той да трепти и да издава ясен звук. С триангел може да се озвучат сричките „зън-зън-зън“ в песента, но вместо него може да се използват и други средства за звукоподражание – например малки звънчета.

Учебникът съдържа поредица от активности, чрез които плавно се преминава от неорганизирано имитиране на звуци с глас и тяло към изпълнение на ритъм с детски ударни инструменти. Тези дейности – игри, приказки, звукови картини, ще спомогнат за изграждане на навици за групово изпълнение под ръководството на учителя. В играта „Дъжд“ е предвидено възпроизвеждане на звуци с ръце – тихи и по-силни, като се следят указанията на учителя за промяна на силата. Необходимо е предварително да се уточнят и упражнят два различни начина за изпълнение – например тихо барабанене с пръсти върху чина и пляскане с два пръста на едната ръка в шепата на другата. Учителят трябва да покаже и знаците, при които се променя силата на звука – „силен дъжд“, когато вдигне и разтвори ръце, и „тих дъжд“, когато ръцете му са спуснати и събрани. Играта може да се прави без музика или на фона на „Есенна песен“ от П. И. Чайковски.

Урок № 14 (с. 17)

Тема: НАСТРОЕНИЕ И СИЛА НА МУЗИКАТА (упражнение)

•   за пеене: „Дъжд“, изучавани песни

•   за слушане: „Есенна песен“, сила – шумови откъси

Работни понятия: силно, тихо, триангел

Дейности и умения: изпълнение на песен в съответствие с нейното настроение; двигателно реагиране на промени в динамиката; свирене с триангел.

Вторият урок на страницата има интегративен характер и осъществява връзка между музикалното и изобразителното изкуство чрез дейността рисуване по музика. Той може да започне със слушане на откъса от „Есенна песен“, в който учениците да коментират настроението и ролята на силата, бързината и мелодията за неговото пресъздаване. За това ще спомогнат предложените на страницата определения. Част от тях се отнасят към „Есенна песен“, а друга част – към песента „Дъжд“. Така децата ще установят, че произведения с една и съща тематика могат да имат различно емоционално съдържание. Добре е децата да потърсят и други определения за настроение освен „тъжно“ и „весело“ или учителят да им предложи такива (например: спокойно, игриво, бодро, унило), а те да подберат подходящите, което спомага за обогатяване на речника на първокласниците.

Добре е задачата за изобразяване с рисунка на настроението на „Есенна песен“ да се обвърже с подбора на подходящи цветове за тъжна есенна картина. Работа в тетрадката (с. 9)

Примерно наблюдение _№ 2 (с. 18)

Тема: ЗВУЦИТЕ НА ЕСЕНТА

На тази страница е предвидено осъществяването на второто наблюдение от поредицата уроци в извънучилищна среда. Неговата тема е „Звуците на есента“. Целта на наблюдението е децата да се вслушват, да разграничават и назовават звуци от различен произход, в този случай – основно природни. Тези наблюдения развиват вниманието, паметта и способността за детайлно слушане и анализиране на звукова среда – умения, които изграждат навици, необходими при слушане на музика с определени задачи.

Самото наблюдение може да се осъществи по различни начини – например при разходка на открито децата да имат предварително поставена задача да чуят колкото се може повече природни звуци, да отгатнат техния произход и да нарисуват изображения, свързани с тях. Друг вариант е по време на самото наблюдение да се коментира какъв звук чуват; какво го издава; дали звукът е силен, или тих; продължителен, или накъсан; ясен, или приглушен и др., както и да се опитат да имитират тези звуци.

Имитирането на природните звуци ще бъде използвано в звукова картина още в следващия учебен час.

Урок № 15 (с. 18)

Тема: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗВУКОВА КАРТИНА

•   за пеене: песни по избор

•   за слушане: клавеси – примери, маракаси – примери, „Разходка в гората“

– звукова картина

Работни понятия: клавеси, маракаси, силно, тихо

Дейности и умения: запознаване със звучността и начина на свирене на клавеси и маракаси; изпълнение и импровизиране на звуци и шумове с различна динамика; изпълнение на звукова картин.

В урока на с. 18 основните задачи са две – запознаване с други два ударни инструмента – маракаси и клавеси, и изпълнение на звукова картина чрез имитация на звуци от природата.

Клавесите и маракасите не са понятия от програмата. Чрез тях се подготвя въвеждането на понятието „ударни инструменти“, като се показват различни материали, от които се изработват, и други, различни начини на свирене. На снимките се вижда как е правилно да се държат двата инструмента, както и идеи за изработването им в домашни условия. При слушането на примери, изпълнени от клавеси и маракаси, децата могат да предложат какви природни звуци е възможно да се имитират с тях.

Звуковата картина „Разходка в гората“, която предлагаме на тези страници, е първи опит за колективно изпълнение на музика с ясно разграничени „партии“, включващи различни звукоподражателни елементи. Другата особеност на задачата е, че протичането във времето на изпълнението е изобразено така, че децата да го проследят.

Предложената на страниците схема съчетава елементи, които се изпълняват свободно, без ритмична организация – конски тропот, чукане на кълвач, свистене на вятър, трополене на дъждовни капки. Основната роля при реализацията на звуковата картина е на учителя, който ръководи дейността през цялото време. Към разучаването е добре да се пристъпи след коментар на това по какъв начин ще се имитира всеки от изобразените звуци: например копитата на коня – чрез щракане с език, звукът на кълвача – чрез почукване с молив въру чина, свистенето на вятъра –  със звук „шшш“, трополенето на дъжда – с барабанене с пръсти по чина. Необходимо е всяка от „ролите“ да се изпълни от целия клас, след което децата да се разделят на групи. Следващ етап е първокласниците да кажат с помощта на изображенията в каква последователност ще се включват, като се обърне внимание, че групите имитират звуци не само поотделно, но и съчетани по две – кон и кълвач, вятър и дъжд.

Друго важно уточнение е с какъв знак учителят ще показва началото и с какъв – края, на всеки от епизодите. Добре е първото цялостно изпълнение на звуковата картина да бъде без фон, след което тя да се изпълнява върху записа „Разходка в гората“. Работата по тази задача може да продължи и в следващите чаове, като се добавят нови елементи, например имитиране на вятър и дъжд с промяна на силата, включване на познатите детски ударни инструменти, като клавеси за кълвач, маракаси или триангел за дъжд и др.

 Есенната природна картина може да бъде озвучена както по предложения начин, така и с други подходящи звукоизобразителни средства.

Урок № 16 (с. 19)

Тема: УДАРНИ ИНСТРУМЕНТИ

•   за пеене: песни по избор

•   за слушане:        ударни музикални инструменти – примери, „Спомен за Цирк „Ренц“

Ново понятие: ударни инструменти

Работни понятия: тъпан, барабанче, триангел, клавеси, маракаси

Дейности и умения: обсъждане на принципа на звукоизвличане при ударните инструменти; изпълнение на ритмични движения върху „Спомен за Цирк „Ренц“.

Урокът на тази страница има за цел да обобщи натрупаните представи за ударни музикални инструменти. Снимките представят познатите до момента, като в средата е илюстриран общият принцип на звукоизвличане – удар. Логично е да се обърне внимание, че ударът върху различни материали – кожа, метал, дърво, прави звука различен. Снимките дават възможност за различни въпроси – например кои от тези инструменти първокласниците познават, кои от тях си приличат по външен вид, при кои от тях се използват палки, кой от тях е народен, кой се свързва с маршовата музика, и т.н.

В предложените примери за слушане познатите вече ударни инструменти са подредени по реда на снимките, като започват от барабанче и продължават по посока на часовниковата стрелка. Разпознаването на звука им не е задължително, тук слушането е с цел преговор и обобщение и демонстрира разнообразието на инструментите от този вид.

За слушане е предвиден и „Спомен за Цирк „Ренц“ – пиеса, изпълнявана изцяло от ударни инструменти. Тя е подходяща за определяне на бързината, силата и настроението на музиката.

Играта „Цирк“ се осъществява на фона на тази пиеса чрез ритмично изпълнение на удари с ръце. Задачата има за цел развитие на ритмичност, синхрон между музика и движение и синхрон между всички участници по време на изпълнението. Учениците изпълняват играта подражателно, което изисква от учителя предварително да се ориентира в музиката и да разучи двата леки ритмични комплекса, които съответстват на двата дяла в пиесата.

Предлагаме следния вариант за изпълнение, който отговаря точно на структурата на музиката:

Първи дял: Броим до четири. На едно пляскаме, на две разтваряме ръце встрани, на три пляскаме, на четири – ръце встрани; следва пляскане на едно, две, три, на четири – ръце встрани. Този модел се повтаря четири пъти.

Във втория дял се редуват следните удари: на едно – върху краката, на две –  върху гърдите, на три пляскаме, на четири ръцете се вдигат горе. Този модел се изпълнява седем пъти. На осмия ръцете остават неподвижно вдигнати и след края на музиката пляскат за край.

Началото на изпълнението е след кратко въведение, завършващо със звук на тромба.

Необходимо е всеки от двата ритмични комплекса да се разучи поотделно, а след това да се изпълняват необходимия брой пъти последователно, първо – без музика, а впоследствие – на фона на пиесата. За успешно реализиране на задачата учителят трябва да подава сигнал за начало и за край и да изпълнява движенията едновременно с децата. Работата по тази дейност е в продължение на няколко часа до постигането на желания синхрон. Разбира се, възможно е всеки преподавател да предложи различни движения или да провокира децата да импровизират.

Прецизирането на изпълнението на играта „Цирк“ може да продължи и в следващите часове.

Работа в тетрадката (с. 10)

•       за пеене: „Вълкът и седемте козлета“

•       за слушане: „Вълкът и седемте козлета“, „Спомен за Цирк „Ренц“, музика по избор

Ново понятие: изпълнител

Работни понятия: мъжки, женски, детски гласове, ударни инструменти Дейности и умения: определяне на вида на певческите гласове; използване на различна интонация при изпълнение на ролите в песента; групово изпълнение на ритмични движения върху музика.

Урокът на тази страница въвежда в темата за човешките гласове. Чрез песента на Развигор Попов „Вълкът и седемте козлета“ се представят женски, мъжки и детски гласове, както и понятието „изпълнител“. Специфичното звучене на различните гласове се свързва с конкретните роли в песента, подсказани и в илюстрацията. Същата песен е предвидена и за разучаване в часа. При пеенето децата спонтанно променят гласа си в зависимост от репликите и имитират тембрите на различните изпълнители.

Подходящо е в урока да се направи играта „Познай кой говори“. В нея първокласниците са със затворени очи. Когато учителят докосне един от тях, той изрича предварително уговорена дума. Останалите деца разпознават съученика си по тембъра.

Тъй като този урок е първият от поредица уроци, свързващи музиката и приказката, подходящо е децата да кажат кои са любимите им приказки, и да коментират кой от героите с какъв глас трябва да се озвучи, както и каква по настроение музика е подходяща за характеристика на героите.

Урок № 18 (с. 21)

Тема: МУЗИКАЛНА ПРИКАЗКА (упражнение)

•   за пеене: „Вълкът и седемте козлета“, песни по избор

•   за слушане: Музикална загадка („Баба Яга“)

Понятия: бързо, бавно, силно, тихо, изпълнител, ударни инструменти, пиано

Дейности и умения: озвучаване на текст с подходящи звукоподражания и инструменти; колективно изпълнение на звукова картина.

Урокът на с. 21 има упражнителен и обобщителен характер. В него практически се прилагат натрупани знания и умения за подбор и изпълнение на различни по вид, бързина и сила звуци в зависимост от конкретен сюжет или герой.

Обърканата приказка – компилация от извести приказки, представлява творческа задача, която провокира артистичните способности и въображението на малките ученици. Обръщаме внимание, че този текст, както и всички останали текстове в добуквения период, не е предназначен за четене от децата. Задачата се реализира, като учителят чете на глас, а първокласниците озвучават приказката, като изпълняват звуци на отбелязаните с цветенца места в текста.

