ИНДИВИДУАЛНИ ПОЗНАВАТЕЛНИ РАЗЛИЧИЯ ПРИ ДЕЦА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН / INDIVIDUAL COGNITIVE DISPARITIES IN CHILDREN WITH DOWN SYNDROME

ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ФАКУЛТЕТ ПО НАЧАЛНА И ПРЕДУЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА

Том 107

ANNUAIRE DE L`UNIVERSITE DE SOFIA „ST. KLIMENT OHRIDSKI“

FACULTE DE FORMATION D`EDUCATEURS ET D`INSTITUTEURS

Tomе 107

ИНДИВИДУАЛНИ ПОЗНАВАТЕЛНИ РАЗЛИЧИЯ ПРИ ДЕЦА

СЪС СИНДРОМ НА ДАУН / INDIVIDUAL COGNITIVE DISPARITIES IN CHILDREN WITH DOWN SYNDROME

ПЕНКА ШАПКОВА-ТАНЕВА / PENKA SHAPKOVA-TANEVA^[1]

                           Катедра „Специална педагогика и Логопедия“

Пенка Шапкова-Танева. ИНДИВИДУАЛНИ ПОЗНАВАТЕЛНИ РАЗЛИЧИЯ ПРИ ДЕЦА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН

Студията се фокусира върху  проблема за  индивидуалните познавателни различия при децата със синдром на Даун. Във връзка с темата е представено проучване на особеностите в когнитивното функциониране при деца със синдром на Даун у нас. Изведени са когнитивни профили със специфични силни и слаби страни при  изследваните деца със синдром на Даун, с цел да се определят ефективни стратегии за работа с тях в процеса на корекционно-терапевтично въздействие и обучение. Резултатите от проучването  и направените изводи са важни за педагогическата практика и могат да генерират идеи за бъдещи проучвания в тази област.

      Penka     Shapkova-Taneva.     INDIVIDUAL     COGNITIVE     DISPARITIES     IN

CHILDREN WITH DOWN SYNDROME

The study focuses on the problem of individual cognitive differences in children with Down syndrome. In connection with the issue, presented herein is research conducted on the distinctive aspects of cognitive functions in children with Down syndrome in Bulgaria. Cognitive profiles of the participating children with Down syndrome have been identified, each with specific strengths and weaknesses, in order to define effective strategies for working with them in the process of correctional and therapeutic influence and tuition. The research results and the relevant conclusions drawn are important for pedagogical practices and can also give rise to new ideas for future research in this area.

Key words: Down syndrome, cognitive profiles ; correctional therapeutic effect

Проучването и изясняването на когнитивните аспекти при синдрома на Даун представлява сериозен научен интерес за специалисти от различни научни области (медицина, психология, педагогика и др.) в световен мащаб. Много малко  са в страната ни  научните разработки, посветени на психолого-педагогическите и социалните аспекти на синдрома на Даун, поради което считам, че избраната проблематика е интересна и актуална.

Изяснявайки същността на умствената изостаналост, много автори поставят акцент върху отношението между нарушенията във висшата нервна дейност и нарушенията в познавателната дейност, емоционално-волевата сфера и поведението. На тази основа се прави следният обобщен извод: при умствено изостаналите индивиди са налице качествени изменения в цялостното им психофизическо развитие (Караджова 2005). 

Установено е, че поради нарушения в структурата и функциите на мозъчната кора, при децата с интелектуална недостатъчност съществуват недостатъци в развититето на психичните процеси (памет, внимание, мислене, реч). В резултат на тези нарушения те се развиват върху една непълноценна основа (цит.по Добрев 2002).

Развитието на умствено изостаналото дете значително се отличава от развитието на здравото дете по отношение на сроковете на съзряване на отделните невро-психични функции и качественото своеобразие на развитийните процеси на психиката му (Иневаткина, 2005).

При децата със синдром на Даун се наблюдават характерни особености на познавателните процеси, които са общи за децата с умствена изостаналост. В същото време тези деца демонстрират уникални когнитивни профили на силни и слаби страни, характерни за синдрома.

Структурата и функциите на мозъка влияят върху неврокогнитивното развитие на индивидите със синдром на Даун. Въпреки че намаленият обем на мозъка не може да бъде пряко свързан с интелектуалната недостатъчност, съществуват предположения, че при хората с този синдром особеностите на мозъчните структури могат да допринесат за когнитивните дефицити, свързани със синдрома (например паметта и вниманието) и че са засегнати такива зони на мозъчната кора, които са пряко свързани с висшите познавателни процеси. Проучването и изясняването на мозъчната структура и функции е от съществено значение за лицата със синдром на Даун, защото може да помогне за намирането на различни методи и средства за терапия, чрез които да се въздейства върху редица когнитивни аспекти.

Въпреки разпространеното схващане, че децата със синдром на Даун си приличат много по отношение на когнитивните способности и личностните си особености, редица изследвания показват, че съществуват големи различия при тях. Деца с еднакъв коефицент на интелигентност могат да имат различни познавателни профили със силни и слаби страни (Carrr 1995 и др.).

Според редица автори (Morrs, 1983, Wishart, 1986, Duffy and Wishart, 1987, Pueschel, 1988) възгледът, че познавателното развитие на децата със синдром на Даун е един вариант на типичното развитие със същата организация и строеж, но с по-бавен темп и по-ниска горна граница, се опровергава от все повече научни изследвания, които убедително показват, че подходите за обучение на децата с този синдром са специфични и се различават от тези, които се прилагат при деца с нормално интелектуално функциониране.

Децата със синдром на Даун започват да учат с напълно различен комплекс от биологически определени «инструменти» (средства) за учене в сравнение с тези при нормално развиващите се деца. Научни изследвания са установили, че способностите в различни области (домейни) на развитието при синдром на Даун не възникват по същия синхронен начин, както при нормално развитие, като развитието на езика обикновено изостава в сравнение с други области на когнитивното развитие (Wishart 1998).

