1. чаш принциплари.
2. Зенит масофасини, ҳисоблаш учун формула.
3. Вақт радиосигналларини қабул қилиш ва узатиш.
Астрономик аниқлашларнинг зенитли усулларида асосий ўлчанадиган катталик ёритқичнинг зенит масофаларидир. Ернинг ўз ўқи атрофида айланиши натижасида зенит масофалари ва ёритқич азимутлари тўхтовсиз равишда ўзгариб туради. Шунинг учун, уларнинг ўлчашларни маълум вақт ҳисоб системасида ўтказиш керак. Шундай қилиб, ёритқични визирлаш жараёни умумий ҳолларда, асбоб трубаси баландлигига ҳаракатсиз ўрнатилган моментида ёки ёритқични горизонтал иплар орқали ўтиш моментидаги саноқлари олиниши керак.
Зенит масофаларининг ўзгариш тезлиги кичик бўлганда, горизонтал иплари ёритқичига йўналтириш визирлаш усули қўлланилади. Бу ёритқични меридианга ёки унга яқин ҳолатига мос келади.
Кузатувчини шахсий хатоларини камайтириш мақсадида, кузатиш контакт микрометри ёки фотоэлектр қайдномадан фойдаланилади.
Ёритқичнинг зенит масофаларини кузатиш вақтида астрономик рефракцияни ҳисобга олиш учун ҳавонинг ҳарорати ва босими ўлчанади. Ёритқични зенит масофаларини аниқлашда асбобнинг вертикал доираси бир ҳолатдан иккинчи ҳолатга ўтказилади.
Ёритқичнинг зенит масофаларини астрономик аниқлашлар аниқ усулларда 100 дан 600 гача ўлчанади. Хатоларнинг юқори чегараси рефракция жадвалидаги хатоларга боғлиқ.
Ёритқичнинг зенит масофаларини ҳисоблаш формулалари қуйидагича:
Z' = L – Mz; Z' = Mz – R; Z' = (L – R)/2;
Mz = (L + R)/2; L = L' + i¶/2; R = R' + i¶/2t/2 (5)
i¶/2 = (Ч + Ў) – m
(2) формуладаги L' ва R' вертикал лимбдан олинган саноқ, i¶/2– қия ўқ адилага вертикал доирасидаги ярим бўлинишлар; Ч ва Ў – адилак пуфакчаси охирларидаги саноқлар; m – адилак ампуласидаги бўлаклар сони (о дан m гача ёзувлар); t/2 - адилак шкаласидаги ярим бўлинишлар (бур.с.)
Кузатишлардаги вертикал лимбдан олинган саноқ микрометр оқуларининг ҳаракатланувчи ипи билан тузатилади.
L' = L0 ± (ML-10oб) R: R' = R0 ± (MR – 10oб) R,
бу ерда L0 ва R0 – лимб бўйича саноқ (айланишларда); ML – MR 10об – микрометр шкаласи бўйича саноқ (айланишларда); микрометр шкаласи учун шартли нуль – пункт саноғи; R – микрометр окулярининг айланиш бўлаги.
Микрометр тузатмалари зенит масофаларини ошиши билан микрометр саноғи бўйича кўпайиш ёки камайишига қараб, қўшилади ёки айрилади.
Рефракция учун тузатма киритилган, ёритқичнинг зенит масофаси
Z = Z' + r,
бу ерда: r = r0gB; r0 - ўртача (меърий) рефракция (Z' бўйича жадвалдан танланади.); g - хаво температурасини ҳисобга олувчи, коэффициент (t бўйича жадвалдан танланади.); В - хаво босимини ҳисога олувчи, коэффициент).
Хронометр аниқ вақтини ўлчашга мўлжалланган асбобдир. Астрономик аниқлашлар учун астрономик-геодезик тўрларда «Альтаир» типидаги кварцли хронометр қўлланилади.
Хронометр 8 соат иш давомида атиги 1 мс фарқ билан аниқ вақтни кўрсатади.
Хронометрнинг бу фарқи қуйидагича тузатилади.
U* = S – T, U = m – T (7)
Хронометрдаги тузатмани аниқлаш – демак аниқ вақтни аниқлашдир. Бирлик вақтда хронометрдаги тузатмани ўлчаш хронометрнинг юриши дейилади. У қуйидаги формула билан аниқланади.
w = (u2 – u1) / (T2 – T1), (8)
бу ерда u1, u2 - хронометрни Т1 ва Т2 моментлардаги тузатишлари. Юриш белгиси фарқлар белгиси билан аниқланади u2 – u1, чунки Т1 ва Т2 икки кетма-кет моментлар орасидаги интервал ҳамма вақт (+).