След първото прочитане, което ще запознае децата със сюжета, най-логично е да се коментира откъси от кои приказки са разпознали. След това е необходимо първокласниците да предложат какъв звук трябва да има на всяко от отбелязаните места и как да бъде възпроизведен. Озвучаването на приказката може да се направи, като всички деца изпълняват заедно всички „роли“ по предварително уговорен начин, или като „ролите“ се разделят на групи или на отделни ученици. От своя страна учителят трябва да уточни как ще подава сигнал за начало и край на звукоподражанията, както и кои от тях ще се изпълняват с промяна на силата, например звукът на мотора – от по-тих към по-силен, ако той приближава, или препускащи коне – звукът затихва при отдалечаването на каретата и др.

В контекста на приказната тематика за слушане е предложена пиесата „Баба Яга“, този път като музикална загадка за разпознаване. Думите „бавно“ и „бързо“ насочват към използването на бързината като помощно средство при отгатване на заглавието на пиесата. Подходящо е да се припомни и тембърът на пианото чрез въпрос кой инструмент изпълнява тази музика. Работа в тетрадката (с. 11)

Урок № 19 (с. 22)

Тема: КРАТКИ И ДЪЛГИ ТОНОВИ ТРАЙНОСТИ

•   за пеене: песни по избор

•   за слушане: „Разходка в гората“

Работни понятия: кратки и дълги трайности

Дейности и умения: разграничаване по слух на кратки и дълги тонови трайности, съотнасяне на различни трайности с конкретни срички и графично изображение, изпълнение на кратки и дълги трайности със звукоподражания или с музикални инструменти.

Основна цел на илюстрацията, предложена на с. 22, е да въведе темата за различните тонови трайности. Формирането на представите започва с най-общо разграничаване на кратки и дълги трайности. За основа на тази дейност предлагаме да се използват уменията на първокласниците за делене на думата на срички. Чрез различни игрови варианти сричките може да бъдат изпълнявани като кратки и дълги, съответно с кратка или удължена гласна. Учениците трябва сами да произнесат обръщенията „Маа-моо“, „Моо-ни“, „Ми-лаа“, „Ча-ра“ по указания в учебника начин, като предварително наблюдават в кои от сричките гласната е удължена. След това те могат да потърсят и други варианти за изговарянето на тези обръщения, като редуват произволно кратки и удължени срички. Различните варианти може да се направят и с играта „Ехо“ – учителят изговаря силно по посочен начин думата, а децата я повтарят тихо, като спазват продължителността на сричките.

 Предлагаме и модел за игра с имена, които може да се произнесат по различни начини в зависимост от редуването на кратки и удължени срички, както е показано в учебника с думата „бабо“. Играта може да се направи по различни начини; ето някои идеи: учителят изговаря името на дете по един от начините, посочени в учебника, а учениците наблюдават сричките и отгатват кой модел е използван; всяко дете изговаря името си по избран от него начин; учителят посочва на всяко дете по кой от начините да изговори името си. Изборът на вариант на играта трябва да бъде съобразен с възможностите на децата, да не ги затруднява, а да ги стимулира да участват с желание.

Работата за осъзнаване и разграничаване на кратки и дълги тонови трайности продължава и чрез играта „Птици в гората“. В нея се съпоставят дълги трайности (граченето на гарвана) и кратки трайности (писукането на малкото птиче), като по-дългата тонова трайност (условно половина), е равна на двете кратки (условно четвъртини). Необходимо е първокласниците да наблюдават графичното изображение на двата вида трайности – с дълги и с къси линии (макар че ще ги изпълняват по-скоро подражателно), и да определят коя от птиците ще имитират с дълги и коя – с кратки звуци. Двата модела трябва да се изпълнят от всички деца, а след това – и от две групи, които се редуват. За по-точното изпълнение на звуци с различна продължителност е подходящо децата да добавят и движения с ръце – ръцете се движат подобно на крила, като на една дълга сричка „гаа“ съответства движение надолу и нагоре; с ръка се имитират човки на птичета, като всяко движение отговаря на една сричка „пи“. Играта се разучава без музика, а учителят я ръководи и изпълнява едновременно с децата сричките и движенията. Впоследствие се прави върху фона на „Разходка в гората“, където музиката подпомага ритмичното изговаряне на сричките. В някои от следващите уроци към изговарянето на сричките може да се добавят детски ударни инструменти – различни инструменти за двете „роли“. По-късно говорът може да отпадне и ритъмът да се изпълнява само с инструменти.

Песните в урока са по избор на учителя.

Урок № 20 (с. 23)

Тема: КРАТКИ И ДЪЛГИ ТОНОВИ ТРАЙНОСТИ (упражнение)

•   за пеене: „Дъжд ми вали, сняг ми трупа“

•   за слушане: „Цветаново хоро“, музика по избор

Работни понятия: кратки и дълги трайности, силно, тихо

Дейности и умения: наблюдаване на кратки и дълги тонови трайности и съотнасяне с конкретни срички и графично изображение, ритмично изговаряне на текст с промяна на динамиката.

Урокът на тази страница има упражнителен характер. В него се разучава народната песен „Дъжд ми вали, сняг ми трупа“. При представянето ѝ е необходимо учителят да обърне внимание на текста – наличие на думи от стар и диалектен говор, който той трябва да обясни. Например „педвески“ – ризи. За по-лесното възприемане и научаване на народните песни винаги е добре на децата да се „преразкаже“ текстът, да се обясни не само значението на отделните думи, но и съдържанието. Тук това може да стане с помощта на илюстрацията, която прави връзка с веселата и игрива мелодия.

Предложената задача за изговаряне на сричките „дан ду ду ду ду лее“ на групи има за цел наблюдение върху промяната на силата. Първо се разучава

3. Книга за учителя по музика за 1. клас – Г. Калоферова и др.

ритмичното изговаряне на тези срички с целия клас заедно. След това децата се разделят на три групи и изпълняват говора с „наслагване“, като учителят подава знак кога към първата група да се включи втората, а после – и третата. Завършекът може да бъде, като трите групи спрат едновременно – по-лесен вариант, или като спират една след друга по указание на учителя. Важното е учениците да установят, че когато участват всички, звукът е най-силен, а найтих е, когато участва само една от групите. В този или в следващ час изговарянето на срички може да се замени с пляскане, с почукване с молив по чина или с детски ударни инструменти, като отново се наблюдава как се променя силата при промяната на броя изпълнители.

Начинът, по който са изписани сричките „дан ду ду ду ду лее“, въвежда и в темата за кратките и дългите тонови трайности. Тук първокласниците лесно ще установят, че последната сричка „лее“ се изпълнява по-дълго.

Урок № 21 (с. 24)

Тема: ПЕСЕНТА НА ЗВЪНЧЕТАТА (упражнение)

•       за пеене: „Песента на звънчетата“, „Дъжд ми вали, сняг ми трупа“

•       за слушане: ударни музикални инструменти – примери, произведения по избор

Работни понятия: мелодия, песен

Дейности и умения: коментар на особеностите на мелодията и настроението на песента; изразяване на собствено отношение към настроението на песента.

От тази страница започва подготовката на репертоар за наближаващите коледни и новогодишни празници. Тук предлагаме за разучаване традиционната немска песен „Kling glockchen klingelingeling“ с български текст и заглавие „Песента на звънчетата“. Тя е с малък тонов обем и лесна за запомняне мелодия, съдържа звукоподражания, подходящи за озвучаване с триангел или звънчета. Добре е, след като коментират текста и настроението на песента с помощта на дадените определения, първокласниците сами да предложат с какво е подходящо да се свири на сричките „зън-зън“. За упражнение на понятието „мелодия“ учителят може да изпълни мелодията на песента с неутрална сричка или само със сричката „зън“, а децата да установят, че характерът не се променя, самата мелодия и без текст звучи игриво, весело и скокливо. Така ще се затвърди представата за мелодията като изразно средство и ще се преговори понятието „песен“ като произведение, в което текст и музика са в единство.

В този час може да се изпее и народната песен „Дъжд ми вали, сняг ми трупа“, като се обърне внимание върху различното звучене на двете песни с различен произход – българска народна и немска. Това ще обогати представите на първокласниците за специфичното звучене на българския фолклор.

Слушането на познатите примери, изпълнени от ударни инструменти, ще припомни техните тембри, част от които ще се използват за съпровода в следващия урок.

•   за пеене: „Песента на звънчетата“, изучавани песни

•   за слушане: из „На шейна“

Ново понятие: съпровод

Работни понятия: ударни инструменти, клавеси, маракаси, кратки и дълги трайности

Дейности и умения: преговор на принципа на звукоизвличане при ударните инструменти, изпълнение на съпровод с ударни инструменти в съответствие с елементарен графичен запис на метрум и ритъм.

За този час е предвидена първата задача за изпълнение на ритмичен съпровод към инструментално произведение. Това е дейност, която изисква създадени вече навици за следене и реагиране на жестовете на учителя, както и синхрон между учениците изпълнители и звучащата музика. За основа на изпълнението се използва ритмичен модел, в който се редуват две кратки и една дълга трайност. При разучаването на съпровода е нужно да се спази последователността: учениците откриват с помощта на записа в учебника колко кратки и колко дълги трайности съдържа моделът; всички разучават ритъма с пляскане; изпълняват го на две групи, като се редуват: първо – без музика, а след това – върху звучаща музика – пиесата „На шейна“ от Леополд Моцарт; изпълняват съпровода по групи с два различни тембъра (в случая са предложени клавеси и маракаси), без и със звучаща музика.

Пиесата „На шейна“ съдържа ярка звукоизобразителност и коментарът на нейното настроение може да послужи за начало на урока. Записът за слушане, който ще се съпровожда, съдържа знак за начало, в който на триангел двукратно се изпълнява предложеният ритмичен модел. Това ще помогне на децата да се организират, а и ще им подскаже ритмичния модел, който трябва да изпълняват. Съобразно структурата на пиесата най-добре е групите да се редуват, като всяка от тях изпълнява модела по четири пъти.

При подготовката на тази дейност учителят ще въведе и новото понятие „съпровод“. Важно е да се обърне внимание, че съпроводът няма водеща роля и силата, с която се изпълнява, не трябва да заглушава звучащата музика. Друго необходимо уточнение е, че учителят подава знак за начало и край на всяка една от групите.

В илюстрацията на с. 25 са вплетени познати на първокласниците ударни инструменти. Децата ще ги назоват и ще коментират кои от тях подхождат на характера на пиесата „На шейна“.

Урок № 23 (с. 26)

Тема: БЪДНИ ВЕЧЕР. СЪПРОВОД (упражнение)

•   за пеене:             „Коледа“, „Песента на звънчетата“, „Дъжд ми вали, сняг ми трупа“

•   за слушане: из „На шейна“, музика по избор

Работни понятия: кратки и дълги трайности, ударни музикални инструменти, барабанче, триангел, маракаси, клавеси

Дейности и умения: наблюдаване на кратки и дълги тонови трайности и съотнасяне с конкретни срички и с графично изображение; изпълнение на кратки и дълги тонови трайности; коментар на обредите, свързани с Бъдни вечер.

 Следващите страници продължават темата за приближаващите коледни празници. Добре е в разговор в клас по тази тема да се използват както личните впечатления на децата, така и знанията, които те получават в часовете по околен свят.

Илюстрацията на с. 26 въвежда в коледната атмосфера, като представя най-общо християнската традиция. В този час може да се поговори за символите на празника – коледното дърво, коледната украса, религиозната първооснова на празника, като се акцентира върху външните му светски изяви в дома и извън него. Добре е в този разговор да стане дума и за приобщаването към празника на множество хора и от други религии. Ако в класа има деца от други етноси и вероизповедания, те да разкажат празнуват ли Коледа и как, както и какви празници, аналогични на Рождество Христово, има в техните религии. Това би било особено ценно в регионите със смесено етническо население, тъй като, познавайки и уважавайки правото на различие у другия, децата се възпитават в дух на религиозна и етническа толерантност.