 Съвременните изследвания показват, че всички хора със синдрома на Даун изостават в интелектуалното си функциониране,  но интелектуалната недостатъчност варира от лека към умерена и тежка степен, като дълбоката  степен се среща по-рядко (Мутафов 1979, Давиденкова 1966, Маринчева и Гаврилов 1988, Исаев 2003, Лурье Забрамная 1971,  Милев 1994, Newton 2004). 

По данни на Г. Маринчева и В. Гаврилов (1988) при пълната

(цитогенетична) форма на синдрома най-често преобладава умерена и тежка степен на умствена изостаналост. Отново по данни на същите автори при мозаичната форма на синдрома на Даун по-често се среща леката степен на интелектуална недостатъчност, но има и описани случаи на индивиди с нормален интелект. D. Gibson (1981) също отбелязва, че децата с мозаичен тип синдром на Даун демонстрират по-високо ниво на интелектуално функциониране, в сравнение с децата със стандартна тризомия и транслокационната форма.

Някои автори (Smit 2001, Roizen & Patterson 2003) посочват, че степента на интелектуална недостатъчност при децата със синдром на Даун се свързва с техните здравни проблеми, макар тази връзка да не е изяснена напълно. Според тях степента на умствено изоставане е толкова по-тежка, колкото по-тежки са техните здравни проблеми.

При децата с умствена изостаналост, в частност децата със синдром на Даун, има несъответствие между календарната и психическата възраст. Поради това IQ  често не може да бъде точно определен. По данни на някои автори при синдрома на Даун интелектуалният дефицит се задълбочава с възрастта. Smith (1982) посочва, че 23 % от децата до 3- годишна възраст имат IQ повече от 50, докато при тези над 9 -годишна възраст такива стойности на IQ не се срещат.

„Познавателната дейност на човека има своята невропсихологична обусловеност. Тя е свързана с функциите на кората на главния мозък, с всички нейни структурни елементи, тяхната локализация и интегрална същност“ ( Зл. Добрев: 98).

Познавателните процеси не функционират отделно един от друг, а са свързани и представляват сложна система. Мисленето се осъществява въз основа на възприятията и паметта. Чрез вниманието се осъществява протичането на когнитивните процеси. Вниманието насочва и регулира процесите на възприятието, паметта и мисленето. Важната роля, която вниманието има при осъществяването на цялостната психична дейност е подчертана  от А. Р. Лурия (1973). Нарушаването на един от когнитивните процеси води до нарушаване на другите и обратно подобряване на функциите на определен познавателен процес води до подобряване на функциите на другите. Това е в основата на корекционно-компенсаторното развитие на децата с нарушения (Караджова 2005:40).

С цел да се установят някои специфични особености в когнитивното функциониране при деца със синдром на Даун, както и да се разкрият индивидуални познавателни различия при тях, беше направено психологопедагогическо изследване.

В духа на хуманистичната идея за развитието на детето ние разглеждаме децата със синдром на Даун като уникални и неповторими.

Проучването се опира на теоретичните схващания на Виготски, Пиаже, Брунер и други за социалния характер на когнитивното развитие на децата и найвече на разбирането им, че ученето се случва основно по време на социалното взаимодействие между възрастните и децата, а качеството на това взаимодействие определя напредъка на децата. Също така се оновава на схващането, че биологично обусловените сходства на симптомите, свързани със синдрома на Даун, не са основание за това да разглеждаме децата с това специфично нарушение като хомогенна по своите потенциални възможности група в общата картина на умствената изостаналост.

В тази връзка е формулирана следната хипотеза: Предполага се, че въпреки сходния характер на биогенетичните характеристики, при децата със синдром на Даун ще се установят индивидуални различия в когнитивното функциониране.

В изследването бяха включени 35 деца и подрастващи сьс синдром на Даун, на възраст от 5 до 15 години (22 момчета и 13 момичета), определени като експериментална група (ЕГ), както и 35 деца в норма (22 момчета и 13 момичета), определени като контролна група (КГ).

Децата от експерименталната група (ЕГ), които участват в изследването “умален модел” на общата популация от генерализираната съвкупност, т.е те притежават специфичните характеристики на основната популация деца със синдром на Даун от генерализираната съвкупност деца с интелектуална недостатъчност. Децата са подбрани на случаен принцип. Техният брой е 35, тъй като сред децата със синдром на Даун е трудно намирането на достатъчно голяма или представителна извадка, поради различни причини (административни, медицински и др.). Тъй като тази група деца с умствена изостаналост е хетерогенна, е сложно издирването на определен брой деца със синдром на Даун: 

-  в една и съща възрастова група; 

-  с еднаква степен на интелектуална недостатъчност; 

-  на едно и също равнище на когнитивно и социално функциониране; 

Възрастовият диапазон в двете групи (контролна и експериментална) изследвани лица варира от 5 до 15 години.

Разпределението на изследваните лица от ЕГ по пол  е представено на  фигура 1, а според степента на умствена изостаналост, както и според формата на  фиг.2 и 3.

                                Фиг.1. Разпределение на ЕГ по пол в (%)

Фиг. 2. Разпределение на изследваните лица от ЕГ според степента на умствена изостаналост

Фиг.3. Разпределение на изследваните лица от ЕГ според формата на синдрома

За оценка на равнището на основните познавателни процеси (възприятие, памет, внимание, мислене, език/ реч) при децата със синдром на Даун беше направен констатиращ експеримент. Всяко дете е изследвано индивидуално, в началото на учебната година, като диагностичните процедури са последователно прилагани (на части), съобразно индивидуалните особености на децата. При прилагането на отделните методики беше предвидено време за почивка за децата. При по-малките деца констатиращият експеримент се осъществи под формата на игра, което ги мотивира да участват активно. Резултатите от отговорите на изследваните лица по всяка задача се отразяваха в индивидуални протоколи.

