Развитие толерантности через игры

Начално Училище „Тодор Генчев Влайков“ гр. Пирдоп Методическо обединение III клас 2017­2018 учебна година  Тема: Как да развием толерантност чрез игри Лектор: Евдокия Богданова – старши начален учител Какво е толерантност? Толерантността е характеристика на личността, която се развива през по­голямата част  от живота на човека и предопределя до голяма степен успешния му жизнен път и  себереализация. Тя се явява една от най­важните социални компетент ности и умения –  готовност и способност на човек да живее и конструктивно да действа в многообразния  свят. В научната литература няма еднозначна дефиниция за толерантността. В тълковните речници попадаме на следните определения, ето някои от тях:  – tolerance (френски) – отношение, при което допускаме, че другите могат да мислят и действат различно от нас;  – tolerance (английски) – готовност да бъдем търпими, снизходителни;  –   търпимост   (български)   –   уважение   и   разбиране   на   чуждото   мнение,   умение   да съществува съвместно с нещо и с някого, снизходителност.  Друг   източник   дава   следното   определение:   толерантност   –   признаване,   уважение   и спазване на правата и свободите на всички хора без разграничение на социални, класови, религиозни, етнически и други особености. Разгледаните примери съдържат много общи елементи.   Почти   всички   разглеждат   и   приемат   толерантността   като   средство   и необходимо   качество   на   социалните   отношения,   което   отстранява   насилието   и принудата,   или   казано   още:   да   бъдем   толерантни   –   означава   да   уважаваме   другите независимо   от   различията.   Това   означава   да   бъдем   внимателни   към   другите   и   да обръщаме внимание на нещата, които ни сближават. Затова основна цел на възпитанието и образованието за толерантност е оценка и уважение на човешкото достойнство на всички хора.                Коя личност е толерантна и кои са качествата, които я определят като такава? Такава личност уважава мнението на другите, проявява доброжелател­ ност, изразява желание за съвместна работа. Тя е търпелива и снизходителна, любознателна, доверчива и търпелива, способна да съпреживява и съчувства, умееща да разрешава възникналите конфликти в мир и диалог. Толерантността, заедно със самоконтрола, самосъзнанието, мотивацията и социалните умения, е част от емоционалната интелигентност – една от най­ висшите ценности на съвремието ни  Каква е ролята на играта за развитието на толерантността? Чрез нея детето ежедневно се свързва със света около себе си, преоткрива го, изучава го, трупа впечатления, нови знания и опит. Тя е мястото, където децата се опознават, сътрудничат,   партнират,   съперничат,   приспособяват   към   колектив,   избягват конфликтните   ситуации,   като   се   научават   да   правят   компромиси   и   показват съпричастност към проблемите на другите. Различните видове игри – творчески, игри­драматизации, конструктивни, дидактични и подвижни, които имат значение за цялостното психическо и физическо формиране на децата, имат значение и за формиране на редица качества, които оформят нравствения облик на личността. Всеизвестно е, че игрите дават възможност на децата да развият по­ добре както когнитивните процеси, като памет, въображение и мислене, така и да се въведе  идеята за група, общност, взаимопомощ  и екип. В игрите и заниманията  със своите връстници децата се научават да бъдат добри, да са отзивчиви, да постъпват правилно,   да   спазват   определен   ред   и   правила.   Учат   се   да   бъдат   дружелюбни   и справедливи. Наред с това се учат и да се въздържат от това, което не е позволено и е неприемливо. Игрови   методи (ролеви   игри,   симулационни   игри,   ситуационни   игри,   игри­ драматизации) Ролеви игри Те са чудесен начин учениците да изразят в малка група собственото си отношение към определен проблем с учебна цел. Ролевата игра изисква от някой да бъде някой друг в една въображаема ситуация. Предимствата на метода са в това, че помага на учениците да изразят скритите си чувства и да дискутират чувствителни проблеми; да разберат какво   чувстват   и   как   реагират   другите   в   различни   ситуации;   да   наблюдават   как   се държат като цяло други хора в сложна и трудна социална ситуация; да са ангажирани изцяло или въвлечени в един проблем или идея; да получават незабавна и разнообразна обратна   информация   за   собственото   си   представяне;   да   затворят   пропастта   между теорията и практиката и да развиват полезни умения.Методът е подходящ за формиране на   умения   за   адекватно   реагиране   в   определена   ситуация   или   за   почувстване поведението на други хора/герои. Всяка ролева игра има следните  елементи: ролева ситуация, място на действието и действащи лица (реални и въображаеми), които влизат в определени роли.  Симулационни игри Действието се развива  по въображаем  (симулиран)  сюжет или възпроизвежда  реална ситуация,   отличаваща   се   с   повишена   степен   на   опасност   за   здравето   и   живота   или използване   на   скъпо   струващи   технически   средства   и   съоръжения.   