В урока за разучаване е предвидена песента „Коледа“ от Добри Христов. На страницата е предложена и схема, която служи за наблюдение на кратките и дългите тонови трайности в началото на песента и съответстващите им срички. Първокласниците трябва да ги изпълняват, като пеят и пляскат с ръце на всяка сричка. При това е нужно да се обърне внимание, че на дългите трайности ръцете трябва да се задържат по-дълго. На следващ етап пеенето може да бъде наум, а по-късно пляскането да се замени с ударен инструмент по избор. Работа в тетрадката (с. 12)

Урок № 24 (с. 27)

Тема: КОЛЕДА. КОЛЕДУВАНЕ. КОЛЕДАРИ

•   за пеене: „Коледа“, коледни и зимни песни по желание

•   за слушане: „Станенине, господине“ – коледарска песен

Работни понятия: коледуване, коледари

Дейности и умения: коментар на коледуването и на други традиции, свързани с Коледа.

Темата за Рождество Христово присъства и на тази страница, но сега акцентът е върху българската традиция на коледуването. За въвеждане в темата за коледарската обредност може да послужи илюстрацията на страницата, чрез която децата ще се запознаят с някои от типичните белези на коледуването. Първокласниците е необходимо да знаят, че това е зимен мъжки обичай, свързан с пожелания за здраве и плодородие, които коледарите отправят във всеки дом. Те пеят песен на стопанина и на всеки член от семейството и отправят коледарска благословия, а стопанката ги дарява с колачета и плодове – символи на плодородието.

За слушане е предложена автентичната народна песен „Станенине, господине“ в изпълнение на мъжка певческа група, в която учениците могат да разпознаят звученето на мъжките гласове.

Работа в тетрадката (с. 13)

•   за пеене: „Люлчина песен“, „Влакчето“, „Песента на звънчетата“

•   за слушане: „Зимна песничка“

Нови понятия: хор, диригент

Работни понятия: сила, бързина, изпълнител, детски хор

Дейности и умения: разпознаване на звучността на детски хор; определяне на настроение, бързина, сила в слушана музика.

В контекста на коледните празници на тази страница са въведени понятията „хор“ и „диригент“. Снимката е на Детския хор на Българското национално радио, чиито коледни концерти са традиция.

 Понятието „хор“ се представя на първокласниците като голяма група от изпълнители, които пеят заедно, а диригентът ръководи изпълнението. Добре е да се направи аналогия между колективното пеене на класа в час под ръководството на учителя и хоровото изпълнение под ръководството на диригент. За слушане е предложена популярната песен от Христо Недялков „Зимна песничка“, станала емблематична за коледните празници у нас. С това изпълнение учениците ще се запознаят със звучността на детски хор, като разпознаят в него детските гласове. Песента е подходяща за определяне на настроение, бързина, сила, за наблюдение на звукоизобразителност в сричките „зън-зън-зън“, дава възможност за импровизиране на съпровод.

В урока е подходящо да се изпеят песни с различни характер, динамика и темпо с цел първокласниците да осъзнаят ролята на диригента – в случая учителя, който с жестове им показва силата и бързината на изпълнение. За тази цел са подходящи „Люлчина песен“ – в тиха динамика и бавно темпо, и „Влакчето“, където учителят ще показва промяната на бързината и силата във всеки от куплетите.

Работа в тетрадката (с. 14)

Примерно наблюдение № 3 (с. 28) Тема: ХОР

Наблюдението, предложено на тази страница, може да се осъществи чрез посещение на репетиция или концерт на хоров състав – училищен, самодеен, професионален и т.н. Предварително учениците трябва да се насочат да наблюдават какви гласове пеят в този хор – мъжки, женски или детски, какви указания дава диригентът, какви песни изпълнява съставът, и др. Ако в населеното място няма хоров състав, учителят може да подбере от интернет подходящи хорови изпълнения – например на Детския хор на БНР, Детския хор „Антониано“ и др. Децата могат да споделят и свои впечатления от концертни хорови изяви, които са наблюдавали на живо или по електронните медии.

•   за пеене: зимни и коледни песни по избор

•   за слушане:        из „Коледа“ – група „Б.Т.Р.“, „Wе Wish You a Merry

Christmas“ – английска коледна песен, музика по избор

Нови понятия: солист, публика

Работни понятия: изпълнител, песен, хор, диригент, мелодия, съпровод

Дейности и умения: съставяне на музикална програма, изпълнение на песни със солисти.

Логичен завършек на работата през последните часове е провеждането на коледен концерт в класната стая. Идеята е да се включи музика от различни жанрове, изучавана в клас или позната на децата от извънучилищния им живот. При съставянето на програматa първокласниците могат да проявят индивидуалните си предпочитания, като подберат песните за изпълнение и музиката за слушане, стихотворения и кратки текстове, които знаят, да изявят своите артистични способности като солисти, хористи, инструменталисти и др. В контекста на подготовката се въвежда понятието „солист“ в смисъла на самостоятелен изпълнител, а самата организация на празника въвежда и понятието „публика“. Важно е да се отбележи, че участието на деца солисти трябва да става единствено по тяхно желание и да се даде възможност за изява под различна форма на всички желаещи независимо от техните постижения. В подготвителните дейности се затвърдяват също понятията „хор“, „диригент“, „мелодия“ и „съпровод“. Предвидено е да прозвучат и познатите откъси от песни, традиционно свързвани с празника Коледа – на група „Б.Т.Р.“ и английската „We Wish You a Merry Christmas“, в която учениците могат да разпознаят също изпълнение на солист.

Работа в тетрадката (с. 15)

Урок № 27 (с. 30)

Тема: НОВА ГОДИНА. СУРВАКАНЕ

•   за пеене: зимни песни по избор

•   за слушане: из „Дунавско хоро“

Работни понятия: сурвакане, детски хор, солист

Дейности и умения: коментиране на фолклорни обреди с участието на деца – сурвакане; колективно и солово изпълнение на песни.

Страницата ни пренася от сферата на коледарската обредност към друг зимен обред – сурвакането. Говорейки за зимните народни обичаи и традициите, запазени до днес, добре е да се акцентира както върху тяхната обвързаност с календара, особеностите във външната, представителната им страна, но също и върху съдържанието и символиката, които всеки обичай носи. Първокласниците трябва да знаят, че сурвакането се извършва по повод на Новата година, на 1 януари, в него участват само деца и има смисъл на пожелание за здраве, дълголетие и плодородие. Във връзка с това е добре да се обясни характерното за направата на сурвачките и неговата символичност, например изборът на дряновото дърво, което е много жилаво, цъфти първо, а узрява последно, символизира здраве и дълъг живот; кръгът, в който се огъва дрянът, символизира слънцето и вековечния живот на природата; нанизите със сушени плодове и пуканки – плодородието. Добре е работата по тази тема да се съчетае с направата на сурвачки в часа по изобразително изкуство. Предлагаме по желание и разучаването на следната най-популярна благословия за здраве и плодородие:

Сурва, сурва година,          пълна къща с коприна, весела година!            червена ябълка в градина, Едър клас на нива,           живо-здраво до година, голям грозд на лоза, до година, до амина! жълт мамул на леса,

Предложеният за слушане откъс е от „Дунавско хоро“ на Д. Илиев, тъй като то се е превърнало в медиен знак за празника на българина и е свързано с колективното му съпреживяване. Във връзка с това е логично да се коментира настроението, което музиката носи, както и кога, къде и по какъв повод звучи. В този разговор естествено ще стане дума и за присъствието на музиката в електронните медии и контакта на децата с нея чрез радиото и телевизията.

Добре е учителят да даде възможност на желаещите деца да импровизират движения при следващо прослушване на примера.

Работа в тетрадката (с. 16)

Урок № 28 (с. 31)

Тема: ЗИМНО ХОРО (преговор)

•   за пеене: „Зимно хоро“, изучени песни

•   за слушане: „Зимна песничка“

Работни понятия: кратки и дълги трайности, съпровод, детски хор, мелодия

Дейности и умения: разпознаване на песен по характерен мотив; разпознаване на звучността на детски хор; наблюдаване на кратки и дълги тонови трайности и съотнасяне с конкретни срички; подбор на подходящи инструменти за съпровод.

Работата на тази страница продължава развитието на конкретни музикални умения чрез дейности, обединени от зимната тематика.

Песента за разучаване е „Зимно хоро“ от Петър Ступел. Тя се отличава с ярка подвижна и скоклива мелодия. При първото ѝ прослушване учителят може да даде двойки понятия, свързани с характера ѝ, например плавна – скоклива, игрива –  спокойна, весела – тъжна, от които първокласниците да изберат подходящите. Така се подпомага и осмислянето на понятието „мелодия“ като изразно средство в музиката. След това децата сами могат да предложат с каква бързина и сила е подходящо да се изпълни песента.

С дълги и къси чертички са представени различните трайности на сричките в припева. Необходимо е децата да обърнат внимание на редуването на две кратки с една дълга сричка и да го съблюдават при пеене. При пляскането с ръце на всяка от сричките учителят следва да изисква при дългата сричка ръцете да се задържат. Така, когато пляскането се замени с ударен инструмент по избор, ще се постигне точно изпълнение на ритъма. Добре е на това упражнение да се отдели самостоятелно време в урока, като се спази последователността: децата пеят на глас и пляскат едновременно, пеят наум и пляскат, пеят наум и свирят едновременно.

Разположението на чертичките в посока от горе надолу тук не е обект на специално внимание, но е добре учителят да отбележи, че на това място гласът започва да пее високо и постепенно слиза надолу. Това е подготовка на темата за тоновата височина и посоката на движение на мелодията, която предстои в следващите часове.

Музикалната загадка за слушане има за цел разпознаване на „Зимна песничка“ и детски хор. Ако учениците се затруднят, учителят може да предложи няколко заглавия от репертоара за слушане, сред които те да разпознаят вярното.

Работа в тетрадката (с. 16)

Урок № 29 и 30 (с. 32)

Тема:  КУКЕРИ, СТРАХОВИТА МУЗИКА. РИСУВАНЕ ПО МУЗИКА (упражнение)

• за слушане: Кукерски звънци, из „Кукерски танц“, из „Нощ на голия връх“, музика по избор

Работно понятие: кукери

Дейности и умения: запознаване с образността и символиката на кукерските игри; определяне на настроението на инструментална музика с помощта на зададени определения; изразяване на лично отношение към настроението на музиката; рисуване по музика.

Темите на стази траница са две – „Кукери“ и „Страховита музика“. В техния контекст се представят образността и символиката на един от най-атрактивните обичаи, запазени до днес – кукерските игри. Считаме, че по-близко до възприятията на първокласниците е разглеждането на обреда като символизиращ прогонване на злото в началото на новата година и в края на зимата. Така той битува предимно в западните части на страната. Ако учениците са от регион, където кукерските игри традиционно се провеждат по Сирница (в Тракия), е възможно разясняването им и като обред за плодородие преди началото на новия земеделски сезон. И в двата случая е необходимо да се обърне внимание върху външния вид на кукерите – страховити маски, облекло от кожи, присъствие на звънци и хлопки в костюма, и тяхното предназначение във връзка със символичното прогонване на злото и отваряне на пътя за добро, плодородие и благоденствие. За слушане е предложен автентичен звуков материал, изобразяващ звука на кукерските звънци.

Предвидено е и слушане на откъс от „Кукерски танц“ на В. Казанджиев – ярка и характеристична пиеса, съдържаща илюстративни елементи. С помощта на учителя и предложените на страницата определения учениците могат да опишат характера на музиката и да открият в нея звученето на типичните за кукерите звънци и хлопки.

В рамките на темата „Страховита музика. Рисуване по музика“ в урока се слуша откъс от „Нощ на голия връх“ на М. Мусоргски – ярък пример за звучността на оркестъра. Първокласниците могат да коментират кой популярен приказен сюжет или филмов герой може да бъде озвучен с тази музика, да се опитат да съчинят своя приказка по нея или да импровизират движения.

Характерната образност на откъсите за слушане на страницата е подходяща за рисуване по музика. След коментар на настроението на музиката първокласниците ще нарисуват картина, чието внушение да се свързва със слушаните откъси. Добре е в тази дейност да не се търси единствено пряката илюстративност, а да се акцентира върху използването на подходящи цветове и форми, илюстриращи настроението на музиката. Разбира се, възможно е и изобразяване на типизирана кукерска маска или костюм.