Предложеният диагностичен инструментариум като цяло е адекватен на спецификата на обекта. Системата от критерии и показатели е авторска.

Използваният при някои от методиките стимулен материал, поради своята достъпност и перцептивна яркост, освен диагностично има и корекционно - развиващо значение. Също  така може да бъде използван като дидактично средство в процеса на обучение, което определено ще улесни работата на специалистите (специални педагози, психолози, логопеди и масови учители), работещи с деца със синдром на Даун.

В методиката се включват следните експериментално-психологически проби за оценка на основните познавателните процеси : 

1.  Методики за изследване на възприятията 

1.1.  Проба за идентификация и наименование на цветовете  

1.2.  “Разрязана картина”  

2.  Методики за изследване на вниманието

2.1.  Проба на Пиерон - Рутер  

2.2.  Коректурна проба на Бурдон  

3.  Методики за изследване на паметта 

3.1.  Проба за краткосрочна слухова памет

3.2.  Проба за зрителна памет 

4.  Методики за изследване на мисленето 

4.1.  «Дъските на Сеген»  

4.2.  « Класификация на дървени фигури»

5.  Методики за изследване на речта 

5.1.  Изследване на артикулационната моторика  

5.2.  Проби за иследване на експресивна реч  

5.2.1. Изследване на Звукопроизношението  

5.3.  Проби за изследване на импресивна реч

Описание на конкретни случаи (Case-study) е подход, който намира пошироко приложение в редица психолого-педагогически изледвания в различни страни по света и у нас, през последните няколко години. Фокусирах вниманието си върху него, тъй като считам, че е целесъобразен, за  да се  установят редца индивидуални особености в развитието на децата със синдром на Даун.

Изходните резултати от психолого-педагогическото изследване, обобщени в цифров вид, бяха подложени на серия от статистически обработки с компютърна програма SPSS (17). Включихме различни статистически методи (параметрични), като еднофакторен дисперсионен анализ (ANOVA) , t- тест за независими извадки, както и клъстерен анализ. 

За проверка на хипотезата се   приложиха следните статистически процедури: Post Hoc тест, Levene's Test, t-тест и клъстерен анализ. По-важните статистически показатели са: брой изследвани деца (N); средна аритметична (Mean) стандартно отклонение (Std. Deviation). 

С помощта на клъстерния анализ се  установи към кой клъстер принадлежи всяко от изследваните лица от двете групи (КГ и ЕГ), както и редица индивидуални особености в когнитивното функциониране на децата със синдром на Даун.

За потвърждаване или отхвърляне на основната изследователска хипотеза са дефинирани статистически хипотези: нулева и алтернативна. Нулевата хипотеза е хипотеза за нулев ефект, т.е. липсва разлика в сравняваните средни. Алтернативната хипотеза е, че има такава разлика, като е възможно допълнително уточняване на посоката, т.е. една средна е по-голяма.

Първа Нулева хипотеза (Н0): Поради сходния характер на биогенетичните си характеристики, децата със синдром на Даун няма да демонстрират индивидуални различия по отношение на когнитивното функциониране.

Алтернативната  хипотеза звучи като основната хипотеза.

Нулевите хипотези се отхвърлят в полза на алтернативните, когато се установи разлика между сравняваните параметри при равнище на значимост ( sig) < 0,05.

Приложеният t-тест за статистическа обработка на данните от констатиращия експеримент показва, че са налице по-високи средни стойности  по отделните показатели при децата от контролната група.

 Post Hoc Tests (анализи) на данните за състоянието на възприятието за цвят (Вариант 1) показват, че има значима разлика между средните стойности на децата със синдром на Даун с лека степен на интелектуална недостатъчност и децата с умерена степен (при sig= 0,000< 0,05), както и значима разлика между средните на децата с лека степен на интелектуална недостатъчност и децата с тежка степен (при sig= 0,005<0,05). Между децата с умерена и тежка степен на интелектуална недостатъчност не се установи значима разлика между средните стойности, тъй като sig= 0,706>0,05. В експерименталната група с най-високи средни стойности са децата с лека степен на интелектуална недостатъчност, а с най-ниска децата с тежка степен. Тези данни са представени графично, като средните стойности са отразени като кръгчета на фиг. 4.

Фиг. 4. Средноаритметичните стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за изследване на възприятието за цвят (Вариант 1)

Фиг. 5. Средноаритметичните стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за изследване на възприятието за цвят (Вариант 2)

Post Hoc анализите на данните за състоянието на възприятието за цвят (Вариант 2) показват значими разлики между средните стойности на децата със синдром на Даун с лека степен на интелектуална недостатъчност и децата с умерена степен, тъй като sig= 0,000< 0,05, както и разлики между средните стойности на децата с лека степен на интелектуална недостатъчност (ИН) и децата с тежка степен, тъй като sig= 0,001<0,05. При децата с умерена и тежка степен на интелектуална недостатъчност не се установи значима разлика между средните стойности, тъй като sig= 0,121> 0,05. Децата със синдром на Даун с лека степен на интелектуална недостатъчност имат най-висока средна стойност, а децата с тежка степен са с най-ниска средна. Фиг. 5 илюстрира  данните от направения анализ. 

Анализът на данните по отношение състоянието на целостта на възприятието (по методиката„Разрязана картина“) показва значима разлика между средните стойности при децата със синдром на Даун с лека степен на интелектуална недостатъчност и децата с умерена степен, тъй като sig= 0,006<  0,05, както и значима разлика между средните стойности на децата с лека степен на интелектуална недостатъчност и децата с тежка степен, тъй като sig= 0,001<0,05. При децата с умерена и тежка степен на интелектуална недостатъчност също се установи значима разлика между средните стойности, при sig= 0,006<  0,05. При прилагането на тази проба децата със синдром на Даун с лека степен имат най-висока средна стойност, а децата с тежка степен най-ниска. Данните от сравнителния анализ са представени графично на фиг.6.

