Развитие навыков письма в первом классе - дикция в период начальной грамотности

ЗАДАНИЕ ЗАДАНИЕ Описание на собствен опит ­ специализация № 6555 Тема: Тема: „Развитие на умението писане  в 1­ви клас ­ диктовката в периода на начално ограмотяване” Български език и литература Изготвил:  Евдокия Богданова Целта на обучението по писане в първи клас е да се овладеят формите, начинът на писане и свързване на ръкописните букви и да се формират умения за грамотно и красиво писане. Очакваните резултати са в края на ограмотяването учениците да пишат графично и правописно правилно около 20 думи.  В практиката на началния учител диктовката   първо и преди всичко приучава малките ученици да  слушат, да  формират умения за писане и произтичащите от това под   умения   за   правопис,   пунктуация   и   оформление   на   текст.   Съществуват   много варианти на  диктовки и много възможности за тяхното използване. І. Добуквен период /запознаване с елементите на ръкописните букви/ Възможностите за диктовка са ограничени /само за връзка елемент­название на елемента/ ІІ.Буквен   период   /запознаване   със   звуковете   и   техните   печатни   и   ръкописни букви/ 1. Съобщават се елементите, от които се състои ръкописната буква, а учениците записват   само   буквата   /напр.:запишете   буквата,   която   се   състои   от   малко   кръгче   и обърнато бастунче…/ 2.  Диктуват се ръкописните букви ­ буквална диктовка /напр. запишете малка ръкописна буква… , главна ръкописна буква…/ 3. Подборна диктовка 3.1 Диктуват се думи, а учениците записват само определени букви. Целта е да се установи връзката звук­буква. Запишете толкова пъти буквата „а”…, колкото я чувате в думите: мама, кака, морена, пръчка, паричка, пиле, пате, котка.Запишете само буквите на гласните звукове в думите: ехо, песен, природа, мечка, таралеж… Запишете буквата на гласния звук /напр. в третата сричка на думата папагал, във втората сричка на краставица, в първата сричка на думата ела, в четвъртата сричка на думата вазичка /последната задача е уловка, защото думата е трисрична/.   Диктовката е полезна за учениците и нужна на учителите,  защото чрез нея се проверяват  правописните възможности, лингвистични знания, краснописни умения.   По   традиция   диктовката   се   чете   винаги   от   учител,   но   в   своята   практика разнообразявам тази дейност и я превръщам в мотивираща и забавна  за учениците. Как правя  това?  1. Един ученик от класа диктува текста на останалата част от класа 2. Екипна работа /малки групи/, всеки участник от групата диктува на останалите откъс от един общ текст /идеята тук е, че това би насърчило учениците да се изслушват един друг, да усетят значението на ясното произношение и правоговор/. 3. Взема се кратък текст, правят се две или три копия, които се закачат по такъв начин, че  не могат да бъдат прочетени от чиновете. Учениците се разделят на групи и всяка група  номинира пратеник. Неговата задача е да отиде до текста, да го прочетете и да запомни част от него. Той или  тя след  това се връща в своята група и диктува запомненото. Това се повтаря, докато се напише целият текст. Когато групите напишат диктовката, те могат да проверят своите версии с оригиналния текст. 4.  Всеки участник от групата получава по едно изречение от кратък текст на произволен принцип. След това всеки диктува изречението си на останалата част от групата. Когато приключи диктовката, групата трябва да подреди изреченията в свързан текст. Практиката   показва,   че  при   тези   по­различни   и   нетрадиционни   начини   за диктовка, тя става по­интересна за учениците, а от там и по­ефективна.