Целта   е   да   се възпроизведат   характеристиките   на   възможна   ситуация,   която   изисква   адекватно поведение. Чрез тях се усвояват знания, но акцентът е върху формиране на умения, изграждането на характера и усвояването на ценности.Например, при симулационна игра Корабокрушение   учениците   трябва   да   си   представят,   че   са   попаднали   на   безлюден остров   след   корабокрушение.   Оцеляването   им   зависи   от   изработените   правила   за междуличностни взаимоотношения и разпределянето на задълженията и отговорностите. В този  процес  те  формират  умения  за  справяне  с  критични ситуации  и  пълноценно междуличностно общуване (от курс за формиране на умения за работа в екип). Най­ често симулационни игри се използват за подготовката на пилоти, шофьори, военни, космонавти.   (Играта   на   шах   възниква   през   6   век   в   Индия   с   цел   да   се   симулира съвременна битка). Използвани в учебния процес те биха могли да улеснят значително работата на учителя за постигането на определени учебни цели: сработване на групата (разчупване   на   ледовете),   формиране   на   умения   за   работа   в   екип,   за   пълноценно общуване, за представяне на резултати пред аудитория, за релаксация и мотивиране за работа,   за   решаване   на   проблеми,   за   изграждане   на   стил   на   учене,   за   развиване   на въображението, за формиране на толерантно отношение към другите, за оценяване, за самоконтрол и самоуправление и др. Ситуационни игри (проиграване на случаи) Те дават  възможност на учениците да използват  някои  аспекти  от реалния  живот  в образователна   среда.   Целта   е   да   се   проиграе   решението   на   трудна   ситуация,   която реално провокира напрежение и конфликт. Ролята на учителя е да засилва и подчертава моментите, произтичащи от опита на учениците при проиграване на ситуацията. Игри­драматизации Това са ролеви игри, при които се възпроизвежда определен сценарий под формата на монолог, диалог, пантомима. Възможно е да се разиграват драматизации по конкретен текст или по сценарий, измислен от учениците. Те трябва да влязат в кожата на героите, да мислят и действат като тях. Целта е да преживее определен проблем или ситуация, при което на базата на емоционалното включване се осмислят реални проблеми. След проиграването на драматизацията се прави коментар и се обобщава поука, свързана с реалността. „Особено домино    ” Цел: Да се покаже, че в групата между самите участниците  съществуват както  различия, така и общи елементи. Правила на играта: Първият участник (това обикновено е водещият) застава в центъра на стаята и обявява  две свои характеристики, например: „От една страна аз нося очила” и вдига настрани  лявата си ръка, „А от друга – обичам сладолед” и вдига настрани дясната си ръка.  Участник от групата, който също носи очила се хваща за лявата ръка на водещият и  обявява: „От една страна аз нося очила, а от друга – обичам котките” и вдига  свободната си ръка. Трети участник, който обича сладолед се хваща за дясната ръка на  водещия и обявява: „От една страна аз обичам сладолед, а от друга – обичам  шоколад.”  По този начин играта продължава, докато всички участници  не станат част  от доминото.  Възможни са вариации при построяването на доминото – може да се  построи кръг или типична структура на домино. Освен това, ако условията позволяват  участниците могат да легнат на пода по корем, обръщайки се един към друг. Обсъждане: ▪ Какво ново научихте един за друг? ▪  Какво почувствахте, когато разбрахте, че някой друг в класа прилича на Вас? „Аутсайдер” Цел: Да се даде възможност на участниците да се почувстват в ролята на изолирани от  отсъства на общата група. Правила на играта:  „Забранява се упражняването на насилие или ловкост. Участниците имат право само да уговарят, да водят преговори, когато се изправят пред определена трудност. Всеки,  който упражни насилие или използва обидна дума, ще бъде дисквалифициран.” Учителят отправя молба към трима членове на класа да напуснат стаята. Останалите застават в кръг хванати за ръцете. Учителят дава следната инструкция:  „Сега ще повикаме първия участник. Вие трябва да останете в кръг, държейки се  здраво  за ръцете, без да се пускате.” След това се извиква първия участник и се наблюдава неговата реакция. Той може да  реши да влезе в кръга или да се хване до другите, а може да прояви и пасивност.    Независимо от неговата реакция, този член на групата се допуска да се хване за  другите. След това, учителят добавя към инструкцията: „А сега, от вас се иска, когато  влязат втория и третия участник, да не ги допускате нито в кръга, нито да се хванат на  кръга.” След това се повиква втория участник. На него му се предоставя време да уговаря  членовете на групата, за да бъде допуснат в кръга.  Независимо от резултата, в един  момент водещият разрешава групата да приеме втория участник.  