Фиг. 6. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за изследване на целостта на възприятието

При направения анализ на резултатите по отношение състоянието на вниманието отново се установиха значими разлики между средните стойности при децата със синдром на Даун с лека степен на интелектуална недостатъчност и децата с умерена степен, при sig= 0,000< 0,05, както и между децата с лека степен на интелектуална недостатъчност (ИН) и тези с тежка степен, тъй като sig= 0,000<0,05. Между двете групи деца с умерена и тежка степен на интелектуална недостатъчност има значими разлики между средните стойности при sig= 0,000<  0,05. Децата със синдром на Даун с лека степен са с най-висока средна стойност, а децата с тежка степен с най-ниска. Фиг. 7 илюстрира данните от този анализ.

Фиг.7. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на

пробите за изследване на вниманието

Статистическият анализ на резултатите от изследване състоянието на краткосрочната слухова памет (по методиката „Заучаване на 10 думи“) показва значими разлики между средните стойности при децата със синдром на Даун с лека степен на интелектуална недостатъчност и децата с умерена степен , тъй като sig= 0,000< 0,05, както и между децата с лека степен на интелектуална недостатъчност и тези с тежка степен, тъй като sig= 0,000 <0,05. Между групите деца с умерена и тежка степен на интелектуална недостатъчност не се установи значима разлика между средните стойности, тъй като sig= 0,061>0,05. Средните стойности на тези групи деца са близки. Децата със синдром на Даун с лека степен са с най-висока средна стойност, а децата с тежка степен с най-ниска. Данните от анализа са представени графично на фиг. 8.

Фиг.8. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за изследване на краткосрочната слухова памет

Сравнителният статистически анализ на данните за състоянието на зрителната памет показва незначителна разлика между средните стойности между децата със синдром на Даун с лека степен на интелектуална недостатъчност и децата от контролната група при sig=0,081 > 0,05. Средните стойности на децата със синдром на Даун с лека степен на интелектуална недостатъчност и на децата от контролната група са близки. Установиха се също така различия между децата с лека степен на интелектуална недостатъчност и децата с умерена и тежка степен при sig= 0,001<0,05; 0,015 <0,05 . Децата със синдром на Даун с лека степен имат по-висока средна стойност в сравнение с другите групи деца. Между децата с умерена и тежка степен на интелектуална недостатъчност също се установи значима разлика между средните при sig= 0,002< 0,05. Средните стойности на децата с умерена степен са по-високи от тези на децата с тежка степен. Данните от сравнителния анализ са представени графично на фиг. 9.

Фиг. 9. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за изследване на зрителната памет

Сравнителният статистически анализ на резултатите за състоянието на мисленето показва значими разлики между средните стойности на децата от експерименталната и контролната група, както и междугрупови разлики в средните стойности при децата със синдром на Даун при sig=0,000; 0,002; 0,016< 0,05. С найвисока средна стойност сред децата със синдром на Даун са децата с лека степен на интелектуална недостатъчност, а с най- ниска децата с тежка степен. Данните от този анализ са представени графично на фиг.  10, където средните стойности са като точки. 

Фиг.10. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за изследване на мисленето „Дъските на Сеген“

Анализът на резултатите по отношение състоянието на експресивната реч показа значими разлики между средните стойности, както между децата от експерименталната и контролната група, така и между групите деца със синдром на Даун с лека и умерена степен на интелектуална недостатъчност и тези с лека и тежка степен, тъй като sig=0,000; 0,028;< 0,05. Между двете групи изследвани деца със синдром на Даун с умерена и тежка степен на интелектуална недостатъчност не се установи значима разлика между средните стойности, тъй като sig=0,999>0,05. С най-висока средна стойност сред децата от експерименталната група са тези с лека степен на интелектуална недостатъчност, а с най-ниска децата с тежка степен.

Данните от анализа са отразени на фиг.11.

Фиг. 11. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за изследване на експресивната реч

По отношение състоянието на импресивната реч Post Hoc анализа показва незначими разлики между средните стойности на децата с лека степен на интелектуална недостатъчност от експерименталната група и децата от контролната група при(sig= 0,567>0,05). Средните стойности на двете групи деца са почти изравнени. Установиха се значими разлики между средните стойности при(sig= 0,000; 0.006; 0,016< 0,05) между различните групи (по степен на интелектуална недостатъчност) деца със синдром на Даун. С най-висока средна са децата с лека степен, а с най-ниска средна стойност децата с тежка степен на умствена изостаналост. Фиг. 12 илюстрира данните от направения анализ.

Въз основа на направения статистически анализ можем да направим извода, че децата със синдром на Даун с лека степен на интелектуална недостатъчност демонстрират по-високо равнище на когнитивно функциониране в сравнение с децата умерена и тежка степен на интелектуална недостатъчност.

Фиг. 12. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за изследване на импресивната реч

Статистическата обработка на данните от констатиращия експеримент показа, че с най-висока средноаритметична стойност по отделните показатели са децата от контролната група, а с най-ниска децата с транслокационна форма на синдрома на Даун, която често се асоциира с тежката степен на на интелектуална недостатъчност.

Чрез дисперсионен анализ  се установиха значими връзки между цитогенетичните варианти на синдрома на Даун и другите показатели. Казано с други думи, цитогенетичните варианти на синдрома оказват влияние върху състоянието на когнитивните процеси (възприятия, внимание, памет, мислене, реч). Връзката е значима, когато sig<0,05. Данните от анализа са отразени на табл. 4. 5.