Работа в тетрадката (с. 17)

Урок № 31 (с. 33)

Тема: ПРОВОДИ МЕ МАМА (упражнение)

•   за пеене: „Карамфилке“, „Опни ми, тропни ми“

•   за слушане: тъпан – пример

Работни понятия: тъпан, барабанче, марш

Дейности и умения: разпознаване на равномерна двувременна пулсация с опора върху графично изображение; разпознаване на тъпана по тембър.

Урокът на тази страница има упражнителен характер. С помощта на схемите децата трябва да си припомнят начините на пляскане при равномерно броене на две и на три и да отгатнат на колко се брои песента „Проводи ме мама“. Илюстрацията подсказва да се направи сравнение между маршовата музика и тази народна песен. Необходимо е, след като се установи, че се броят по един и същи начин – равномерно на две, първокласниците да се насочат към различното настроение и звучене на мелодията. В контекста на народната музика е и музикалната загадка, в която трябва да се разпознае звучността на тъпана. Тъй като децата често се затрудняват при разграничаването на тъпан от барабан, илюстрацията насочва към връзката на всеки от тези инструменти със съответната музика: на тъпана – с народната, а на барабанчето – с марша.  Работа в тетрадката (с. 18)

Урок № 32 (с. 34)

Тема: КОНТРАБАС

• за пеене: „Рибка“ Ново понятие: контрабас

• за слушане: тема на слона, „Слонът“, валсове по избор

Работни понятия: мелодия, съпровод, пиано, валс

Дейности и умения: запознаване с тембъра и външния вид на контрабаса; разпознаване на пианото по тембър; разпознаване на равномерна тривременна пулсация и валс; импровизиране на танцови движения.

Следващите страници запознават учениците с още два от изучаваните в 1. клас инструменти – контрабас и цигулка. Последователното въвеждане на два инструмента от една и съща група позволява съпоставката им по различни показатели – големина, форма, устройство, начин на свирене, звучност.

Снимката на с. 34 представя контрабаса. Изображението дава възможност да се наблюдават наличието на струни, начинът, по който се държи, свиренето с лък, както и големината на инструмента. Добре е учителят да обърне внимание върху връзката между големината и плътния нисък звук, като в случая е подходяща аналогията с човешките гласове – сравнение на мъжкия глас с женския и детския. За слушане се предлага кратката пиеса „Слонът“ от Камий Сен-Санс в два варианта. В темата на слона първокласниците ще се запознаят със специфичния тембър на контрабаса и ще коментират неговото звучене. Ако децата го наричат „дебело“, учителят трябва да обясни, че е правилно да се нарича „ниско“ и „плътно“, макар темата за тоновите височини тепърва да предстои. В оригиналния вариант на пиесата, изпълнена от контрабас и пиано, първокласниците ще разпознаят пианото като съпровождащ инструмент, ще затвърдят понятията „мелодия“ и „съпровод“ по отношение на една инструментална творба.

Добре е, когато слушат пиесата, учениците сами да определят на колко се брои, да си припомнят, че това броене е характерно за валса, и при следващо прослушване да пляскат с ръце едновременно със записа. Творбата и илюстрацията към нея дават възможност да се коментира валсът в негово характеристично проявление – в бавно темпо и с пародийни елементи; да се дискутира каква е ролята на бързината и звучността на контрабаса за обрисуване на „героя“.

В този урок първокласниците могат да разпознаят валса и в позната музика от училищния репертоар – например Валс из балета „Спящата красавица“, или да определят кой текст от песента „Рибка“ се изпълнява с валсова мелодия.

Работа в тетрадката (с. 18)

•           за пеене: „Снежинки“, зимни песни

•           за слушане: из „Капричио № 24“, „Слонът“ Ново понятие: цигулка

Работни понятия: контрабас, марш, валс, мелодия

Дейности и умения: запознаване с тембъра и външния вид на цигулката; сравняване на контрабас и цигулка по външен вид и тембър; затвърдяване на тривременния метрум и разпознаване на валс.

Задачите, предвидени на тази страница, са логично продължение на работата в предишния урок – затвърдяване на тривременния метрум и наблюдаване на проявленията на валса, развитие на тембровия слух. Новият елемент в урока е запознаване с цигулката.

Песента за разучаване е „Снежинки“ от Христо Недялков. Тя е валсова, но тъй като се изпълнява „ала бреве“, не е подходяща за определяне на тривременната пулсация. Разпознавянето на валса в този случай е на базата на характерната му изразност – мелодията е танцувална, лека, нежна, плавна. Учителят може да предложи разнообразни определения, сред които децата да подберат подходящите. Изразността на валсовата песен може да се коментира и в сравнение с мелодията на „Слонът“.

Цигулката е представена чрез пиесата „Капричио № 24“ от Паганини, която демонстрира отлично възможностите и тембъра на инструмента. С помощта на

снимките на двете страници учениците ще направят сравнение между цигулка и контрабас. Добре е да се обърне внимание върху приликите във формата, устройството и начина на свирене – наличие на струни и извличане на звука с помощта на лък, както и да се открият различията в големината, начина, по който се държат двата инструмента, и тяхната звучност. Работа в тетрадката (с. 19)

Урок № 34 (с. 36)

Тема: ВИСОКИ И НИСКИ ТОНОВЕ

•   за пеене: „Топка“, „Снежинки“, „Карамфилке“

•   за слушане: „Птичета и мечета“

Работни понятия: високо, ниско, песен

Дейности и умения: разграничаване и наблюдаване на високи и ниски тонове в песен; игра „Птичета и мечета“ – двигателно реагиране на височината на тоновете.

Формирането на звуковисочинни представи, осъзнаването и разграничаването на тонове с различна височина и стабилизирането на интонирането са дълъг и сложен процес, който изисква продължителна работа. На този ранен етап от обучението се поставя основата на осъзнаването на звуковисочинните отношения чрез най-общото разграничаване на ниски и високи тонове, разпознаването им и правилното им назоваване.

За подпомагане на правилната ориентация в звуковите височини се използва песента „Топка“. На основата на традиционната френска песен „Чучулигата“ е предложен български текст, в който с помощта на думите „горе“ и „долу“ се обозначават най-високите и най-ниските тонове в мелодията. Добре е на тези места в песента децата да показват с ръце „високо горе“ и „ниско долу“, както е указано на рисунките на страницата. По този начин осъзнаването на понятията „високо“ и „ниско“ ще се подпомогне и двигателно.

По отношение на изпяването и разпознаването при слушане на високи и ниски тонове отлични резултати дава аналогията с гласовете на птичета и мечета. Това е причината за слушане да предложим музикалната картина „Птичета и мечета“, записана специално за учебника с дидактична цел. В нея се съдържат шест малки фрагмента, изпълнени на пиано, с преобладаващи високи или ниски тонове. При първото прослушване децата могат да кажат дали разпознават птиче, или мече, съответно да го имитират с движения. При следващото слушане обаче е добре да показват с ръка и да назовават високите и ниските тонове.

При преговора на песента „Снежинки“ учителят може да обърне внимание върху най-високия тон в припева в края на думата „въртим“ и да насочи вниманието към точното му и леко изпяване с „висок глас“. Подходящи за наблюдение на високи и ниски тонове са и думите „дръж“, „дърпам-дърпам“, „насам-натам“ в припева на песента „Карамфилке“ (това може да се направи в този или следващ урок по преценка на учителя). Работа в тетрадката (с. 20)

Урок № 35 (с. 37)

Тема: ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ НА МЕЛОДИЯТА

•   за пеене: „Топка“, „Влакчето“

•   за слушане: „Стълбичка“, посока на движение – звукови примери

Работно понятие: мелодия

Дейности и умения: разграничава възходящо и низходящо движение; разграничава постепенно движение и повтарящи се тонове; свързва посоката на движение с графичен модел.

Урокът на с. 37 продължава работата по разграничаването и разпознаването на звуковисочинните отношения. В този час те се конкретизират в наблюдаване и определяне на посоката на движение на мелодичната линия – нагоре, надолу, повтарящи се тонове с еднаква височина.

За наблюдение се използва популярната мелодия от Борис Тричков „Стълбичка“. Илюстрацията в учебника има за цел да създаде зрителна опора на дейностите по наблюдение и анализиране на различните видове мелодическо движение. В началото учениците трябва да се ориентират най-общо, че мелодията започва с движение нагоре и завършва с движение надолу и това съответства на текста. Необходимо е учителят да обърне внимание, че на думите „стълбичка“ височините на тоновете не се променят. При изпълнението на мелодията с текст всяко дете пее и едновременно с това следи „стъпалата“ – срички в учебника. Следващият етап е изпяване на мелодията, като първокласниците пеят и показват с ръка движенията нагоре и надолу и отбелязват всяка сричка на различна височина, а при повтарящите се ръката показва сричките на една и съща позиция.

Подходящо за наблюдение на посоката на мелодическо движение е и началото на песента „Влакчето“ – „Влакът тръгва трака-трак, тракат колелата в такт“, при което децата могат да отгатнат дали влакчето се изкачва нагоре, или се спуска надолу, както и да отчетат повтарящите се тонове на сричките „трака-трак“. Тази здача не е лесна и затова е добре да се направи на дъската графика на движението на мелодията или учителят да показва едновременно с децата, за да имат и зрителна опора.

Примерите за слушане съдържат осем звукови откъса с възходяща или низходяща посока. Подходяща за отгатване на посоката на движение е играта „Самолети“. При нея изходната позиция на ръката е хоризонтално на височина на гърдите и при подаден знак – звук, който се издига нагоре, или звук, който се спуска надолу, децата променят посоката на движение на самолета, като го издигат или го приземяват.

Работа в тетрадката (с. 20)

Уроци № 36 и 37 (с. 38, 39) Тема: РЪЧЕНИЦА

За пеене: „Свири рак“

За слушане: „Изгряла е месечинка“ – народна мелодия, „Тонина ръченица“

Ново понятие: ръченица

Работни понятия: тъпан, мелодия

Дейности и умения: неравномерно броене и отмерване на три; разпознаване на тъпан по външен вид; изпълнение на метрума, характерен за ръченицата, с пляскане и с ударни музикални инструменти; изпълнение на основни танцови движения на ръченица.

На с. 38 и 39 са разположени два урока. Описването им паралелно е продиктувано от факта, че те имат обща тема – ръченица, а отделните аспекти при представянето на музиката и танца може да бъдат композирани в различна последователност в зависимост от доучилищната подготовка на първокласниците и желанието на учителя. 

Работата по с. 38 има за основна задача запознаване с неравномерната пулсация на три, характерна за размер ⁷₈ и ръченицата.

Предвидената за разучаване народна песен „Свири рак“ подготвя слухово възприемането на тази нова метрична организация. Предвид популярността на ръченицата е възможно някои деца да я познават и дори да могат да изпълняват основните танцови движения. В тези часове е важно учениците да усетят спецификата на неравномерната пулсация на три, да я свързват с графично изображение и да я отчитат с пляскане с ръце, като се стремят да бъдат ритмични и да пляскат в синхрон. Предложената графична схема е опора при броенето и отмерването на три със задържане на третия удар. Добре е учителят да обърне внимание, че за разлика от схемата, изобразяваща броенето на три при валса (с. 11), на тази схема и трите цифри са плътни, което подсказва изпълнение на три силни удара, а цифрата 3 е „удължена“ и вписана в правоъгълник, което указва задържането. Във връзка с това, когато децата пляскат, учителят трябва да изисква на три ръцете да се задържат по-дълго събрани. След като успеят да изпълнят синхронно и ритмично пулсацията с пляскане, първокласниците трябва по този начин да съпровождат мелодията „Изгряла е месечинка“, като се редуват на групи. В следващия урок класът може да се раздели на две, като едната група пляска с ръце, а другата свири с клавеси. Най-подходящо е смяната на групите да става на всеки четири такта.

По същия начин може да се съпровождат инструменталните епизоди между куплетите на песента „Свири рак“.