ХПМ–3 русумли дала хронографи автоматик тарзда хронометрни кўрсатишни қайд қилади, ҳамда электр токини мосламага қўшиш (айириш), юлдузларни кузатиш қайдномасини, вақт радиосигналлари қабул қилишни бажаради. Қайд этиш борасидаги ўртача квадратик хато 0,01 с дан ошмайди. Ёзувлар қоғоз тасмага туширилади.
21П русумли хронограф электр импульсларини 0,002S хатолик билан хронграф шкаласига ток билан таъминлаб туради. 72 КГ ц. ли генераторни кварц генератори ишга туширади.
МПУ8-3 типли мослама «Альтаир» русумли хронометрдаги электр токида қўшилиш (айиришлар) ни қайд этади.
Радиосигналлар ўзимизни ва чет эл радиостанциялари орқали телефон кодлари орқали узатилади. Астрономик аниқлашлар учун ҳозирги пайтда бизнинг мамлакатимизда Р-311 радиоприёмник ҳамда «Астра» радиоприёмниги ишлатилади.
Вақтинчалик белгиларни узатишда 1 мин, 1 ва 0,1 с. даврли сигналлар қўлланилади. 1с даврли (овоз нуқтаси) сигналли узунлиги 100 мс. Минутли (овоз тириси) сигнални узунлиги – 500 мс. га чўзилади. 0,1 с – 20 мс даврли сигналлар – 40 мс га чўзилади..
Вақтни текшириш кенг эшиттирув сигналлари (олти нуқта) бир соатда бир марта пакет кўринишида олтита, тўғри бурчакли импульсларда чўзиқлиги 0,1 с билан 1 с давомида берилади. Олтинчи импульсни бошланиши соатни бошланишига 100 мс хатолик билан мос келади.
Радиостанциялар билан вақт сигналларини узатилиши, сонлар ва вақт шкалалари белгилари фарқлари билан берилади.
UT1 – UTS = DUT1 + dUT1,
бу ерда DUT1 – ўнли dUT1 – секундни 1/100 улуши.
Радиосигналлар учун,
UT1сиг = UTC + (UT1 – UTC) + DT (9)
Радиосигналларни қабул қилиш, хронометр билан сигнал узатувчи станциядан узатиладиган сигналларни ўша моментидагини кўрсатишдир.
Сигнал узатишнинг ўртача моменти хронометр кўрсаткичи учун қуйидагича ҳисобланади.
Х = Х' – tp – tn, (10)
бу ерда Х' =(Sxi)/n - радиосигналларни қабул қилишдаги хронометр кўрсаткичидаги ўртача момент; tр - антеннадан узатилаётган радиотўлқинларни қабул қилишдаги тузатмалар (жадваллардан олинади;) tn - қабул қилувчи мослама занжиридаги ушланиш (махсус лаборатория текширишида аниқланади). Координирлашган вақт сигналлари 2-жадвалда берилган
S = S + l, бу ерда S = S0 + UT1 + m UT1; (11)
m = UT1 + l (12)
Астрономик аниқлашлар учун мўлжалланган асбоблар лаборатория ва дала шароитларида ҳам жуда қаттиқ текширувдан ўтказилади.
2-жадвал
№384 юлдуз хронометри
1976 й. 12 август РИД радиостанцияси 5 мГЦ UTC = 10h30m
tp = 0,001s tn = 0,002s l = 2h30m34,160s
|
UTCi координирлашган сигналларини узатилиши |
UTCi моментидаги Хi хронометр кўрсаткичи |
Хронометр тузатмаларини ҳисоблаш |
|
|
|
маҳаллий юлдуз вақти системасида |
маҳаллий ўртача вақт системасида |
|
||
|
10h30m50s 31 55 00 10 15 20 30 35 45 55 |
10h23m01,12s 06,12 11,13 21,18 26,19 31,20 41,24 46,24 56,27 2406,30 |
S0 = =21h19m58,774s UT1=10 h31m 19,660s mUT1= |
UT1=10h31m19,655s l = 2 30 34,160 |
|
|
S = 7 53 02,145 l = 2 30 34,160 |
m = 13 01 53,820 x = 10 23 30,695 |
|||
|
UTC=10h31m19,500s DUT1= ¸ 0,10 dUT1= ¸ 0,10 |
X'= 10 23 30,699 tp = 0,001 tn = 0,002 |
S = 10 23 36,305 X = 10 23 30,696 |
u* = * + 5,619s х моментда=10h 23,5m |
|
|
u* = * + 5,619s х моментда 10 23,5m |
||||
|
UT1 = 10 31 19,660 |
X=10h23m30,696s |
|||
Зенит масофасини, ҳисоблаш учун формула
У қуйидаги формула билан аниқланади
РИД радиостанцияси 5 мГЦ UTC = 10 h 30 m t p = 0,001 s t n = 0,002 s l = 2 h 30…
© ООО «Знанио»
С вами с 2009 года.