Post Hoc тестовете ни дадоха възможност да сравним постиженията на децата от двете групи (контролна и експериментална), както и постиженията на отделните групи деца (според формата на синдрома) в експерименталната група. Статистическият анализ показа, че е налице незначителна разлика между средните стойности по показателя възприятие за цвят на децата от контролната група и децата с мозаичен тип синдром на Даун, тъй като sig=0,141>0,05 (Вариант 1); sig=0,073>0,05 (Вариант 2). Средните стойности на тези деца са близки. Значими разлики между средните стойности по отношение състоянието на възприятието за цвят, се установиха между децата с мозаичен вариант на синдрома на Даун и децата с тризомия и транслокационен вариант на синдрома при (sig=0,000<0,05). Установиха се незначими разлики между средните стойности по показателя възприятие за цвят (Вариант 1) на децата с вариант на синдрома- тризомия 21 и транслокационна форма, тъй като sig=0,097>0,05, както и значими разлики между средните по този показател (Вариант2) на същите групи деца, при sig=0,006<0,05. Между групите деца със синдром на Даун с най-висока средна стойност са децата с мозаичен вариант, а с най-ниска децата с транслокационен вариант. Фиг. 13 и 14 илюстрират данните от този анализ.

Фиг. 13. Средноаритметичните стойности (в %) на четирите групи, получени при

прилагане на пробата за възприятие за цвят (Вариант 1)

Фиг. 14. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата-възприятие за цвят (Вариант 2)

Установи се незначителна разлика между средните стойности по показателя цялост на възприятието на децата от контролната група и децата с мозаичен тип синдром на Даун, тъй като sig=0,051>0,05. Между децата с мозаичен вариант на синдрома на Даун и тези с тризомия и транслокационен вариант също има незначими разлики между средните стойности, по отношение състоянието на възприятието за цялост, при sig=0,125>0,05; 0,104 >0,05. Не се установи значима разлика между средните стойности по този показател на децата с тризомия 21 и транслокационен вариант на синдрома, тъй като sig=0,378  >0,05. Между групите деца със синдром на Даун с най-висока средна стойност са децата с мозаичен вариант, а с най-ниска децата с транслокационен вариант. Фиг. 15 илюстрира данните от този сравнителен анализ.

Фиг. 15. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата възприятие за цялост („Разрязана картина“)

По отношение състоянието на вниманието статистическият анализ показа незначителни разлики между средните стойности на децата с мозаичен тип и децата от контролната група, при sig=0,074>0,05, както и значими разлики между средните стойности на децата с мозаичен вариант на синдрома на Даун и децата с тризомия и транслокационен вариант на синдрома при sig= 0,151>0,05. Между средните стойности на децата с тризомия 21 и транслокационна форма на синдрома по показателя внимание, не се отчетоха значими разлики, тъй като(sig= 0,015<0,05. Между групите деца със синдром на Даун с най-висока средна стойност са децата с мозаичен вариант, а с най-ниска децата с транслокационен вариант. Фиг.16 илюстрира данните то този анализ.

Фиг. 16. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробите за внимание

Сравнителният анализ показа значими разлики между средните стойности по показателя краткосрочна слухова памет на децата с мозаичен тип синдром на Даун и децата в норма, при sig=0,009<0,05), както и значими разлики между средните стойности на децата с мозаичен вариант на синдрома и тези с тризомия и транслокационна форма, тъй като sig=0,017< 0,05; sig=0,001< 0,05. Значими разлики между средните стойности по този показател се отчетоха между децата с тризомия 21 и транслокационна форма на синдрома на Даун при sig=0,000< 0,05. Между групите деца със синдром на Даун, с най-висока средна стойност са децата с мозаичен вариант, а с най-ниска децата с транслокационен вариант. Данните от този анализ са представени графично на фиг. 17.

Фиг. 17. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за краткосрочната слухова памет „Заучаване на 10 думи“

Статистическият анализ на данните показа, че няма значима разлика между средните стойности по показателя зрителна памет на децата с мозаичен вариант на синдрома на Даун и децата от контралната група, тъй като sig=0,971 >0,05. Между децата с мозаичен вариант на синдрома и тризомия 21 се установяват значими разлики между средните стойности, тъй като sig=0,002<0,05. Смятаме, че някои незначителни разлики между средните стойности по този показател на отделни групи деца, като например децата от контролната група и децата с транслокационен вариант на синдрома на Даун или децата с мозаичен и транслокационен вариант, се дължат на малката извадка съответно на малкия брой деца с мозаичен и транслокационен вариант на синдрома. Фиг. 18 илюстрира данните от сравнителния анализ.

Фиг.18.Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за зрителна памет

Въз основа на направения статистически анализ  се установиха незначими разлики между средните стойности по показателя мислене на децата от контролната група и децата с мозаичен тип синдром на Даун, при sig=0,991>0,05). Между децата с мозаичен вариант на синдрома и тризомия 21 се установяват значими разлики между средните стойности, тъй като sig=0,000<0,05. Смятаме, че някои незначителни разлики между средните стойности по този показател  на отделни групи деца, като например децата от контролната група и децата с транслокационен вариант на синдрома на Даун или децата с мозаичен и транслокационен вариант, се дължат на малката извадка съответно на малкия брой деца с мозаичен и транслокационен вариант на синдрома. Фиг. 19 илюстрира данните от направения анализ.

Фиг. 19. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за мислене „ Дъските на Сеген“

Значима разлика между средните стойности на децата с мозаичен вариант на синдрома на Даун и децата в норма се установяват по отношение състоянието на експресивната реч (sig=0,003<0,05). Значими разлики между средните стойности по показателя експресивна реч се сустановяват и между децата с мозаичен вариант на синдрома на Даун и децата с тризомия и транслокационен вариант на синдрома, тъй като sig=0,000<0,05; sig=0,020< 0,05. Незначителни са разликите между средните на децата с тризомия 21 и транслокационен вариант, тъй като sig=0,236>0,05. Сред децата със синдром на Даун с най-висока средна стойност са децата с мозаичен тип синдром на Даун, а с най-ниски- децата с транслокационна форма на синдрома. Данните са отразени на фиг. 20.