Илюстрацията на с. 38 се използва за разпознаване на тъпана по външен вид.

На с. 39 изображенията имат за цел да акцентират върху начина, по който е най-разпространено танцуването на ръченицата – по двойки, с елементи на надиграване. Често децата спонтанно започват да играят ръченица, тъй като тя е позната от обучението им в доучилищния период. Обичайно те изпълняват подскоци с ръце на кръста, без да отчитат характерното задържане в музиката. Необходимо е учителят да обърне внимание и да съблюдава задържането да се отразява и в стъпките, така че танцовите движения да са ритмични и в синхрон с музиката. Примерите за слушане „Изгряла е месечинка“ и „Тонина ръченица“ са подбрани към конкретните задачи така, че темпото на музиката да съответства на възможностите на първокласниците. Работа в тетрадката (с. 21)

Примерно наблюдение № 4 (с. 40)

Тема: МУЗИКАТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК

На тази страница предлагаме поредното наблюдение в извънучилищна среда, свързано този път с празничната музика. Почти във всички населени места се провеждат тържества по повод на Трети март, празникът се отбелязва и в повечето училища. Логично е вниманието на децата да се насочи към музиката, която съпътства честванията. Първокласниците могат да коментират музика с какво настроение звучи на празника, маршова или танцувална е тя в тържествените моменти, да обърнат внимание участва ли хор в някое от изпълненията. Особено внимание следва да се обърне върху прозвучаването на Националния химн и поведението на хората през това време.

Урок № 38 (с. 40)

Тема: „РОДИНА“. ТЪРЖЕСТВЕНА МУЗИКА (упражнение)

•   за пеене: „Родина“

•   за слушане: „Вятър ечи“, Химн на Република България, „Синовен дълг“

Работни понятия: мъжки, женски, детски гласове, силно, тихо, марш

Дейности и умения: определяне на настроението на песен и на инструментална музика; определяне на вида на певческите гласове; обсъждане на ролята на марша в празника.

Работата по тази страница е свързана тематично с Националния празник на България Трети март. По отношение на учебната програма по музика в урока се обогатяват представите за функциите на маршовата музика във връзка с празника.

Новата песен „Родина“ е една от най-обичаните традиционни училищни песни. Тя съдържа типичните интонационни, ритмически и характерови белези на марша и първокласниците без затруднение ще го разпознаят. Добре е, след като коментират настроението на текста, децата сами да предложат каква бързина и сила са подходящи за изпълнението на песента и как трябва да прозвучи тя – нежно, бодро, спокойно, отчетливо и т.н.

Темата на урока предполага децата да споделят виждали ли са на живо или

по телевизията тържества за отбелязване на национален празник, каква музика излъчват в празничния ден по радиото и телевизионните канали и т.н.

Във връзка с музикалния облик на празника за слушане са предвидени Химнът на Република България и възрожденската песен „Вятър ечи“ от Добри Чинтулов. Достатъчно за учениците в 1. клас е да се каже, че химнът е тържествена музика, която звучи при всички важни събития, а децата могат да го свържат и с издигането на националния флаг при тържествата за откриването на учебната година, както и със знанията си за ролята на химна и националния флаг от уроците по околен свят. В песента „Вятър ечи“ учениците трябва да разпознаят мъжките гласове в хора.

•           за пеене: „Родина“, „Барабан“

•           за слушане: тромпет – пример, из Концерт за тромпет, Валс Ново понятие: тромпет

Работни понятия: марш, валс, ръченица, ударни инструменти

Дейности и умения: запознаване с външния вид и тембъра на тромпета; подбор на определения за тембър; разпознаване на маршови песни от репертоара за пеене; разпознаване на валс в инструментален откъс.

Съдържанието на страницата е свързано с работа в следните основни посоки – запознаване с тембъра и външния вид на тромпета и затвърдяване на жанровите белези на маршовата песен.

Тромпетът е представен с два музикални примера, свързани с едни от най-типичните му прояви. В първия прозвучават сигнали, представящи инструмента чрез мотиви с тържествен и призивен характер. Обикновено за децата е интересно да научат, че такива сигнали са поставяли началото на важни церемонии в миналото – посрещане на кралски особи, отдаване на военни почести и т.н. Във връзка с тази функция може да се коментира кои от предложените на страницата определения подхождат на звучността на тромпета. Другият пример показва виртуозните възможности на инструмента в класическата практика.

След обобщаване на чертите на жанра марш в предходния урок и на базата на вече натрупания слухов опит първокласниците в този час трябва да определят кои от посочените на страницата песни са маршови. За разграничаване на изучените пулсации в музикалната загадка се разпознава валс. Във връзка с това може да се поговори, че освен по начина на броене различните видове музика се отличават и по настоението, по местата, където звучат, и по поводите, при които се изпълняват.

Работа в тетрадката (с. 22)

•   за пеене: „Буквички“

•   за слушане:        из „Капричио № 24“, посока на движение на мелодията – примери

Работни понятия: цигулка, контрабас, мелодия

Дейности и умения: разпознаване на цигулката по тембър; разпознаване и двигателно отразяване на възходящо и низходящо движение на мелодията и на повтарящи се тонове“; свързване на посоката на движение с графичен модел.

Традиционен за българското училище е Празникът на буквите, с който се отбелязват изучаването на цялата азбука и ограмотяването на децата. Песента за разучаване „Буквички“ от Д. Димитрова е в помощ на подготовката за предстоящия празник. В следващ учебен час първокласниците може да разучат и съпровод за инструменталните интермедии между куплетите (подходяща е ритмиката от с. 25) и да го изпълняват с пляскане или ударни инструменти по избор.

Въпросите и задачите в урока имат преговорен характер. Музикалната загадка се изпълнява от цигулка, която децата трябва да разпознаят при слушане и да я посочат на една от двете снимки на страницата. Изображенията на инструментите са повод още веднъж да се направи сравнение между външния вид и звучността на контрабаса и цигулката.

Чрез примерите за посока на движение на мелодията продължава работата по развитието на звуковисочинните представи. За разлика от най-общото движение на звука в примерите от с. 37 тук са предложени шест кратки мелодии с възходящо, низходящо движение и повтарящи се тонове. Стрелките на страницата създават зрителна опора за разпознаването. Подходящо е отново то да стане чрез играта „Самолети“, тъй като в нея всяко дете индивидуално отчита това, което чува, а учителят може да регистрира резултатите.

Работа в тетрадката (с. 22)

•   за пеене: „Буквички“, изучавани песни

•   за слушане:  из „Дунавско хоро“, из „В настроение“, Валс из балета „Спящата красавица“, „Тонина ръченица“

Ново понятие: оркестър

Работни понятия: цигулка, контрабас, тромпет, барабанче, диригент, хор

Дейности и умения: запознаване с оркестъра, паралел между хор и оркестър, импровизиране на танцови движения.

4. Книга за учителя по музика за 1. клас – Г. Калоферова и др.

Основна задача на работата по тази страница е формирането на най-обща първоначална представа за това какво е оркестър. Учебната програма по музика за 1. клас предполага знанията за оркестъра да се сведат до възприемането му като състав от инструменталисти, свирещи едновременно под ръководството на диригент. По този начин понятието „оркестър“ се възприема аналогично на понятието „хор“ и е добре да се направи паралел между двата вида изпълнителски състави.

Тъй като първокласниците вече са слушали оркестрова музика – откъси от марша „Синовен дълг“, „Дунавско хоро“, Валс из балета „Спящата красавица“, „Цветаново хоро“ и др., те имат натрупани слухови представи за звучността на различни оркестрови състави. В този урок може да бъдат прослушани вече познатите откъси и именно чрез тях да се въведе новото понятие „оркестър“. Подборът на пиесите е направен така, че да се демонстрира звучността на различни по своя състав и функционалност оркестри – духов, бигбенд, оперно-симфоничен, оркестър от народни инструменти. Илюстрацията на страницата също цели възприемането на оркестъра като формация, състояща се от много инструменталисти, ръководени от диригент. В нея учениците могат да разпознаят барабанче, цигулка, контрабас и тромпет от изучаваните до момента инструменти. Добре е учителят да обърне внимание върху ролята на диригента както в познатата им вече хорова практика, така и в оркестровото музициране и да направи аналогия с опита, който самите първокласниците имат при изпълнение на инструментални съпроводи под ръководството на учителя.

Ярките оркестрови пиеси за слушане са подбрани така, че да послужат за основа и на другата предвидена в урока дейност – импровизиране на танцови движения. При нея е важно да се спазва правилото за доброволно и спонтанно участие, като ролята на учителя е да създаде атмосфера на взаимна подкрепа, уважение и толерантност между децата.

Уроци № 42 и 43 (с. 44, 45)

Тема: „ПЪРВОКЛАСНО“ (упражнение)

•   за пеене: „Първокласно“, „Вече мога да чета“, песни по избор

•   за слушане: из „Нощ на голия връх“, произведения по избор

Работни понятия: солист, песен, хор, диригент, оркестър, изпълнител, публика

Дейности и умения: изразяване на предпочитание и изпълнение с целия текст на песни от училищния репертоар; индивидуално изпълнение на песен; мотивиране на личния избор; разпознаване на звучността на оркестър; съставяне на тематична музикална програма.

Съдържанието на следващите два урока цели обогатяване на певческия репертоар на първокласниците във връзка с провеждането на Празника на буквите. Въпросите и задачите имат преговорен характер и са ориентирани основно към изпълнителските дейности.

На с. 44 за пеене е предложена песента „Първокласно“ от Б. Карадимчев, която с годините се утвърди като музикална емблема на обучението в 1. клас. Учениците са я слушали в първия учебен час и вероятно голяма част от тях знаят думите на припева. В този урок трябва да се разучи целият текст и да се обърне внимание върху точното ритмично изпълнение на мелодията. Добре е към разучаване да се пристъпи след прочитане на текста от учителя, за да могат учениците да усетят естествения ритъм на словото, върху който е изградена мелодията.

Песента „Вече мога да чета“ е създадена специално за този учебник и чрез нея символично се отбелязва новият етап от живота на първокласниците, в който те вече са грамотни. Това е причина всички текстове на песни от този момент нататък да са поместени на страницата на съответния урок, предназначени за четене от учениците, а не в края на учебника.

Подготовката на песенна програма е още един повод да се обърне специално внимание на изискванията при пеене – да се пее с лекота, без излишно скандиране на отделни думи и срички, особено на тези в края на стиха, да се потърси опора върху най-важните думи в текста, за да се постигне естественият смислов и музикален акцент на фразата.

В контекста на изпълнителските дейности са и въпросите и задачите в двата урока. Изпълнението на песни със солисти трябва да бъде дейност, независима от индивидуалните способности на децата, в нея трябва да се включат всички, които имат желание. При подбора на празничната програма децата трябва да подберат песни и стихове, които тематично се свързват със събитието. В дейностите по подготовката съвсем естествено се преговарят понятията „солист“, „хор“, „диригент“, „изпълнители“, „публика“.

В музикалната загадка първокласниците трябва да разпознаят звучността на оркестър.

Тук прилагаме текста на „Химн на българската азбука“ от Стефан Недялков, чието изпълнение е поместено в електронната версия на учебника:

„А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, И кратко, К, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, Щ, ер голям, ер малък, Ю, Я. Азбуката наша на двама славни братя винаги помни! Азбуката свята на Кирил и Методий в сърцето си пази!“. Работа в тетрадката (с. 23)

Примерно наблюдение № 5 (с. 46)

Тема: ЗВУЦИТЕ НА ПРОЛЕТТА

На тази страница предлагаме поредното наблюдение в извънучилищна среда. Темата „Звуците на пролетта“ е доста обща и насочва към природна звукова среда аналогично на есенното наблюдение. В зависимост от мястото, подбрано от учителя обаче, тук може да се открият и коментират не само природни звуци и щумове, но и такива, свързани с човешката дейност – шум от различни машини, човешки гласове, фонова музика и т.н. Значително по-големият слухов опит ще позволи на първокласниците да съпоставят различните звуци по сила, височина и темброва характеристика (например звуците на пчели, мотор, клаксон, птички, гласове на играещи деца, близки и далечни звуци и т.н.). Добра възможност за звуково наблюдение създава и посещението в зоопарк, ако има възможност за такова.

