Равные и разные

ЕДНАКВИ И РАЗЛИЧНИ Огледалният град, за който искам да ви разкажа, не бил построен от огледала, но всички къщи и улици в него били еднакви ­ все едно че се отразявали едни в други като в огледала. По същия начин изглеждали и всички дървета и птици ­ еднакви. Обитателите на Огледалния град също не се различавали един от друг ­ все едно че били много’знаци, т.е. нещо като близнаците и тризнаците, ама много повече ­ абе, всичките, и отгоре на това ­ облечени еднакво. Всички магазини били пълни с един вид стоки ­ един вид храна, един модел домакински уреди, един модел коли. По книжарниците им имало милионни тиражи на една и съща книга, на един и същи вестник, на една и съща аудиокасета и т. н.  С други думи, огледалният град не бил нищо повече от един кошмарен град, защото бил омагьосан да бъде свят на еднообразието!  Как може да се живее в такъв град ли? Ами не знаем! Какво мислите вие? „Посещение в огледалния град” Всички живеем в еднакви домове; всички харесваме едно и също нещо;  всички се обличаме по еднакъв начин;  всички сме с еднаква външност;  всички се храним с едно и също; всички работим една и съща работа;  всички мислим по един и същи начин. Примерни ситуации:  Какво ще се случи, когато се срещнете с местен жител?  Какво ще се случи, ако отидете на ресторант или на сладкарница?  Какво ще се случи, ако отидете на кино?  Какво ще се случи, ако отседнете в хотел?  Какво ще се случи, ако пожелаете да посетите забележителностите на града? Какви ще бъдат те? Групата (класът) застава в кръг, с лице един към друг. Един от участниците, посочен от Игра „Огледало” учителя, започва да извършва някакво движение, а другите отразяват това движение като в огледало. Ученикът, който показва, избира следващия, който да покаже ново движение. Изборът може да става според признака, кой най­добре отразява движението (кой е най­доброто огледало). Смяната на показващите трябва да се извършва колкото е възможно по­бързо. Игра „Сляпа баба” Учениците се разпръсват из цялата стая. На един от тях се превързват очите с шалче  (кърпа). Той играе ролята на “сляпата баба”. Целта му е да хване някой свой съученик и  да го разпознае. Хванатият, ако бъде разпознат, заема мястото на “сляпата баба”. След играта учителят задава въпроси, насочени предимно към тези, които са били с  превързани очи. 1.Кои бяха първите неща, които се опитвахте да разберете, когато хващахте някого?  2.Какво беше най­лесно да се разпознае у другия?  3.Защо е лесно да се разпознае дали хванатият от теб е момче или момиче?  Очаква   се   повечето   деца   да   посочат   отговора,   че   най­лесно   са   разпознавали   дали хванатият от тях е момиче или момче по различията във външния им вид ­ например по косата, облеклото, украшенията и др.