Фиг. 20. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за експресивна реч

Статистическият анализ показа, че има незначителна разлика между средните стойности по показателя импресивна реч на децата с мозаичен вариант на синдрома на Даун и децата от контролната група. Между децата със синдром на Даун с мозаичен вариант и вариантите- тризомия 21 и транслокационен се установиха значими разлики между средните стойности при sig=0,000<0,05). Сред децата със синдром на Даун с най-високи средни стойности  са децата с мозаичен тип синдром на Даун, а с най-ниски децата с транслокационна форма на синдрома.

Данните от анализа са отразени на табл. 21.

Фиг. 21. Средноаритметични стойности (в %) на четирите групи, получени при прилагане на пробата за импресивна реч

Въз основа на направения статистически анализ можем да направим извода,че децата с мозаичен вариант на синдрома на Даун показват по-добро равнище на когнитивно функциониране  в сравнение с децата с тризомия 21 и транслокационен вариант. Фиг. 22  илюстрира  резултатите от анализа.

Фиг. 22. Когнитивен профил на децата със синдром на Даун в зависимост от кариотипните варианти

Сред децата с мозаичен вариант на синдрома на Даун най-добро равнище на когнитивно функциониране демонстрира едно от децата с инициали В.Ц, което описваме като индивидуален случай. Фиг. 23 илюстрира тези резултати.

Фиг. 23. Когнитивен профил на дете с мозаичен вариант на синдрома на Даун

С цел да получим повече достоверна информация за равнището на когнитивното функциониране на децата със синдром на Даун и за проверка на хипотезите направихме клъстерен анализ върху признаците, които са проценти. 

Според дендрограма определихме броя на клъстерите. Откроихме четири клъстера (горен и долен). Първият клъстер е от 7К до 25К, вторият е от 31Е до17Е, третият е от 18Е до 8Е, четвъртият е от 7Е до 33Е. По-надолу представяме описателните характеристики на тези четири клъстера. 

Прави впечатление, че в първия клъстер попадат всички деца от контролната група, но и няколко деца от експерименталната група. Именно те са интересни за нас, защото това означава, че това са деца, които не се различават от  здравите. 

Всичките осем деца, които попадат в първия клъстер, са с лека степен на интелектуална недостатъчност.  Интересно  е,  че  тук  се  оформя  един  диагонал, 

т.е.  във  втори  клъстер попадат деца с лека и умерена степен на интелектуална недостатъчност, в третия клъстер- само с умерена степен на интелектуална недостатъчност, а в четвъртия клъстер 4 от децата с тежка степен на интелектуална недостатъчност и едно  е с умерена степен. Важно е да се отбележи, че не всички деца с лека степен на интелектуална недостатъчност попадат в първия клъстер, а само осем от тях, което означава, че тези деца имат сходни характеристики със здравите деца.                                                                                                        

От таблицата се вижда, че в първия клъстер попадат всички деца от контролната  група и осем деца от експерименталната група, което означава, че те не се различават  значително  по всички  индикатори  под  формата  на проценти от децата  от КГ.

Табл. 1 Разпределение на децата от ЕГ  и КГ в клъстери според степента на

интелектуална недостатъчност

Табл. 2 Разпределение на децата от ЕГ  и КГ в клъстери, според

вариантите на синдрома на Даун

От осемте деца, които попадат в първия клъстер, четири са мозаичен вариант на синдрома на Даун, и четири са с тризомия 21; четири са момичета и четири са момчета; седем са в семейна среда, а едно е от институция; две  учат  в  масово училище, пет в помощно и едно в дневен център. Осемте деца, които попадат в първия клъстер са:  1Е, 2Е, 6Е, 11Е, 14Е, 23Е, 26Е и 27Е. на когнитивно   функциониране.   Четвърти клъстер може да се  определи като по-лош, защото тук попадат пет деца (7Е, 9Е, 12Е, 28Е и 33Е) с тежка степен на интелектуална недостатъчност, показали ниско равнище. Въз  основа   на   клъстерния   анализ  са  изведени индивидуални профили на когнитивното функциониране на децата от експерименталната група, с най- добри  резултати, които  попадат  в  първи  клъстер  и  профили  на  деца  със синдром на Даун с най-лоши резултати, които попадат в четвърти клъстер.

На фиг. 24 графично (радарна диаграма) са представени индивидуални когнитивни профили  на деца със синдром на Даун, които в зависимост от степента на интелектуална недостатъчност попадат в първи и четвърти клъстер.

Фиг. 24 Индивидуални когнитивни профили на  деца със синдром на Даун според

клъстерния анализ

На база клъстерния  анализ откроихме три деца сред децата със синдром на Даун (с мозаичен вариант, регулярна форма и транслокационен вариант), на които съставихме индивидуални когнитивни профили. На фиг. 25 са представени индивидуалните когнитивни профили на тези деца.

Фиг. 25. Индивидуални когнитивни профили (в %) на  деца със синдром на  Даун

според цитогенетичните варианти

   Представените чрез графики когнитивни профили на изследваните деца със синдром на Даун, показват визуално функциите, които са най-засегнати и тези, които са относително съхранени при тях и на които трябва да се опират специалистите (логопеди, специални педагози и др.) в корекционно- терапевтичния процес.