•   за пеене: „Пролет“, песни по желание

•   за слушане:  „Кукувичка в гората“ из „Карнавал на животните“, „Птичета и мечета“

Работни понятия: пиано, високи и ниски тонове

Дейности и умения: двигателно реагиране на различни тембри – игра „Кукувичка“; наблюдаване на високи и ниски тонове в откъс от песен; игра „Птичета и мечета“ – двигателно реагиране на височината на тоновете.

Песента „Пролет“ съдържа звукоизобразителни елементи. Към разучаването ѝ може да се пристъпи чрез имитиране на кукувичката. Необходимо е учителят да обърне внимание, че двете срички „ку-ку“ се изпълняват с различна височина, като по-висок е „гласът“ при първата.

Играта „Кукувичка“ се осъществява върху пиесата „Кукувичка в гората“ от Сен-Санс. Добре е тя да се прослуша предварително, като децата вдигат ръка, когато чуят „гласа на кукувичката“ (изпълнява се от кларинет). Самата игра цели да се реагира на тембъра на пианото и се осъществява по следния начин: на фона на звучащата пиеса учениците се движат в кръг бавно, съобразно темпото на музиката, само докато свири пианото. При прозвучаването на „кукувичката“ (кларинет) спират на място и я имитират с глас или с ръце.

Играта „Птичета и мечета“ вече е позната на първокласниците. В този урок тя се провежда отново с цел затвърдяване на понятията „високо“ и „ниско“. Работа в тетрадката (с. 24)

Урок № 45 (с. 47)

Тема: ПРОЛЕТ – ЗВУКОВА КАРТИНА (упражнение)

•   за пеене: „Пролет“, песни по желание

•   за слушане: „Слонът“, „Пролет“ – звукова картина

Работни понятия: контрабас, пиано, мелодия, съпровод, диригент, силно, тихо

Дейности и умения: разпознаване на контрабаса по тембър; разпознаване на изучавано инструментално произведение; синхронизирано изпълнение и импровизиране на звуци и шумове с различна динамика под ръководството на учителя.

При изпълнението на звуковата картина се съчетават уменията за възпроизвеждане на звукоподражания с различна сила и уменията за следене и реагиране на жестовете и указанията на учителя. Пролетната природна картина може да бъде озвучена както по предложените начини, така и с други подходящи звукоизобразителни средства. Схемата на страницата на учебника съчетава ритмически неорганизирани елементи – „глас“ на кукувичка, трополене на кон, жужене на пчела, шум от вятър, дъжд, които се изпълняват самостоятелно или в съчетания по двойки. Добре е към разучаването на звуковата картина да се пристъпи, като учениците разгледат предложената схема, открият какви звуци съдържа тя и къде те се изпълняват самостоятелно, и в съчетание по двама, да покажат как ще се изпълнява всеки от звуците. Следващият етап е разделянето на класа на групи за отделните „партии“. Необходимо е учителят да направи следните важни уточнения – с кои жестове ще показва началото и края на изпълнението на всяка от групите, по какъв начин ще указва по-силно и по-тихо. Следва изпълнение на звуковата картина без музикален фон, а после – и на фона на предложения запис. Той съдържа много звукоизобразителни елементи, които подсказват включването на децата с различни роли. Препоръчваме звуковата картина да се изпълнява и с промяна на динамиката там, където учителят прецени за подходящо. Работата по тази дейност може да продължи и в следващите уроци – тя е не само много приятна за децата, но и полезна, защото заедно с осъзнаването на специфичните музикални понятия развива умения за работа в екип.

За слушане в урока е предвидена пиесата „Слонът“, в която първокласниците трябва да разпознаят контрабас и пиано и да назоват името на пиесата. Добре е да се използва случаят още веднъж да се преговорят и понятията „мелодия“ – изпълнявана от контрабас, и „съпровод“ – изпълнен от пиано.

Работата по звуковата картина може да продължи и в следващите уроци.

•   за пеене: народни песни по избор, „Пролет“

•   за слушане:        гайда и тъпан – пример, посока на движението на мелодията – примери

Ново понятие: гайда

Работни понятия: тъпан, народни инструменти, мелодия, съпровод

Дейности и умения: запознаване с външния вид и тембъра на гайдата; разграничаване на народните инструменти сред изучаваните; разпознаване на възходящо и низходящо мелодическо движение и повтарящи се тонове.

На тази страница първокласниците ще се запознаят с гайдата. Вероятно голяма част от тях познават инструмента от предучилищните занимания по музика и поради неговата голяма популярност. На този етап е необходимо учителят да им обясни, че гайдата е инструмент, характерен за българската народна музика. Изработва се от ярешка кожа, която преди и по време на свирене се пълни с въздух. Звукът се издава чрез затваряне и отваряне с пръсти на отвори върху дървената част (гайдуница). Тъй като първокласнците често забелязват и ручилото, неговата функция може да се обясни с издаването на непрекъснат постоянен звук, който съпровожда мелодията. Въз основа на личните си наблюдения (най-вече в регионите, за които гайдата е типичен инструмент) или на впечатленията си от предавания по електронните медии учениците могат да споделят къде са виждали и чували гайда, с каква музика и какви изяви я свързват.

При слушането на примера, изпълнен от гайда и тъпан, децата могат да се опитат да опишат звучността на гайдата. Ако тази задача ги затруднява, учителят би могъл да им предложи някои определения, например: писклива, нежна, остра, приглушане, пронизваща и др., и измежду тях те да подберат подходящите.

Предложеният за слушане откъс е повод за преговор на понятията „съпровод“ и „тъпан“, тъй като в него гайдата е водеща, изпълнява основната мелодия, а тъпанът я съпровожда. На основата на тази задача първокласниците трябва да откроят сред всички изучени до момента инструменти тъпана и гайдата като народни.

Във връзка със спецификата на тази тема е подходящо да се изпеят и предпочитани от децата народни песни.

В този урок продължава работата по разпознаване и двигателно отчитане на възходящо и низходящо движение на мелодията и на повтарящи се тонове.

Работа в тетрадката (с. 25)

•   за пеене: „Лаленце се люлее“, народни песни по избор

•   за слушане: из „Кукерски танц“, из „Дунавско хоро“

Работни понятия: лазарки, коледари, сурвакари, хор, оркестър

Дейности и умения: разпознаване на звучността на оркестъра; коментар на лазаруването и на традиции, свързани с пролетни празници и обичаи; установяване на приликите и разликите между изучените фолклорни обреди.

Тази страница е посветена на един от най-популярните обичаи от пролетния фолклорен календар. Тъй като той е запазен и до днес в много части на страната, въпреки че няма функцията, която е носил в миналото, добре е, ако в населеното място има възможност, лазаруването да се наблюдава на живо и след това в урока децата да споделят впечатленията си и да коментират. В часа по музика обичаят трябва да бъде представен с най-характерните си черти: прави се през пролетта, на Лазаровден, осем дни преди Великден, и в него участват само момичета. Момите, окичени с цветя и пременени с хубави дрехи, ходят от къща на къща, играят лазарски хора и пеят песни подобно на коледарите, с пожелание за здраве, късмет и плодородие, а стопаните ги даряват с яйца за предстоящия празник. Всички тези особености учениците могат да коментират и с помощта на илюстрацията на с. 48 – 49.

В този урок се прави обобщение на знанията и за другите народни обичаи и свързаните с тях обреди, предвидени в програмата за 1. клас – коледуване, сурвакане, кукерски игри. Във връзка с това е предложен за слушане откъс от „Кукерски танц“ на В. Казанджиев. Добре е да се установяват приликите и разликите между всички изучени досега обичаи по отношение на календара (зимни и пролетни), ограниченията за участие в тях (мъже, момчета, момичета, деца), предназначението и символиката им (в най-общ смисъл), характерното облекло.

За пеене в урока е предложена една от най-популярните и разпространени песни, свързана с обичая – „Лаленце се люлее“. Подходящо е да се изпеят и други народни песни по избор.

В музикалната загадка първокласниците слушат „Дунавско хоро“ със задачата да разпознаят звучността на оркестъра. Работа в тетрадката (с. 26)

Урок № 48 (с. 50)

Тема: ВЕСЕЛА МУЗИКА. НАСТРОЕНИЕ НА МУЗИКАТА (обобщение)

•   за пеене: „Лаленце се люлее“, песни по желание

•   за слушане: „Приказка за кокошката и лисицата“, „В настроение“

Работно понятие: пиано

Дейности и умения: разпознаване на пианото по тембър; определяне на настроението на инструментална пиеса; импровизиране на танцови движения; съставяне на колекция от песни.

Урокът на тази сраница е поредният от тематичните колекции, свързани с характера на музиката. След „Страховитата“ и „Тържествената“ тук обединяващата тема е „Веселата музика“. Дейностите имат преговорен характер.

За слушане предлагаме „Приказка за кокошката и лисицата“, в която първокласниците да разпознаят пианото, да коментират изобразителните елементи и отново да изиграят с пантомима сюжета. Популярната пиеса „В настроение“ е предложена за импровизиране на танцови движения. Припомняме, че децата трябва да бъдат поощрявани спонтанно и по собствено желание да се включат в тази дейност независимо от възможностите си.

Темата на урока е подходяща учениците сами да подберат от репертоара за пеене песни според техния характер, както и да изпълнят ритмичната игра „Цирк“.

•   за пеене: „На мегданя“, „Свири рак“

•   за слушане: гайда и тъпан, „Тонина ръченица“

Работни понятия: марш, валс, ръченица, гайда, тъпан

Дейности и умения: разграничаване на начина на отброяване на марш, валс и ръченица; определяне на жанровата функция на песен; разпознаване на гайда и тъпан по тембър; подбор на определения за тембър; изпълнение на танцови движения.

Урокът на тази страница има преговорен характер. Народната песен „На мегданя“ е с характерния метроритъм на ръченица. При разучаването ѝ трябва да се обърне внимание върху дългата трайност на първата сричка в думата „хайде“. Инструменталните интермедии между куплетите са подходящи за съпровод с пляскане или с редуване на пляскане и свирене с ударни инструменти.

С помощта на схемите на страницата първокласниците ще си припомнят трите различни начина на броене и отмерване при марш, валс и ръченица. Добре е да се направят следните сравнения: между двете равномерни пулсации на две и на три; между равномерната и неравномерната пулсация на три. Съществуват много варианти за изпълнение на тази задача. Учителят може да избере различен вариант в зависимост от възможностите на учениците в класа. Ето някои идеи:

1.         Учениците изпълняват последователно всяка схема с пляскане с ръце и броене на глас – заедно или разделени на групи.

2.         Учителят или отделен ученик изпълнява с пляскане с ръце някоя от предложените схеми, а останалите я разпознават в учебника.

3.         Учителят изпява откъс от позната песен, а децата определят коя от схемите ѝ съответства. За този вариант на задачата е подходящо да се използват откъси от песните „Барабан“, „Опни ми, тропни ми“, „Родина“ – за равномерно броене на две, „Снежинки“ и „Люлчина песен“ – за равномерно броене на три, „Свири рак“ – за броене на три със задържане.

В музикалната загадка първокласниците ще разпознаят гайда и ще подберат определения, подходящи за звучността на инструмента.

Изпълнението на танцови движения на ръченица е обусловено от условията и хигиенните норми на помещението. Обръщаме внимание върху изискването на всеки трети подскок кракът да се задържа, за да има синхрон между стъпките и метроритъма на музиката. Добре е танцуването на ръченица да се направи по двойки като надиграване на фона на „Тонина ръченица“.

Работа в тетрадката (с. 27)

                      50      . 52)

 ПРАВО ХОРО

•   за пеене: „Боряно, Борянке“, „Опни ми, тропни ми“

•   за слушане: „Цветаново хоро“, из „Синовен дълг“

Ново понятие: право хоро

Работно понятие: марш

Дейности и умения: двигателно отчитане на равномерната двувременна пулсация; разпознаване на марш.