В края на  упражнението по същия ред и правила се извиква третия участник. Обсъждане: ▪ Какво започна да прави групата, когато в стаята влезе първия участник? ▪ Защо членовете се стремяха да не допуснат в групата си чужденци? ▪ Какво преживяха тези, които останаха извън групата? (положителни и отрицателни  чувства) ▪  Какво искаха да направят членовете, извън групата? ▪  Защо е толкова важно за човек да присъства в една група? ▪ Възможно ли е човек да живее извън група? ▪ Когато не бяхте допуснати в групата, коя беше първата мисъл, която премина през  ума Ви? „  Кози и вълци    ” Цел: Изследване причините, поради които хората предизвикват и не предизвикват доверие.  Предварителна подготовка: Листчета с написани обозначения: „козлета”, „вълк” и „коза.”  В играта взимат участие  всички ученици. Всеки участник получава листче с ролята си, като се подготвят 2­3  листчета с надпис „коза”, 2­3 – с надпис „вълк”, а останалите участници – с надпис  „козле.” Участниците се молят, да не показват един на друг надписите на листчетата си, т.е. ролите си.  Преди да започне играта, при необходимост може да се припомни  приказката за вълкът и седемте козлета. Правила на играта: В единия край на стаята в тресен кръг, сгушени едно в друго стоят „козлетата” – това е  тяхната къща.  Останалите участници заемат другия край на стаята.  Всеки един на свой ред подхожда към „къщата” и се старае да убеди „козлетата”, че той е „коза.”  Задача  на козлетата е да преценят дали да пуснат или да не пуснат претендента в дома си.  Ако все пак те допуснат вълка, то той изяжда едно от козлетата (участник излиза от играта), ако прогонят истинската „коза­майка” – всички козлета ще загинат от глад (мама не би  донесла мляко).  Целта е козлетата да останат живи, а целта на козата и вълка е да  влязат в къщата. Обсъждане: Играта е елементарна, но много интересна, защото бързо сплотява групата, въвлича я в  действие, а участниците започват активно да комуникират и взаимно доверяват,  играейки различни роли.  Ето някои от темите, които могат да бъдат обсъдени по време на тренинга: ▪   Какво са почувствали участниците в ролята на „козата­майка”? ▪ На какво са се основавали козлетата, когато са взимали решенията? ▪ Защо в определени случаи са допуснали грешки козлетата? ▪ Имало ли е разногласия при вземането на решенията от козлетата? ▪ По какъв начин са били вземани решенията от козлетата? ▪ Какво е преживявала „козата­майка”, когато не са я разпознавали и са я приемали за  вълк? ▪ Случвало ли се е в реалния живот на учениците, да не допуснат някого в тяхната  група и групата да загуби от това?  ”   „  А аз мисля, че   Цел: Да се осъзнае възможността и необходимостта от съществуването на различни  мнения, както и ценността на личното мнение, различаващо се от това на другите. Правила на играта: Учителят прекарва по средата на аудиторията въображаема черта. В едната ръка  показва нарисуван плюс („съгласен”), а в другата – минус („несъгласен”). Разперва  настрани ръцете си.  Обявява, че самата черта означава липса на мнение.  След това  дава инструкция: „Аз ще ви чета твърдения, а всеки от вас е длъжен, след  като чуе твърдението да избере дали е съгласен или не е съгласен и да застане на  определената страна. Тези, които нямат мнение да застанат на самата черта.  Тези които са на чертата се лишават от правото да се изказват.” Забележка: Твърденията не трябва да карат учениците да избират истина или неистина,  а да дават възможност за различни мнения. Най­добър резултат се получава, ако  твърденията са адаптирани към самия клас. Препоръчителни са следните образци  твърдения: ▪ Играта на компютъра е по весела, отколкото да гледам телевизия. ▪  По­добре е уроците да са по­кратки, но затова пък повече. ▪  Най­красивото домашно животно е котката.. ▪  Кока­колата е по­вкусна от фантата. ▪ По­добре е да започваме училище в 10.00 часа, отколкото Обсъждане: ▪  Кой е направил точния избор?  Има ли въобще точен и правилен избор? ▪ Може ли да се каже, че прочетените твърдения допускат съществуването на различни  мнения? ▪  Добре ли е или зле, човек да има собствено мнение? ▪  Достатъчно ли е да има собствено мнение човек, за да каже, че е различен? Чрез игри и разговори може да се помогне на децата да проявят разбиране, да  станат по­емпатични, да развият своята емоционална интелигентност, да станат  по­отговорни и по­добри и по­толерантни към различните.            в 08.00 часа. ЛИТЕРАТУРА 1. Бергсон, А. Интуиция и интелект. С., ЛИК, 1997. 2. Вучкова, Кр., Социални умения и педагогическа практика. ИК „Кота”,2004. 3. Марчева П. За приложението на някои интерактивни методи и техники в развитието на музикална интелигентност при деца в НУВ. IV Балкански конгрес „Образованието, Балканите, Европа”, Стара Загора, 2007. 4. . Митева, П., Как да формираме социални умения у малките ученици. ИК М­8­ М,2004 5. Николаева, С., Неформално образование. Философии. Теории. Практики. Експрес,2008. 6. Ризов, Ил. и М.Минчева­Ризова. Образователен подход „Умения заживот”. Развитие на личностни и социални умения в училище. С., Отдел засоциално развитие към ООН, 2002.