Въз основа на направените статистически анализи (дисперсионен и клъстерен)  се  отхвърля  първа  нулева  хипотеза  (Н0), която твърди, че поради сходния характер на биогенетичните характеристики при децата със синдром на Даун няма да се установят индивидуални различия в когнитивното функциониране. Приема се за вярна първа алтернативна хипотеза (Н1),  която  корелира  с  основната  хипотеза,  а  именно  че  въпреки  сходния характер на биогенетичните характеристики при децата  със синдром на Даун ще се установявят индивидуални различия в когнитивното  функциониране.

Различните  резултати, които демонстрират децата със синдром на Даун, при  изпълнението  на   отделните  когнитивни  задачи,  подкрепят  тезата  за индивидуалните познавателни различия при тези деца, които различни автори, поставят    като    фокус    в изследователските си търсения през последните години и представят научни  доказателства за съществуването на такива различия.

Получените  данни  потвърждават  тезата,  която застъпвам и която може да се определи като лайтмотив на изследователското  проучване,  а  именно  тезата  за  уникалната  и неповторима психична организация на  всеки отделен човек и това, че всяка проява на личността е уникална, но тя вкючва в себе си  и елементи на общото.

При направеното проучване сред децата със синдром  на Даун се откроиха групи деца с лека степен на интелектуална недостатъчност и мозаичен вариант на синдрома, които   демонстрираха близки резултати по равнище на когнитивно функциониране, близки до резултатите на децата от контролната група.  

Интерпретираните  резултати  и  направените изводи  въз основа на статистическите данни се отнасят за изследваната извадка деца със синдром   на   Даун   и   не   могат   да   бъдат   отнесени   към   генерализираната популация. Наблюдават  се тенденции, които при по-голяма извадка могат да се превърнат в по-категорични изводи.

                                ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

Анализът на литературните източници, обработването и анализирането на данните от наблюдението, психолого-педагогическият експеримент дават основания да се направят следните изводи:

1.                  Едно  по-пълно  разбиране  на  когнитивното  функциониране  на децата със синдром на Даун е възможно при при по-цялостното познаване на факторите,  влияещи  върху  напредъка  в  развитието  при  нормално развиващите се деца.

2.                  Биологично   обусловени  сходства  на симптомите,  свързани  със синдрома, не са основание за това да разглеждаме   индивидите   с това хромозомно   нарушение   като  хомогенна   по  своите   възможности  група в общата картина на умствената изостаналост.

3.                  При децата със синдром на Даун се установяват индивидуални различия в когнитивното функциониране. Децата,  които са с еднакъв IQ  или с един  и  същ  цитогенетичен  вариант, могат да имат съвсем  различни познавателни профили с определени силни и слаби страни.

4.                  Не е ясно до каква степен индивидуалните познавателни различия, които се установяват при децата със синдром на Даун  са резултат от промените в   средата   или   до   каква   степен   се   дължат   на   индивидуалния   генотип, кариотипните различия и  «ефектите на синдрома».

5.                  При   децата   със   синдром   на   Даун   се   очертава   специфичен когнитивен профил със силни страни, като зрителна памет и импресивна реч и слаби страни, като дефицит на внимание, нарушени зрително-пространствени възприятия, дефицит в слуховата обработка и краткосрочната слухова памет, експресивната реч/език, понижени възможности за класификация и обобщение. Профилът на силни и слаби страни при децата със синдрома на Даун помага да се идентифицират области, в които децата се нуждаят от повече подкрепа и от алтернативни стратегии за решаване на техните проблеми.

6.                  При децата със синдром на Даун се разкриват корелации между степента на интелектуална недостатъчност и когнитивното функциониране и между формата на синдрома и  равнището на когнитивно функциониране. При децата с лека степен на интелектуална недостатъчност  се установява по-добро равнище на когнитивно функциониране, в сравнение с децата с умерена и тежка степен на интелектуална недостатъчност, а децата с мозаичен тип синдром на Даун, които са с лека степен на интелектуална недостатъчност, демонстрират равнище на когнитивно функциониране близко   до   децата   с   интелект   в   норма,   особено   при изпълнението на невербални задачи.

7.                  Децата със синдом на Даун имат по-съхранена зрителната памет, в сравнение с краткосрочната слухова памет и демонстрират по-добро равнище на развитие на импресивната реч в сравнение с експресивната.

8.                  Нивото на  когнитивното функциониране при децата със синдром на Даун, отглеждани в семейна среда, е по-добро в сравнение с други деца, които са институционализирани, в условията на сегрегация, където се ограничава развитието на вербалните и невербалните средства за  комуникация и когато липсва пълноценно взаимодействие с околната среда.

9.                  Когнитивните трудности при децата със синдром на Даун се определят не само от биологическата феноменология при този синдром и спецификата на функционалните свойства на психиката, но зависят и от условията на социалното развитие. Освен биологични, съществуват и други фактори, повлияващи процеса на учене при децата със синдрома на Даун или  тежката  степен  на  интелектуална недостатъчност  при  тези  деца  не  означава,  че  те  не  могат  да прогресират и да  постигат образователни успехи.

От направените изводи следват и някои препоръки към педагогическата практика: .   • разкриването  на  особеностите  в  когнитивното  функциониране  и оформянето на индивидуални когнитивни профили, със силни и слаби страни, при децата със синдром на Даун, е от съществено значение за планирането на ефективни  стратегии за обучение и корекционно-терапевтично въздействие;

•                     децата със синдром на Даун са визуално мислещи и използването на визуални помощни средства в обучението при  тези деца е предпоставка за развитие на мотивацията им за учене;

•                     програмите за ранна интервенция трябва да акцентират  върху сензорноперцептивните функции, върху развитието на орално-моторните и фините моторни умения, както и върху развитието на речта и говора, за да се увеличат  максимално  възможностите  за  обучение  на  децата  със  синдром  на Даун.