 В урока на с. 52 се обобщават уменията на първокласниците за разпознаване на двувременната равномерна пулсация и тя се свързва с правото хоро. Понятието „право хоро“ се въвежда след натрупан достатъчен слухов опит за присъствието на този метрум в българската народна музика чрез слушане на музика и изпълнение на песни.

Предложената за разучаване в този час песен „Боряно, Борянке“ е един от най-популярните и често използвани примери за илюстрация и изпълнение на право хоро. От значение е и фактът, че при нея се наблюдава пълно съответствие между музикалната и танцовата фраза, а това прави синхронизирането на танцовите движения с пеенето по-лесно. Разучаването на песента трябва да се предхожда от обяснение на диалектните думи и смисъла на текста. Още при първото слушане учениците могат да отгатнат, че се брои равномерно на две, и по този начин да се въведе понятието „право хоро“.

Неминуемо в този урок се налага паралел с жанра марш. Необходимо е да се подчертае, че между тези два вида музика единствената прилика е начинът на броене. Учителят трябва да акцентира върху различието в настроението и мелодията – например подходящо ли е да се марширува на песента „Боряно, Борянке“, и по-бързото темпо на правото хоро, свързано с неговия игрив характер. По достъпен за първокласниците начин трябва да се обясни и различното функциониране на двата жанра – отчетливото и бодро звучене на марша да се отнесе към тържествената музика, свързана с представителност и официални поводи, а игривото звучене на правото хоро – с танцувалност, празнуване и забавление.

В музикалната загадка за разпознаване е предложен марш.

•   за пеене: „Боряно, Борянке“, „Опни ми, тропни ми“

•   за слушане:  „Дунавско хоро“, „Синовен дълг“, Валс из балета „Спя-  щата красавица“, „Цветаново хоро“, „Изгряла е месечинка“ – народна мелодия

4. Книга за учителя по музика за 1. клас – Г. Калоферова и др.

Работни понятия: право хоро, марш, валс, ръченица

Дейности и умения: разпознаване на право хоро, марш, валс и ръченица; танцуване на право хоро; споделяне на личен опит от контактите с народната музика.

 С урока на тази страница започва поредица от часове с упражнителен и преговорен характер. След затвърдяването на основните пулсации в предходните уроци в този час първокласниците трябва да разпознаят изучаваните жанрове в музикална загадка – откъси от инструментални пиеси, слушани през годината. Акцентът на тази дейност може да бъде вече не толкова върху начина на броене, колкото върху това как звучи музиката.

Предвид това, че правото хоро и ръченицата са едни от най-разпространените танци в ежедневието и празника на българина, в урока може да се проведе разговор, в който децата да споделят личен опит – къде и по какви поводи са виждали да се танцуват право хоро и ръченица, както и да коментират най-общо контактите си с народната музика – на живо или чрез електронните медии. Във връзка с това за слушане е предложено и „Дунавско хоро“, като неговото звучене се свързва с празнуването на Нова година, общонародните празници, отбелязвани на открито, както и с честване на лични поводи.

В този урок е предвидено и танцуване на право хоро. Тъй като изучаването на неговите танцови движения е заложено в учебната програма по физическо възпитание и спорт, считаме за естествено тук да се акцентира основно върху музиката, съпровождаща танца. Към изпълнение на хорото върху песента „Боряно, Борянке“ или върху инструментална музика – „Цветаново хоро“, може да се пристъпи след заучаване на танцовите движения. Работа в тетрадката (с. 27)

Примерно наблюдение № 6 (с. 53)

Тема: БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ТАНЦИ

Последното примерно наблюдение в извънучилищна среда предлагаме да се обвърже със съвременното функциониране на българския танцов фолклор. В последните години е масово участието и на деца, и на възрастни в любителски клубове по народни танци, каквито има в почти всички населени места. В зависимост от възможностите и избора на учителя първокласниците може да посетят репетиция или концерт на професионален, любителски или училищен танцов състав. Ако музиката се изпълнява на живо, децата могат да открият познати инструменти, а в танците да разпознаят право хоро и ръченица.

                      52      . 54)

 МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ (преговор)

•   за пеене: „Крокодил“, песни по избор

•   за слушане: „Тромпет“, из „Капричио № 24“

Работни понятия: изпълнител, тромпет, цигулка, пиано, контрабас, гайда, тъпан

Дейности и умения: определяне на характера на музиката; разпознаване по тембър на тромпет и цигулка; назоваване на изпълнителите на изучавани музикални инструменти. 

След преговора и затвърдяването на знанията за метрични пулсации и жанрове, в този урок акцентът се поставя върху изучаваните в 1. клас музикални инструменти. Новата песен „Крокодил“ въвежда в темата чрез преговор на тромпета. Илюстрацията към нея пък представя и останалите инструменти – пиано, контрабас, цигулка, тъпан, гайда, които учениците трябва да посочат на страницата. Добре е отново да се коментират приликите и различията между цигулката и контрабаса, а сред изобразените инструменти да се откроят народните. В музикалната загадка е предвидено разпознаване по тембър на тромпет и цигулка. Последната задача има познавателен характер и цели разширяване на общата култура на първокласниците – в нея се свързва названието на инструменталист с наименованието на изучен инструмент.

В урока може да се изпълнят песни по желание на децата или по посочени от учителя критерии – например весели песни, песни за животните. Работа в тетрадката (с. 27)

Урок № 53 (с. 55)

Тема: МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ (преговор)

•   за пеене: „Усмивка“, „Крокодил“

•   за слушане: „Спомени за Цирк „Ренц“, из „Нощ на голия връх“

Работни понятия: ударни инструменти, барабанче, тъпан, триангел, клавеси, маракаси, оркестър

Дейности и умения: разпознаване на ударни инструменти по външен вид; определяне на настроението на инструментална пиеса; рисуване по музика.

Урокът на тази страница съчетава разучаването на новата песен „Усмивка“ с преговор на групата на ударните инструменти. Напомняме, че според програмата за 1. клас учениците трябва да знаят принципа на звукоизвличане при тези инструменти и във връзка с това не е необходимо самостоятелно да назовават всички, представени през годината. Възможно е учителят да изброи някои инструменти – например барабанче, цигулка, гайда, триангел, маракас, тромпет, клавеси и др., а децата да определят кои от тях са ударни. Във връзка с преговора на групата, за слушане е предложена отново пиесата „Спомен за Цирк „Ренц“, изпълнена от ударни инструменти. Освен познатата ритмична игра „Цирк“ в часа може да се направи играта „Оркестър“ – на фона на звучащата музика всяко дете имитира свирене на някакъв ударен инструмент, а останалите го разпознават по движенията. Пиесата е подходяща и за коментиране на характера на музиката. Със същата цел е предложен за слушане и откъс от „Нощ на голия връх“. Децата трябва да сравнят настроенията на двете пиеси и да нарисуват картини, които ги илюстрират. Рисуването по музика може да се осъществи в този или друг урок по преценка на учителя. Работа в тетрадката (с. 25)

Урок № 54 (с. 56)

Тема: МУЗИКАЛЕН КАЛЕНДАР – АВТОРСКИ ПЕСНИ

• за пеене: „Дъжд“, „Коледа“, „Зимно хоро“, „Снежинки“, други авторски песни от училищния и извънучилищния репертоар • за слушане: авторска музика по избор

Ново понятие: авторска песен

Дейности и умения: свързване на имената на изучавани авторски песни с имената на техните композитори; съотнасяне на авторски песни към даден сезон и календарен празник; изпълнение на песни със солисти; изразяване на лични предпочитания към репертоара за слушане.

Урокът на с. 56 е посветен на авторските песни. Понятието „авторска песен“ в този час се въвежда въз основа на преговор и обобщение. От първия учебен час при разучаване на нова песен учителят е обръщал внимание върху имената на авторите на музиката и на текста. В репертоара за пеене през годината са заглавия от най-изявени български композитори на детски песни – Добри Христов, Парашкев Хаджиев, Петър Ступел, Христо Недялков, Борис Карадимчев, Хайгашод Агасян и др. Тъй като понятието „композитор“ не е обект на програмата за 1. клас, те се представят само като автори на музика. Под формата на музикален календар, свързан със сезоните, на страницата са предложени няколко авторски песни с имената на техните композитори. Необходимо е децата да открият на страниците на учебника заглавията на други авторски песни и имената на техните създатели. Подходяща задача е да се направи класация, която да излъчи любимите авторски песни на класа. Песните, включени в нея, може да се изпълнят със солисти, като се даде възможност на максимален брой деца да се включат според желанието си.

Задачата да се направи класация на любимата музика за слушане, е найдобре да бъде ориентирана към заглавията, слушани в клас. Полезно е децата да назоват самостоятелно тези пиеси, които са им направили впечатление и чиито заглавия са запомнили. Ако се затрудняват, може да използват списъка с произведения за слушане, поместен в края на учебника.

                      55      . 57)

 МУЗИКАЛЕН КАЛЕНДАР – НАРОДНИ ПЕСНИ

•       за пеене: „Боряно, Борянке“, „Свири рак“, „Дъжд ми вали, сняг ми трупа“, „Лаленце се люлее“, други народни песни от училищния и извънучилищния репертоар

•       за слушане: народна музика по избор

Ново понятие: народна песен

Работни понятия: лазарки, коледари, сурвакари, пиано, цигулка, контрабас, тъпан, тромпет, гайда

Дейности и умения: разграничаване на народни и авторски песни; съотнасяне на народни песни към даден сезон и фолклорен празник; разпознаване на песен по характерен мотив; съпоставяне на коледуването и лазаруването; определяне на гайдата и тъпана като народни инструменти.

Съдържанието на тази страница предполага обобщение на знанията за българския фолклор, които учениците са придобили в 1. клас: народни песни, специфика на някои обичаи, изучавани народни музикални инструменти, място на фолклора в съвременната музикална среда. Без да се назовават директно белезите, които отличават народната песен от авторската, децата трябва слухово да я разпознават. В 1. клас представата за това кои песни са народни, трябва да се свърже с това, че песента е създадена от хора от народа преди много години и името на авторите не ни е известно. В помощ за осъзнаване на новото понятие „народна песен“ е наблюдението, че под заглавията на народните песни в учебника не са написани имена на автори. В повечето случаи децата се ориентират и по различното звучене на фолклорните мелодии и наличието на „стари“ диалектни думи в текстовете.

Аналогично на авторските народните песни са представени на календарен принцип. На страницата са посочени имената на четири изучавани през годината народни песни. Добре е децата да определят коя от тях е свързана с народен обичай и кой е той. Обобщителният характер на урока изисква да се преговорят и други фолклорни обичаи и обредната им същност, които са изучавани през годината – коледуване, сурвакане, както и да се отнесат към съответните празници в календара.

Задачата за разпознаване на народни песни трябва да се реализира чрез слушане на част от инструменталния съпровод – по този начин мелодията и метроритъмът ще бъдат опора на разпознаването, а не текстът. Съставянето на колекция от любими народни песни е средство учениците да разграничат народните песни в репертоара за слушане и да проявят личните си предпочитания.

Назоваването на народните инструменти сред снимките на всички изучавани на двете страници дава възможност за преговор и разпознаване по външен вид и коментиране на всеки от инструментите във връзка с най-типичната музика, която изпълнява.

Препоръчваме в районите със смесено население или в класове, в които има деца от други етнически общности, да се даде възможност с песен и танц те да представят фолклора на своя етнос. Работа в тетрадката (с. 29)

Урок № 56 (с. 58)

Тема:  24 МАЙ – ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА

(преговор)

•   за пеене: „Златни букви“, песни за буквите

•   за слушане: „Химн на св. св. Кирил и Методий“

Работни понятия: песен, солист, изпълнители, хор, детски хор

Дейности и умения: разпознаване на звучността на детски хор; съставяне на тематична колекция от изучавани песни.

Този урок е обвързан тематично с Празника на българската просвета и култура 24 май. Като използват знанията си по околен свят и български език, учениците могат да поговорят за създаването на нашата писменост и ролята ѝ за запазване на българщината през вековете.

Неделима част от празничната атмосфера на 24 май е „Химн на св. св. Кирил и Методий“ от П. Пипков. При слушането му в часа по музика учениците ще определят настроението, което носят музиката и стиховете, и ще разпознаят детски хор като изпълнителски състав. Добре е да се поговори и за всенародното честване и медийното отразяване на празника.

За разучаване в урока е предложена песента „Златни букви“. При първоначалното прослушване учениците могат да открият кои части от песента се изпълняват от солист.

Във връзка с темата на урока е добре да се изпеят и други подходящи песни –  за книгите, буквите и т.н., както и да се рецитират стихове. Възможно е учителят да постави задача на първокласниците да наблюдават как ще бъде отразен празникът по телевизията и радиото, каква музика ще звучи, и впоследствие те да споделят впечатленията си.

Работа в тетрадката (с. 30)

Урок № 57 (с. 59)

Тема: „ГОРСКА ПРИКАЗКА“ (преговор)

•   за пеене: песни от училищния и извънучилищния репертоар

•   за слушане: музика по желание

Работни понятия: високи и ниски тонове, кратки и дълги трайности, силно и тихо, бързо и бавно в музиката, диригент

Дейности и умения: озвучаване на текст с подходящи звукоподражания и инструменти; колективно изпълнение на звукова картина.

„Горска приказка“ представлява звукова картина, в която се обобщават уменията на първокласниците да боравят с различните изразни средства на музиката, да подбират и изпълняват с глас или музикален инструмент подходящи звукоподражания, да подбират песни и инструментални пиеси с тематична насоченост.

В текста за озвучаване са отбелязани местата, на които най-логично децата могат да изпълняват звукоподражания. Освен това тематиката е подходяща за подбор на песни и инструментални откъси с различен характер, които да оформят звуковия фон на приказката. Така например за начало и край може да се използва песента „Пролет“, а със „Свири рак“ да се озвучи събирането на горските обитатели. Напрегнатият епизод с бурята може да се озвучи с „Нощ на голия връх“, а слънчевото утро – с „Валс“. Това са само някои идеи, добре е да се използват предложенията на децата, а ако се затрудняват, учителят да им помогне със заглавия, които те да разпределят на съответни места в приказката.

За подбора на звукоподражания се разчита изключително на детската фантазия. Необходимо е да се спази правилото, че всички видове звуци се демонстрират, обсъждат, репетират и разпределят предварително. Преди изпълнението е добре да се обсъди и покаже как според текста трябва да прозвучи съответният звук – високо или ниско (малко славейче, гарван, бухал), с промяна на височината (кукувица, вълк), силно, тихо или с промяна на силата (гръм, вятър, дъжд, огън), да се прецени кои от звуците може да се възпроизвеждат с помощ та на детски ударни инструменти (маракаси – дъжд, конче – коне, клавеси – кълвач) и кои – с подръчни материали (мачкане на хартия – огън). В хода на цялата предварителна подготовка практически се преговарят основни понятия и се проверяват уменията за боравене с изразните средства. В този процес изключително важна е ролята на учителя диригент, който организира и ръководи изпълнението.

Това, разбира се, са само някои от възможните начини на реализиране на задачата, а творческата фантазия на деца и учители ще доведе до създаване на различни оригинални варианти. Работа в тетрадката (с. 31)

•

• за слушане:  „Химн на св. св. Кирил и Методий“, „Дунавско хоро“, „Болната кукла“, „Синовен дълг“, Валс из балета „Спящата красавица“, „Цветаново хоро“, „Изгряла е месечинка“

Работни понятия: песен, тромпет, гайда, контрабас, бързина, сила, хор, оркестър, право хоро, ръченица, марш, валс

Дейности и умения: разпознаване на песен по характерен мотив; разпознаване на тромпет, гайда и контрабас по външен вид; определяне на бързината, силата и настроението на инструментално произведение; разпознаване на инструментална пиеса и назоваване на заглавието; разпознаване на право хоро, ръченица, марш и валс.

 На с. 60 са предвидени въпроси и задачи, които отразяват изходното ниво на първокласниците. Те са базирани върху основните тематични линии на учебната програма и дейностите и уменията, предвидени за усвояване в 1. клас.

Първата задача за разпознаване на песни по откъс е добре да се проведе върху пет песни, учени в клас – от тях по избор на учителя са две народни и две авторски. За да е реален резултатът, е добре да се използват инструменталните съпроводи, тъй като наличието на текст обезсмисля задачата. Петата песен за разпознаване препоръчваме да бъде „Химн на св. св. Кирил и Методий“. Третият въпрос е за разпознаване на „Дунавско хоро“. Четвъртата задача е предвидена върху пиесата „Болната кукла“ от Чайковски. При нея учениците самостоятелно трябва да назоват заглавието, да определят бързината, силата и настроението. При необходимост децата изслушват пиесата повече от един път. В седмата задача учителят пуска в избран от него ред откъси от „Синовен дълг“ (марш), Валс из балета „Спящата красавица“, „Цветаново хоро“ (право хоро) и „Изгряла е месечинка“ (ръченица), а учениците трябва да подредят видовете музика по реда на прозвучаването им. Откъсите се слушат не в поредица, а поединично, като след всеки от тях се дава време за работа.

В помощ на диагностиката предлагаме следната скала за оценяване:

Задача 1 – 5 точки – по 1 точка за всяка разпозната песен

Задача 2 – 6 точки – по 2 точки за всеки разпознат инструмент

Задача 3 – 2 точки

Задача 4 – 8 точки – по 2 точки за всеки верен отговор

Задача 5 – 3 точки

Задача 6 – 2 точки

Задача 7 – 4 точки – по 1 точка за всеки правилно определен жанр

Изказваме специални благодарности на Милка Митева – директор на НМУ „Любомир Пипков“, София; на цигуларката Диана Чаушева с преподавател Благородна Танева и корепетитор Венцислава Тодорова; на пианиста Ивайло Василев с преподавател Емилия Канева; на тромпетиста Крум Делин с преподавател проф. Ангел Македонски; на контрабасистите Петър Ангелов, Мартин Витков и Мила Първанова с преподавател Лена Карни; на гайдаря Лазар Златанов; на изпълнителите на ударни инструменти Асен Кузманов, Боян Арбов, Елина Карастоянова, Борис Йорданов, Йордан Петков, Катерина Железарска и Ярослав Кринтски от класовете по ударни инструменти на Мария Палиева, Искра Палиева, Марина Миндова и Добри Палиев-внук.

Благодарим за съдействието на Катерина Керкова – директор на ЧОУ „Света София“, София; на учениците от 1.^б и 1.^в клас, с които записахме музикалните игри.

Благодарим и на композитора и музикален педагог Красимир Милетков, който ни предостави авторско видео изпълнение на пиесата „Приказка за кокошката и лисицата“.

Благодарим на композитора Стефан Недялков за подарената песен „Химн на българската азбука“. Песента е включена в електронния учебник в изпълнение на ръководената от композитора вокална формация „Гласовете на Недялков“, клавирен съпровод Зорница Гетова.

Благодарности и на Снежана Полихронова-Кърнолски и децата от Вокална студия „Дъга“, които изпълниха включените в учебника песни.

 

5.  Книга за учителя по музика за 1. клас – Г. Калоферова и др.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6.  Книга за учителя по музика за 1. клас – Г. Калоферова и др.

Приложение 2            ПЕСНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Първокласник

Музика Калин Попов

Текст Ангелина Жекова

                               2. Както се полага,                     Всеки ми желае:

                                    против зла беда                      – На добър ти час!

Не е било лаленце /2 най е било детенце. /2 Майка му го будеше /2 и му милно думаше: /2 – Стани, стани, детенце, /2 да погледаш лазарки! /2

Деца по зебрата

Музика и текст Красимир Милетков

Барабан

Музика Калин Попов Текст Ангелина Жекова

2.                  Купи ми го дядо Крум.Мама каза: – Бооже!

Удряй го без много шум! Иначе не може!

Трам-та-ра-там, трам-та-ра-там, трам-та-ра-там, там-там.

3.                  Но безшумен барабан за какво ли служи?

Честна дума! Трам-та-рам! Просто е ненужен!

Трам-та-ра-там, трам-та-ра-там, трам-та-ра-там, там-там.

Рибка

2. Много рибки пъстроперки във реката плуват. Скачат, пляскат и се гмуркат, весело лудуват. За да има много рибки здрави и игриви, да запазим ний реката чиста и красива.

Припев:

Бълбук, бълбук, бълбук, бълбук – приятно е в хладната бистра вода!          2 Бълбук, бълбук, бълбук, бълбук, пазете я чиста, деца!

Вълкът и седемте козлета

Но козлетата благатки схванаха завчас, скрит в хвалебствията сладки вълчия му глас. Вълчо с пет жълтъка цели гърлото проми и заблея с кози трели: „Рожбо, отвори“. И заблея с кози трели: „Рожбо, отвори“.

 

Мама, туй е мама, но тя няма лапи черни.

Мамо белоснежна, топла, нежна, ний сме бели.

Ауу, от глад умирам! Ауу, но тук намирам ауу, заключен дом. С хитрост и взлом ще вляза аз!

Хитрият вълчан се върна цял покрит с брашно, с лапа бяла той обгърна крехкото стъкло... Всеки знае що се случи – кой бе крив, кой прав – вълчо кожата мени си, не и своя нрав, вълчо кожата мени си, не и своя нрав.

Дъжд ми вали, сняг ми трупа

Народна песен

2. Дъжд ми вали, сняг ми трупа,        на бабите до ушите дан дуду, дуду ле,          дан дуду, дуду ле, на невести до педвески,      на дедите до брадите дан дуду, дуду ле,        дан дуду, дуду ле.

Педвески – ризи

Песента на звънчетата

По традиционна немска песен

2. Зън-зън, звънчетата звънят – чувам шейната! Кой в този късен нощен час спря при децата? Знам, добрият старец

носи във торбата куп играчки чудни. Почва веселбата! Зън-зън, звънчетата звънят, зън-зън-зън-зън.

Карамфилке

кара ли те мама кара ли те мама за вода да идеш? двори да помиташ?

Гласът ти се чува чак до нашта нива, /2 чак до нашта нива, чак до нашто лозе. /2 Сърпа си оставям тебе да послушам, / 2 че ми пееш леко, а се чуй далеко! /2

Топка

По традиционна френска песен

Вече мога да чета

Музика Хайгашод Агасян Текст Ангелина Жекова

2. Буквичките са ми ясни – те са тридесет на брой, като всеки първокласник чувствам се сега герой! Чудни светове незнайни ще откривам по света, ще отгатвам разни тайни – вече мога да чета!

Припев:

Празник! Празник е страхотен!

Ставам аз човек грамотен!Дълго чаках този светъл ден.2

Празник е за мен!

Усмивка

Музика и текст Мария Нинова

Крокодил

Музика Хайгашод Агасян Текст Юлия Каракашева

Златни букви

Музика Красимир Милетков Текст Ангелина Жекова

Химн на българската азбука

Коледа

Музика и текст Добри Христов

2. Коладе, ладе! /2       3. Коладе, ладе! /2 Кравай скача от полица,  Кажи, бабо, като лани ври в котлето кървавица. /2         на нас весело да стане! /2

7. Книга за учителя по музика за 1. клас – Г. Калоферова и др.

Свири рак

Опни ми, тропни ми

Народна песен

Припев:

Първокласно

Музика Борис Карадимчев Текст Матей Стоянов

Зимно хоро

Весело

 1.ВънE¨ е лю та  -  зиB¨ ,-ма снягB¨ до по яс -  E¨и ,-ма      E¨а вет ре - - цът                                 веB¨ ,-е

  зимB¨7 - на пе сен -  пеE¨ .-е ПрипевХопA , :хоп ,  хопE¨ , тропB¨7 , троп ,        тропE¨ . 

2.  Зимата покани всички малчугани. Хей, дечица малки, хайде на пързалки! Припев: ...

3.  С радост от баира вечер се прибират.  В бабките се гушат,  приказките слушат. Припев: ...