                                                             ПРИНОСИ

               Експериментално- теоретични:

         Обогатяване на научната теория, чрез допълване на нови факти към известни до момента характеристики на познавателното развитие при деца със синдром на Даун, като:   силно изразени индивидуални разлики в когнитивните профили на деца с една и съща степен на интелектуална недостатъчност, както и с една и съща форма на синдрома;

 извеждане  на общи  и специфични  характеристики на когнитивното  развитие на децата в зависимост  от вариантите на синдрома. Мозаичният  вариант на синдрома на Даун се асоциира с леката степен на интелектуална  недостатъчност, а транслокационният  вариант с   тежката степен. Децата    с   мозаичен вариант   показват    по-добро    равнище    на когнитивно    функциониране в сравнение с децата с тризомия 21 и транслокационната форма на синдрома.

 Очертаване   на  индивидуални когнитивни   профили  на  децата със  синдром  на  Даун,  с  изразени   силни  страни,  свързани   със  зрителна памет и импресивна  реч и слаби страни, свързани  с краткосрочната слухова памет   и   експресивната   реч/   език,   като   възможност    за   планиране    на ефективни  корекционнотерапевтични и образователни стратегии  при тези деца.

    Аргументи     за    по-широка     дискусия     и    преосмисляне  на понятията “умствена  изостаналост“ и „умствено изоставащи“,  когато става въпрос за деца със синдром на Даун, които са една хетерогенна и много специфична  категория  деца  със  специални  образователни потребности. В този контекст, предвид силните страни на децата в областта на социалните умения и постиженията  им в други области, като изкуство (музика, театър, рисуване), ние считаме, че е правилно  да се говори  за деца с „когнитивен дефицит“.

Практико-приложни:

•                     резултатите  от  изследването  могат  да  се  използват  при организирането на целенасочена корекционнна  психолого-педагогическа помощ  не само  при  деца със синдром  на Даун,  но  и  при    други   деца с интелектуална  недостатъчност;

•                     предложеният диагностичен инструментариум съдържа авторска част (критерии за оценка и стимулен материал) и може да бъде използван с корекционно-развиваща цел. 

 В заключение може да се каже, че взаимодействието е в основата на обучението на децата със синдром на Даун. В процеса на обучение тези деца трябва да бъдат стимулирани и подкрепяни. Когато усилията им да общуват бъдат «прочетени», тогава се повишават и възможностите им за учене и със сигурност се създават предпоставки за пълноценно развитие.

Счита се, че динамичното оценяване е алтернатива на традиционните тестове за диагностика на интелектуалното функциониране, защото те дават възможност да се оценят както засегнатите функции, така и потенциала за учене, динамиката на процесите и използваните стратегии за справяне с когнитивни предизвикателства.      Преди години децата със синдром на Даун не са имали възможности да се обучават, но днес повечето от тях се обучават в масови училища. Всички те имат силни страни или таланти, които ги правят уникални. Развивайки тези области, ние предоставяме възможности за развитие на тези деца, които могат да доведат до независим живот в общността и чувство на удовлетворение и благополучие.

ЛИТЕРАТУРА

1.                  Давиденкова Е.Ф. Болезнь Дауна, Медицина, Л,1996.

2.                  Добрев, Зл. Особености в развитието на умствено изостаналите деца, София,2002;1998. 

3.                  Иневаткина, С. Изучение особенностей развития детей с синдромом Дауна в отечественной и зарубежной литературе , В: Сборник „Психологическое сопровождение образовательного процесса, Саранск, 2005 

4.                  Исаев, Д.Н.Умственная отсталость, Санк-Петербург,2003.

5.                  Караджова, К. Психолого-педагогически измерения на умствената изостана-лост. УИ, София, 2005.

6.                  Лурье Н.Б., Забрамная С.Д.  Дети с болезнью Дауна и некоторые особеннос-ти их познавательной деятельности, В сп. // Дефектология, бр.1,1971. 

7.                  Маринчева, Г., В.И. Гавраилов. Умственная отсталость при наследственны болезнях, Медицина, Москва,1988.

8.                  Милев, В., Р.Милев. Психопатология, София,1994.

9.                  Мутафов, С. (1979). Клиника на олигофренията, София,1979. 

10.              Carr, J. Down's Syndrome: Children Growing Up. Cambridge: Cambridge University Press,1995.

11.              Duffy, L. and Wishart, J.G. A comparison of two procedures for teaching discrimination skills to Down syndrome and non-handicapped children, British Journal of Educational Psychology, 57, 265-278, 1987.

12.              Gibson, D. Down's syndrome: The psychology of mongolism. NY: Cambridge University Press, 1981.

13.              Morss, J. R. Cognitive development in the Down’s syndrome infant: Slow or different? British Journal of Educational Psychology, 53, 40–47, 1983.

14.              Newton, Dr, R. The Down’s Syndrome Handbook: A practical guide for parents and carers, Vermilion London. ental strength us developmental weaknesses, 1997; 2004.

15.              Pueschel, S. M. The Young person with Down syndrome: Transition from adolescence to adulthood. Brookes (Baltimore), 1988.

16.              Roizen, NJ & Patterson, D. Down’s syndrome, Lancet, 2003

17.              Smith, B. L., & Oller, D. K. A comparative study of pre-meaningful vocalizations produced by normally developing and Down’s syndrome infants. Journal of Speech and Hearing Disorders, 46, 46–51, 1981.

18.              Smith, D.S. Health care management of adults with Down's syndrome. Ameri-can Family Physician; 64: 6,2001.

19.              Smith, D.W., Jones, K.L. Recognizable Patterns of Human Malformation, Editors.

Vol. VII Major Problems in Clinical Pediatrics. W.B Saunders, Phil,1982.

20.              Wishart, J. Cognitive development in young children with Down syndrome,1998. 

21.              Wishart, JG. The effects of step-by-step training on cognitive performance in infants with Down syndrome. Journal of Mental Deficiency Research , 30, 233ome: developm,1986.

                                                                                                                                                                                                     33